Да вдигат ли заплатите на магистратите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/3962268 www.24chasa.bg

Може и трябва, стига българският съд да стане
ефективен, безпристрастен и справедлив в работата си


"Я МАРШ обратно в курника, натрапници! Щом не си юрист, нямате право да коментирате трябва ли магистратите да получават по-високи заплати. А и какво им надничате в джобовете."
Тези любезни думи са от читателски форум по тема за заплатите на магистратите в България. Неговият автор е с никнейм КоШиЯм. А друг, с никнейм КоШиПия, го допълва: "Писна ни от всякакви натрапници. Хора, които нито са юристи, нито разбират работата ни, да ни гледат фишовете."


Е, с риск да съм от многото натрапници, ще кажа, че не ми се наднича във фишовете на магистратите. И че те без съмнение трябва да получават високи заплати - заради голямата отговорност при работата, която вършат, когато правораздават. И второ - ако не получават високи заплати, рискът правосъдието да е тотално корумпирано, става много висок. Има и трето - ако нямат високи заплати, магистратите само ще се правят, че работят. Но тогава пак няма да има правосъдие. А какво става с една държава, когато правосъдието не работи - ами тогава просто няма държава.

Сега да се върнем към новината от последните дни, че българските магистрати искат да получават по-високи заплати - предлагат увеличението да е със 7%. Министърът на правосъдието Зинаида Златанова обаче ги отряза. Обеща им, когато и ако вдигнат доверието в съдебната система, тя сама да предложи увеличение - не от 7, а от 70%.
Трябва ли наистина магистратите в България да получават по-високи заплати? Спорно, казват, било дали техните възнаграждения са от най-високите в Европа, или и тук удряме последните места в класацията.

Но дори и да допуснем, че заплатите на магистратите са от най-ниските в Европа, за българските реалности те са най-високите в бюджетната сфера.
Един висш магистрат със сигурност получава повече от редови български министър и депутат, тъй като към заплатата му се добавят парите за стаж, плюс за дрехи (около 1500 лв. годишно), плюс допълнителни двойни надници за работа в почивни и празнични дни.

Според данни от доклада на Висшия съдебен съвет за изпълнение на бюджета към 31 януари 2014 г. средната работна заплата за съдебната власт е 1850 лв. Средната заплата за магистрати (съдии, прокурори и следователи) е 3150 лв., за съдия-изпълнители - 2561 лв., за съдии по вписванията - 2486 лв., за служители - 1225 лв. И това са средните стойности.
И без да надничаме във фишовете им, става ясно, че тези възнаграждения за стандартите в България никак, ама никак не са ниски. Сещам се веднага за вопъла на един юрист с никнейм УпрокурорФ: "За съжаление, винаги сме били мижитурки и мижитурки ще си останем - умеем да ревем по форумите и толкова. Можеше поне едно семпло протестче да спретнем, пък дано някой да ни чуе - защо някой журналист не поиска информация за получаваните заплати от апелативно ниво нагоре. А ние си се трепем за по 1500 лева месечно с 1000 наблюдавани преписки на човек, всички ни плюят, понякога и с основание."

На този господин ще побързам да дам един малък пример. Става въпрос за много елементарно дело, граждански иск, което се влачи вече трета година. Познавам един от призованите свидетели по него. През два-три месеца го викат на поредното заседание, на което единственото реално случващо се е да отложат делото. Този свидетел досега е загубил 10 работни дни, в които трябва да изпълни гражданския си дълг като свидетел.
Не стига загубеното време, ами и глоба ще плаща, защото веднъж не го призовали правилно и не се явил на заседанието. Кога ще свърши това елементарно дело, никой не смее и да прогнозира.

Освен него там ходят още съдия, адвокатите на двете страни, както и други свидетели. Изгубено човешко време и нерви, но кой ги брои. Знаем как става - един бил болен, после втори, нещо по документите не било наред, делото се отлага за пореден път, въобще системата УработиФ.

Така е за "фасулските" дела, а какво да кажем за тежките наказателни процеси или за насрещни искове от порядъка на десетки и стотици милиони левове, да не говорим за убийства и други тежки престъпления.
Мудно, тромаво работи съдебната система. За качеството да отваряме ли дума - само от януари до края на ноември 2013 г. съдебната власт дължи 3 869 549 лв. обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините - за вреди, които граждани или юридически лица са понесли. (За сравнение през 2012 г. по този параграф са платени 3 638 822 лв., а година по-рано - 3 602 859 лв.) Значи грешките всяка година се трупат и увеличават.

Да прибавяме ли тук и десетките милиони евро, които години наред бюджетът плаща по присъди от съда в Страсбург - пак защото българските магистрати (в повечето случаи, макар че тук вина имат и органите на МВР) не са свършили качествено и навреме работата си.

Всички тези аргументи трябва да знаят не само българските граждани (които и бездруго са ги усетили на собствен гръб), но и магистратите, които настояват заплатите им да се увеличат със 7%. Да, трудът им трябва да се уважава. Да, те трябва да получават достойни възнаграждения. Но по същата логика важат и още важни принципи: магистратите преди всичко трябва да работят качествено - което означава съдът да е ефективен, безпристрастен и справедлив. Сигурно е, че когато това се случи, нито един "натрапник от курника" няма да протестира, напротив - ще одобри поредното увеличение на заплатите на магистратите. Ще каже: Е, работят хората, и още как.
Само че на това място май силно се размечтахме...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,