До следващата драма с изстинали човешки същества

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4037541 www.24chasa.bg

Убийството на първокласничката
Александра е поредната жестокост,
която ни разтърсва, но само за кратко

За хора като Атанаска, жената, която си призна за убийството на малката Александра от Поморие, психолозите казват, че те са минали "от другата страна". Прекрачили са границата на нормалното, загубили са ориентир какво може и какво не бива да се прави. След смъртта на 8-годишното дете ние пак се питаме какво става тук, в тази държава? Да не би да сме орисани от зла прокоба животът ни да преминава под знака на жестоки, нелепи, направо идиотски и дивашки разиграващи се трагедии?

Няма еднозначен отговор. Пак според психолозите такива неща се случват не само в България. Навсякъде по света някакъв човек изтрещява, излиза извън рамката, става агресивен до крайност. Тази световна средностатистическа "лудост" обаче не може да ни успокои, нито да ни утеши. Ние тук, в тази страна, трябва да се научим да оцеляваме. И да живеем, без непрекъснато да се оглеждаме със страх: може ли съседката или съседът някой ден да станат убийци, може ли доскоро нормалният наглед съученик на детето ти да превърти дотам, че да извади скалпел и да го нарани смъртоносно.

Сега сме се фиксирали около трагедията с Александра. Само преди месец случаят в Лясковец ни накара да вперим очи в един мъж, на когото децата от съседното училище вдигали шум и той се въоръжил до зъби. Толкова излязъл от релсите, че накрая уби спецполицай от отряда за борба с тероризма. Да припомням ли и други подобни истории - все с наши съвременници, уж хора в нормално здраве и със здрава психика, с едно-единствено общо между тях - живеят в някакъв свой измислен свят, недоволни от живота си и яростни заради отреденото им от съдбата, свят, в който държат точно те да раздават правосъдие. Такова, каквото на тях им е изгодно. Като онези двама съученици на едно болно момиче, които отишли в неговия апартамент в софийския квартал "Люлин", казали му, че е грозно и скапано, а после го убили. Деца, и тримата ненавършили пълнолетие. Резултатът - една смърт и двама престъпници, решили "да сложат нещата по местата им" - с други думи - болните и грозните да умират, за да не нарушават "красивия им и хармоничен" живот на маргинали от краен софийски квартал. Животът им, който никога няма да е като витрина на лъскав мол.

В историята на Александра едва ли някога ще научим пълната картина на трагедията. Замесени са много хора - нейното преуспяващо (според съвременните стандарти) семейство и отсреща - житието на две сестри от Златоград и тяхната майка, потърсили житейски пристан в Поморие.

Едната сестра е с нелошо материално битие - мъжът има хотел, с две малки деца. Другата - Атанаска, живее самотно, майка плаща наема за таванската стая, в която живее, без работа, разведена, синовете са при бившия съпруг, вижда ги рядко. Жена, която не общува с много хора освен с майка си и сестра си. Същата тази Атанаска, за която се знае, че задушила малката Алексадра с плик около главата за три минути.

Същата Атанаска, която след убийството на детето се обадила на майка му от неговия телефон с думите: "Дъщеря ти ни е на гости, кажи на Веско да приготви пачките!" Същата Атанаска, която два часа след убийството праща и есемес на притеснената майка на Александра: "Подгответе пачките, утре ще ви се обадим."

Пачките, пригответе пачките!
Пачките, които ще ни направят щастливи като другите, вероятно си е мислела на своя таван Атанаска, докато под леглото е изстивало тялото на Александра, затрупано с чували стари дрехи.
За пачки говори и третата сестра в това семейство - най-голямата Евгения, която се появи на сцената ден след трагедията в Поморие, отишла да брани възрастната си майка и да иска пощада: "Не се давам, сама се оправям в живота. Разведена съм и аз като Атанаска, ама сама си гледам децата. Синът ми е на 16 години, а дъщерята е студентка. Сега е прекъснала, ама и нея още я храня. Пачките сама си ги правя. Купила съм на дъщерята и сина лаптопи, телефони - каквото искат. Задоволени са. Работя по 14 часа..."

Чухме и най-малката сестра, според която Атанаска нямала проблеми - нито била останала без пари, нито е гладна...
Чухме някаква версия, че уж обидни думи на малката Александра отприщили яростта на Атанаска. Дали е така, или сега това е удобно идиотско оправдание? Какво не е наред, какво се е счупило в нейния свят, затворен между чуждите пачки и личната мизерия? С гръм и трясък ли се е появила тази извънредна агресия, избила на повърхността, или е логичен финал на един изтърбушен човешки живот? Живот, в който от уж живите човеци са останали едни отдавна изстинали човешки същества. Същества, за които се е свършила обичта и вниманието, грижата и опората на ближния. Останали са им само едни миражи по чуждите пачки, злобата и завистта, които ден след ден ги изяждат отвътре, изпразват ги от човешкото им съдържание.

Хора, които вероятно си представят живота като плод-зеленчук, от който на едни са претеглили килограми с щастие, охолство, че даже и богатство, а за други е останала скапаната стока - живот на тавана, без работа, без доходи, без синовна или каквато и да е друга обич... Отдавна изстинали човешки същества, които живеят около нас до деня Х, в който да извършат нещо такова като убийството на малката Александра. След което ние, разтърсени, търсим и не намираме отговори на съдбовни въпроси. До следващата такава жестока и нелепа трагедия. Претръпнахме ли вече?
Така изпратихме Цветница, как ли ще посрещнем Великден...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,