Вандалите от улица "Фантазия"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4063098 www.24chasa.bg

СОФИЯ, почти в самия център, малко след Великден. Нощ, някъде между три и четири сутринта. Навън вали, по улица “Фантазия” жива душа не се мярка, целият квартал спи, преял с агнешко, яйца и козунаци. Изведнъж се чува клаксон. Силно, категорично, дълго, пронизително, все едно бие тревога. Веднъж, втори, трети път...
“Веселят се хората, празници са”, мисля в просъница и се обръщам на другата страна. Обаче клаксонът не спира, дори се включва втори звуков ефект - блъскане на врати и неясни псувни. Любопитството започва да ми шепне:

- Ставай да видиш какво става! Ставай, ставай...

- Няма - запъвам се аз. - Спи ми се.

- Къде са ти инстинктите? Ами ако е сериозно?

- Навън е студено, трябва да се обличам и да обувам чорапи, за да изляза на балкона, не, не, не, не...

- Ами ако стане като миналия път - не се отказва досадното ми подсъзнание.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

- Помниш, нали? Когато се събуди от дрънчене на тръби, обаче не стана, понеже пак беше с тънката пижама, а на другия ден разбра, че са откраднали радиаторите за парното на добрите ти съседи. Още един грях ли ще носиш?

- Добре, бе, разкарай се! - отрязвам моят АмГъл.
Клаксонът междувременно е замлъкнал, но пък блъскането се увеличава, така че любопитството взема превес. Няма как,
мен е избрал
светът да го
спасявам
тази нощ

Ставам! Дебела жилетка, чорапи и съм на балкона: гледам и не вярвам на очите си. Точно под уличната лампа един човек блъска с нещо дълго, на винкел прилича, върху паркирана кола. Заглеждам се по-добре, още секунда-две и осъзнавам точно какво става.
Значи, мъжът с винкела е съсед, живее отсреща, не знам точно какво работи, но често пътува с кола на дълги разстояния, чувала съм го да казва:

“Тъкмо си
пристигам
от Виена”

Понякога се случва да се прибира нощем и очевидно в тази много ранна дъждовна нощ, след като е блъскал хиляди километри отнякъде си, най-сетне се е добрал каталясал до своя дом с едничката мисъл да се просне и да заспи, но вместо това е открил с потрес, че незнаен идиот му е спрял пред гаража. Не само че не може да си прибере пълната с багаж кола, ами няма начин даже и да открехне вратата, понеже оня е паркирал плътно.
Забелязвам, че по околните балкони също излизат загърнати рошави хора като мен, стоят в тъмното и стъписани наблюдават драмата на улицата. Някой се провиква:
- Надери го!

Друг допълва:

- Изчакай да му се включи алармата!

В отговор съседът безмълвно вдига нагоре винкела, за да разбере кварталната публика, че е блъскал без резултат, защото аларма явно няма или не е включена, а това означава, че няма и никакъв шанс нахалникът да се събуди и да се дотътри. От шестия етаж усещам безсилния му гняв, иде ми да сляза и да му помогна, не че имам винкел...

Той рязко се обръща, с резки движения отива до колата си, зарязана насред паважа, рови нещо в багажника, връща се и със завидна лекота започва да дере с нещо остро боята на незнайната кола отстрани, по покрива, докъдето му стигат ръцете. Ние по балконите сме вцепенени, не гъкваме, просто гледаме, изтерзани от един и същ въпрос: “На чия страна съм аз?” Редно е,
когато станеш
свидетел на
вандалски акт,
 независимо от обстоятелствата, да сигнализираш колкото може по-бързо полицията. Но какво ще постигнеш, освен че ще докараш още повече неприятности на човека, който се прибира посред нощ от другия край на Европа и някакъв абсолютен наглец блокира пътя към гаража му? Чия лична собственост тук е по-накърнена? Онзи, идиотът, едва ли ще пострада, най-много утре да реши да пренощува пред моя гараж. Идва ми идеята да извикаме паяка, обаче се сещам, че през нощта паяците може и да не работят, а на всичкото отгоре искат и по 15 лева за такава “услуга”. Че откъде накъде ще дава сега този човек пари? Не стига, че...

Гледаме още няколко минути как съседът корми чуждия автомобил и под акомпанимента на зловещи стържещи звуци завързваме непринуден междубалконски разговор:

- К'ъв е тоя кретен, дето е паркирал там?
- Селянин, да си беше пуснал поне алармата.
- То всичко се случва, ама да остави бележка, ние така правим...
- Аз ако го разбера кой е, ще му строша капачките....
- Спираш пред гараж, ама за малко, не за цяла нощ....

- Как за малко, бе? Искаш ли да си оставя хладилника опрян на твойта врата? Утре, като не можеш да излезеш за работа, ще ти кажа, че го махам след малко....
- Идиотът трябва да се трепе, щото се размножава...

Нито дума за вандалското отношение, за неприкосновеност на частната собственост, за морала, гражданската съвест, личната отговорност и прочее, всички свидетели, кротки софийски данъкоплатци, искат мъст за натрапника.

Докато бърборим ние от високите етажи, нашият човек долу успява да отвори вратите и багажника, после се връща зад своя волан и отпрашва да търси място за паркиране, зарязвайки колата на врага да зее изпочупена под обилния пролетен дъжд, изнасилена, бита и драна жертва на собствената си безхаберност.
Връщам се в топлото легло, сърдита на любопитството си:

- Не трябваше да ставам, сега нямаше да имам за разплитане морална дилема и утре нямаше да ми се спи.

- Да, ама ти обичаш дилемите - не се предава то.
- Обичам и шоколад, какво от това? Да ям, докато спя ли?

- Ти на чия страна си - на съседа или на натрапника? - неуморно пита АмГъл.

Отговарям:

- На съседа.

- Ами
ако беше
осквернил така твоята кола? Нямаше ли да искаш поне един човек да викне полиция?

- Няма начин да е моята, никога не спирам пред гараж. Хиляди пъти съм излизала с такси, понеже знам, че там, където отивам, трудно се паркира.
- Не казвай “никога”.
- Напротив, мога и казвам: “Никога”. Знаеш ли защо?
- Защо?
- Защото е забранено и е просташко. Блокираш нечие лично пространство, все едно си над другите, голям тарикат. Като ония, дето карат по линиите зад трамвая. И ако не вярваш, всички нормални хора мислят така.

- Значи всички нормални хора в тази страна са вандали, - обобщава моето заспиващо любопитство. - Вече може да заспиваш, дилемата ти е решена.
И улица “Фантазия” отново потъва в сън. Вандалски дълбок спокоен сън.
P.S. Случката е истинска, улицата също, само името  е друго.

  • Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Някой може да агитира, че дадените допълнително 50 млн. лв. за по-високи заплати на преподавателите във висшите училища са едва ли не в графата “предизборни”. Такава агитация би била глупава и късогледа. Първо, защото тези 50 милиона не се дават даром - причината е, че българските университети в последните години наблегнаха на реформите
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си