Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на “Райфайзенбанк България”: Промените в закона за банките защитават потребителите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4089630 www.24chasa.bg

Оливер Рьогл e председател на УС и главен изпълнителен директор на “Райфайзенбанк България” от август 2013 г. Започва кариерата си в групата “Райфайзен Банк Интернешънъл” (РБИ) през 1991 г. През 2001 г. става член на УС на дъщерната банка на РБИ в Сърбия. От ноември 2005 г. е неин главен изпълнителен директор. Под негово ръководство тя е отличавана многократно с престижни международни и национални награди.

- Г-н Рьогл, подготвяте ли вече кредитните си продукти според новите правила на Закона за потребителския кредит, които влизат в сила след 22 юли?
- Разбира се. Нашите продукти в голяма степен отговарят на някои от новите изисквания, като например формирането на лихвения процент по кредитите е на общоприет пазарен индекс Euribor/Sofibor вече от няколко години.


- Как оценявате промените?
- Като цяло те целят повишена защита на потребителите и по-голяма прозрачност.
Промяната, касаеща комисионата за предсрочно погасяване, беше въпрос на време, доколкото е в унисон с препоръките на одобрената европейска директива за ипотечното кредитиране. Това, което повече ме притеснява, е, че премахването на комисионата за предсрочно погасяване е валидна не само за бъдещите кредити, а засяга и вече съществуващи договори. Според мен всяка такава промяна в закона е много чувствителна, защото подкопава доверието на участниците на пазара в законовата уредба.


Не смятам, че новият тип ипотечни кредити, при които кредитът се счита за напълно погасен от постъпленията от продажбата на имота, ще бъде привлекателен продукт за клиентите.Той ще е значително по-рисков за кредиторите и
ще бъде свързан
 с по-високи
 лихвени проценти,
 с много по-сериозни изисквания спрямо кредитополучателите - по-голямо самоучастие, по-ликвидни имоти. Това би направило този тип кредити не толкова атрактивни поне за платежоспособните клиенти.


- Ваши колеги твърдят, че има задържане на кредитирането, защото клиентите изчакват новите продукти. Какво показват наблюденията ви?
- Одобрението на промените в закона съвпадна с поредица от празници и все още не мога да твърдя, че сме видели рязка промяна в поведението на клиентите си.
Считам обаче, че е нормално при подобни законодателни промени, клиентите да имат нужда от повече време, за да се информират, преди да вземат решение. В този смисъл задържане на кредитирането логично може да се очаква.


Наблюдаваме повече запитвания от клиенти за настъпващите промени, виждаме, че клиентите ни имат нужда от разяснение, и затова решихме от 19 май да стартираме кампания “Дни на отворените врати за жилищното кредитиране”. В 15 офиса в големите градове наши експерти ще информират клиентите за промените в закона, за новите ни кредитни предложения и специални оферти, които предлагаме. В този преходен период вярваме, че е важно да сме преди всичко близо до клиентите си, да ги ориентираме правилно в новата законодателна среда и да им дадем най-добрата за тях консултация.


- Носи ли риск новият начин за смятане на лихвите по новите кредити на база “Юрибор”, “Софибор” и “Либор”? В момента те са на исторически ниски нива, а прогнозите са да се покачват. Това би оскъпило кредитите.
- Кредитирането винаги е свързано с поемането на риск за всички участници. Плаващата лихва е типична при по-дългосрочните кредити. Риска при нея обичайно регулираме чрез стриктни изисквания към кредитополучателите още при договаряне на кредита.

Например имаме изискване за определен размер съотношение на месечния дълг на клиента спрямо доходите му. Целта е при едно евентуално намаление на доходите или повишаване на разходите по кредита
клиентите ни
да имат “буфер”
 Прилагането на общоприети пазарни индекси като Euribor/Sofibor по същество дава търсената от законодателя прозрачност. Тя има и обратната страна - тези индекси са наистина исторически ниски и е логично в някакъв момент да започнат да се покачват.

Затова ролята на банките при консултиране на клиентите и прилагането на “отговорно” банкиране е много важна.


- Ще станем ли свидетели на масово рефинансиране, т.нар. кредитен туризъм, заради отпадането на таксата за предсрочно погасяване?
- Отпадането на таксата ще улесни рефинансирането и вероятно ще доведе до раздвижване на пазара. Но тази комисиона далеч не е единствения разход за клиентите. При рефинансиране има редица небанкови разходи, които клиентите трябва внимателно да преценят. Потребителите, които ще имат реална икономическа полза от тази промяна в закона, могат да се определят като два типа. Такива, които имат собствени средства да погасят ипотечния си кредит, и такива, които изплащат стари кредити при значително по-високи лихви от пазарните. Кредитен туризъм може да се очаква най-вече при вторите.


- Ще се подобрят ли действително условията и ще паднат ли лихвите с цел задържане на клиенти, както очакват депутатите?
- Конкуренцията все повече ще се измества към неценовите характеристики на банковите продукти и високото ниво на обслужване. Ние сме се фокусирали върху проекти, които целят продължаване на повишаването на качеството на услугите ни, за да направим банката още по-конкурентна, бърза и оптимизирана във всички клиентски сегменти.


- Дали някои банки биха се изкушили да предложат неоправдано ниски лихви за нови кредити, за да привлекат клиентите?
- Банковият сектор в България е много конкурентен с голям брой банки на ограничен пазар. Ето защо не бих изключил, че някоя банка може да се възползва от момента и да предложат агресивни ценови параметри за ограничен период от време с цел по-голям пазарен дял. Но тъй като местните лихвени проценти по депозити като цяло са все още относително високи в сравнение с другите страни в ЕС, а това обуславя ниски нива на лихвените маржове, възможностите за маневриране са сериозно ограничени.


- Може ли да се очаква и лихвите, и общият разход по кредити да се повишат?
- Доколкото нивата на лихвите са свързани с Euribor и Libor, които са на исторически ниски нива, в краткосрочен план не очаквам покачване на лихвите. Въпреки това е очевидно, че лихвените проценти няма да останат на тези ниски нива, след като икономиката започне да се развива и инфлацията се покачи. Така че всеки, който планира изтеглянето на ипотечен или друг дългосрочен кредит, трябва да има предвид, че настоящите ниски нива на лихвите са по-скоро изключение и, предполагам, няма да останат.


- Какви са очакванията Ви за развитието на банковия сектор до края на 2014 г.?
- Банковият сектор в България е добре капитализиран, с високо ниво на ликвидност, въпреки че доходността е на доста ниско ниво поради ограничения ръст на кредитите и относително високия дял на необслужваните заеми.


Консолидацията на банковия сектор продължава, като някои банки бяха придобити от конкурентни. Моите очаквания са тази тенденция да продължи.


Предизвикателствата за банковия сектор ще продължат да са свързани със слабия икономически растеж, което ще ограничи ръста в кредитирането. Друг фактор, който влияе върху нивото на риска и обемите на кредитирането, е продължаващото високо ниво на необслужвани заеми, по-конкретно в корпоративния сегмент.


- Отмина ли пикът на необслужваните кредити?
- Предвид че местната икономика и тези, които са основни експортни пазари за България, ще продължат растежа си, смятам, че вече пикът на необслужваните кредити е преминал. За в бъдеще очаквам броят им да спада, макар и бавно. Смятам, че за да наблюдаваме рязко намаляване на необслужваните кредити, е необходим не само много по-силен икономически растеж, но и подобрена съдебна система.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,