Да изпратим депутатското кюфте в историята

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4093213 www.24chasa.bg

ВСЕНАРОДНО вълнение настана около депутатското кюфте - опасно било, защото не го приготвяли при добра хигиена, паднали митовете за него, таен агент подал сигнала за нарушенията във фирмата, която приготвяла храната за парламента... Казано накратко - голям шум се вдигна за сакралното депутатско кюфте.
Защо е сакрално ли? Ами защото вече четвърт век то олицетворява живота на избраните от народа депутати - един вид за тях кюфтета не само винаги трябва да има, но и да са от месо! Защото народът отдавна е свикнал да яде и такива без месо, или поне не с много месо.

Как се роди митът за депутатското кюфте? Със сигурност рождената му дата е през Лукановата зима - онази зима по време на правителството на Андрей Луканов, в която няколко големи града бяха наказани с тотална липса на хранителни стоки по магазините. Складовете в държавата пращяха от храни, а в София, Пловдив - купони за олио, захар, дори кренвирши (по 300 грама на човек за месец). За месо и колбаси (когато ги имаше) се чакаше по два-три часа, опашките надминаваха онези пред показните магазини за банани. Целта на тази идиотска операция беше гражданите да бъдат наказани - да видят те, че тая демокрация, с която са се захванали, до нищо хубаво няма да ги доведе. Затова на първо време - глад. До бой, слава богу, не се стигна.

И на фона на тази мила родна картинка за депутатите в парламента имаше храна. Както си е нормално навсякъде по света, но на ненормалните неща в държавата тяхното имане изглеждаше като прекомерно изобилие и лукс. Мнозина дори опитваха всевъзможни начини да влязат в парламента - хем да свършат някоя важна работа, хем после да си напазаруват храна за вкъщи - каквото там дали от рога на изобилието. Така постепенно въпросните депутатски кюфтета получиха и допълнителни "подправки" - евтини били, по-големи били, от истинска кайма... Легендата за депутатското кюфте оживя и сама тръгна да расте.

За да придобият представа днешните презадоволени съвременници за онова историческо време, ще им дам един пример. Няколко години след въпросната гладна Луканова зима един колега обядваше всеки божи ден с тройка кебапчета. И пак всеки ден обясняваше - такъв глад брал в онази първа "демократична" зима, че още му държало, затова години след това наваксваше с тройка кебапчета. И яростно атакуваше след това депутатските кюфтета - тези, които се превърнаха на шега, на истина в еманация на българския парламент. Защото логиката вървеше така: щом кюфтетата им са по-особени, какво да говорим за всичко останало от битието на депутатите. Когато кюфтетата ти са от екстра качество, значи и животът ти е такъв. Гарантирано. Поне по схемата на тази, както се видя, работеща митология.

Проблемът е, че тази история с депутатските кюфтета се проточи прекалено дълго - вече четвърт век. На първо четене, почти на шега вече си казваме, че отдавна не е модерно да се ядят кюфтета. Или поне не всеки ден. Дори и когато са от месо, пак не са чак толкова полезни, твърдят докторите.

Извън тази елементарна битова история обаче трябва да си дадем сметка, че няма как да стигнем особени висоти, ако все така продължаваме да сме заболи вилицата си на депутатските кюфтета. 25 години все това - че то накрая холестеролът на народа съвсем ще счупи граничните стойности. От гледане, не от ядене. За холестерола на депутатите историята мълчи.

На второ четене обаче ще трябва да си признаем, че с митологията за въпросните кюфтета далеч няма да стигнем. Защото тази митология може и върши перфектна работа на всякакви популисти, но от това животът на обикновения гражданин няма как да се подобри.

И защото той, обикновеният гражданин, по конституция е зависим от своите депутати. Вярно, сам си ги избира, но след това качеството на живота му зависи правопропорционално от онова, което правят депутатите.
В крайна сметка важното и същественото за гражданина е какви закони приемат депутатите, за чии интереси (на обществото или частни, групови и т.н.) работят. А не какви кюфтета ядат. В какви коли се возят. И какви костюми разхождат. Това, както се казва, е без значение. Все ще можем да изхраним, да облечем и да извозим един парламент.

За 25 години парламентарна практика би трябвало поне това да сме разбрали - не кюфтетата са важни, а произведеното от парламента. Ако оттам излизат закони и решения с европейско качество, животът в България ще е по-добър от днешния. Без значение колко и какви кюфтета са имали вчера на обяд депутатите.
Ако обаче същите тези закони просто са поредното обещание за светло бъдеще, пък всичко си върви както досега в държавата, нищо добро не може да ни чака. Както впрочем нищо добро не може да очакваме от хора, които един друг се наричат "помияри" от парламентарната трибуна. Без значение дали са вегетарианци, или хапват по тройка кебапчета всеки ден. Но хайде стига с тези кюфтета и кебапчета, да ги изпращаме в историята, за да има време и място за по-смислени неща от редовното храносмилане.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,