Не е зле държавните служители да виждат във фиша си данъци и осигуровки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4119687 www.24chasa.bg

Идеята държавните служители да си плащат здравните осигуровки всъщност не е нова. Обратно, когато беше въведен моделът, според който дължимите социални, пенсионни и здравни вноски се покриват от работодателя (т.е. – от държавата), мнозина си задаваха въпроса защо е нужно това. Няма никакъв спор, че

това е

изключение

от общия ред

Също така обаче няма и съмнение, че след като държавният бюджет плаща и заплатите, и осигуровките на наетите, и парите отиват в (държавните) осигурителни фондове и здравната каса, за общото състояние на финансите няма особена разлика.

Какво все пак може да се промени? На първо място, сега всички вноски се превеждат от републиканския бюджет към съответните осигурителни фондове (и НЗОК). С други думи, министърът на финансите “държи касата” и преценява според ликвидната ситуация кога точно да извърши това. За целия публичен сектор става въпрос за малко над 1 млрд. лева, от които една четвърт са здравни вноски. Ако осигуровките са за сметка на работника, то всяко ведомство ще трябва месечно да удържа и да превежда директно средствата в НЗОК и НОИ.

Има два варианта – или заплатите се вдигат, за да компенсират нуждата от удръжки, или остават непроменени. Във втория вариант има ефективно намаление на нетната заплата на служителя. Най-вероятно обаче политиците ще измислят компенсация – която, ако говорим само за здравните вноски, ще бъде

формално

увеличение на

брутната заплата

с малко над 3%

и после удържането им от работника. Това обаче ще означава, че всички бюджети на ведомствата ще се “раздуят” със съответните суми. На практика така всички ще видят колко е истинската “цена” на разходите за заплати за държавните служители – както и ще се види колко е пълният разход за различни функции, включително централната администрация, армия, полиция и др.

От гледна точка на НЗОК това ще е ресурс, който ще постъпва регулярно заедно с изплащане на месечните заплати на служителите. Но все пак това са счетоводни промени, които няма да променят състоянието на публичните финанси. Вероятно има известен политически смисъл държавните служители да виждат във фиша си колко точно данъци и осигуровки се плащат, така че да бъдат по-предпазливи, когато лобират за увеличението им.

При всички случаи обаче значително по-сериозен проблем за

държавните

монополни

осигурителни

схеми

(каквато е и НЗОК) е изключително ниската база, на която се изчисляват вноска за редица групи от обществото, които се предполага, че държавата осигурява – деца, безработни, пенсионери.

Ако техните вноски се приравнят към тези върху средния осигурителен доход например – за да се постигне поне привидна равнопоставеност в солидарността на настоящия здравен модел – разходите за здраве в бюджета ще трябва да нараснат значително. А това ще означава или прекоремерен дефицит, или нужда от съкращаване на други разходи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реформа трябва, и то в полза на пациентите

    Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а тарикати са превърнали някои болници в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в