Президентът да събере политиците на една маса и да се разберат - и за правителството, и за изборите. Защото бавенето носи минуси
Избори веднага. Избори наесен. Избори при първи сняг. Оставка на правителството сега, оставка в края на юли, когато свършва и парламентарната сесия. Служебно правителство веднага, служебно правителство след два или три месеца. Широка коалиция за следващо правителство, тясна коалиция, коалиция между две партии с трета - за патерица. Със задължително гласуване. Без задължително гласуване. Избори с кодекса на Мая Манолова или по негов ремонтиран вариант. Бюджет за 2015 г. ще прави ли този парламент, или ще се чака следващият? Европейските програми някой ще ги движи ли в това време, или и от тях ще се отказваме, докато се наумуваме как да подредим държавата си?
Наказва ли Сергей Станишев ДПС, като иска задължително гласуване, или само отвръща на удара на Лютви Местан, който го изпревари по политическите коридори?
Говорят ли си лидерите на БСП и ДПС, срещат ли се?
Кой кого разсърди, та се стигна до тежката развръзка в държавата, при която единият лидер първи подава оставката на правителството, а на другата сутрин де факто другият лидер я потвърждава?
Тези въпроси - засега без съдържателни отговори, нагнетяват напрежението и ескалират политическата криза в държавата. Една от причините това да е така е въпросът с времевия хоризонт. Всеки от политиците задава оферти, но не се знае за какво ще се споразумеят и кога. Хората чакат да разберат:
1. Кога ще бъдат следващите предсрочни парламентарни избори?
2. Кога премиерът Пламен Орешарски ще подаде оставка на своето правителство (пряко зависи от отговора на горния въпрос)?
3. Кой ще бъде българският еврокомисар в новата Европейска комисия?
4. Какви ще са правилата, при които ще се провеждат изборите?
5. Кои са най-важните и най-спешните задачи, които правителството трябва да решава до края на мандата си?
6. Кой ще бъде следващият служебен премиер?
На първо четене това са въпросите, които държавните мъже трябва да решават спешно, без да бавят топката умишлено, за да печелят време за лични и партийни сметки.
Това трябва да стане в широк представителен формат - дали ще го нарекат вариант на Трилатерална комисия, дали ще бъде Кръгла маса 2, дали просто ще са политически преговори, не е толкова важно. Същественото е това да се случи час по-скоро и инициативата трябва да дойде от президента. Не само е логично, но и по конституция се предполага той да бъде инициатор, той да зададе параметрите на преговорите, той да даде всичко от себе си за конструктивен изход от създалата се ситуация.
Президентът също трябва да се разбърза, вместо да бави топката и да я крие под чехъла си.
Вярно, че политиката не е място за бързане, но в случая България не печели абсолютно нищо от политическата криза. Напротив - губи възможността за по-добри и по-силни позиции в новата конструкция на Европейския съюз, може да загуби и средства от европейските фондове. Със сигурност ще има отлив на инвеститори, защото те по правило бягат от страни с неясна и нетрайна политическа и властова характеристика. Да не говорим за родния бизнес, за спрените европрограми, по които трябва да се нанасят поправки и корекции. Да не отваряме дума и за мегапроекта "Южен поток", за който ще трябва ясно да кажем - по правилата на Брюксел или въпреки тях ще го бъде, или няма да го бъде.
Затова президентът Плевнелиев има няколко дни - да насрочи въпросните преговори, ако трябва - да затвори в някоя вила в "Бояна" или на Боровец за няколко дни българските политици, от които зависи какво ще се случва в държавата, и докато не се стигне до споразумение, да не ги пуска.
Дали това ще бъде вариант на български Кемп Дейвид, ще видим. Там, в Кемп Дейвид, преди много години, казват, че във вилата "Червения дъб" Хрушчов и Айзенхауер се разбрали да сложат край на студената война. После пак в това имение Горбачов и старият Буш уговарят обединението на Германия. Последно Бил Клинтън събира генерал Йехуд Барак и Ясер Арафат на преговори, които да сложат край на арабско-израелските конфликти, но в крайна сметка прекомерните искания на Арафат ги провалят.
Слава Богу, българските политици няма да спират нито студената война, нито близкоизточен конфликт. Тяхната задача е по-елементарна и няма причини да ги чакаме дълго.