Мариус Куркински: Вече съм стар човек, страхувам се само да не загубя вярата си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4141376 www.24chasa.bg
Мариус Куркински

С  режисьора Мариус Куркински разговаря Диляна Ценова:

Верен на себе си, Мариус Куркински отново поставя моноспектакъл, но за първи път в НДК, а не в театър. В понеделник в зала 3 поставя "Сънят на смешния човек" по Достоевски. Същевременно играе в "Хамлет" на Явор Гърдев и в "Ревизор", където е и режисьор на спектакъла. От известно време не се показваше в медиите, казваше, че не му се говори за нищо, защото е зает с ролите си. Новият му самостоятелен проект обаче го провокира отново да сподели съкровени истини за личния и професионалния си свят.

- Мариус, продължаваш да правиш моноспектакли, самотен ли си, или си щастлив?

- Да, самотен съм като човек, но съм щастлив като актьор. Продължавам да правя моноспектакли, които имат много сериозна комуникация с голямо количество хора. Така че всъщност за самота не може да става дума. Съжалявам, не искам да занимавам хората със себе си, достатъчна е тежестта на следващия ден за всеки човек, че да са опрели до мен и да ми слушат глупостите. Просто се налага, нали това е същността на нашата работа.

Не съм самотен,
защото нямам
право да си
мисля така

Иначе би било оплакване, би било киснене: "Аз съм самотен, аз страдам...", тези неща отдавна съм ги забравил. Единственото е случката на сцената. Сега правя спектакъла "Сънят на смешния човек" по Достоевски. За жалост е "по", а не "от". Когато е "по", нямаш такава сила, такава човешка енергия, за да е "от" този гений и тази велика литература. Смирявам се и си признавам, че търся, не съм коментатор, изследовател на Достоевски, не искам да стана за смях на тези хора, които се занимават с това. Аз съм един читател на Достоевски.

- За първи път правиш така, нали - адаптираш пиесата към себе си, вместо да я поставиш едно към едно, както е написана?

- Да, така е, когато искаш да се докоснеш до най-висшето, като се каже "писател", той е Достоевски. Съвременният театър трябва да се опитва да се докосва до това, но трябва да е честен в това отношение, че е "по" автора, защото сили за ""от" автора няма.

- А как имаше сили толкова години за "от" Шекспир?

- Хубав въпрос. Да речем, "Хамлет", в който играя, това е петостъпен ямб, превод на Александър Шурбанов, там нямаш право на сгрешена дума. Шекспир е най-големият драматург, той разбира от това доколко може да натовари актьорите с тази изключителност. Не че превъзнасям представлението, то е една моя поредна работа.

- Смешен човек ли си?

- Ами да, смешен човек съм, защото извън театъра, сцената, това фантастично пространство, никой не ме е вземал на сериозно и не ми се е смеел.

- Смяташ, че само в театъра те вземат на сериозно?

- "На сериозно" е хубава дума. Само в театъра хората идват да получат от мен слово и да помълчат.

- Какво става извън сградата на театъра? Как те приема светът?

- Не се оплаквам, светът е чудовищна сграда. За него не ми се говори изобщо. Години, хилядолетия наред е бил място за изтребление, но пък ето, театърът е друго място. Може би грубо ще прозвучи сравнението, което ще направя, но спорта, театъра и музиката, живото изпълнителско изкуство, човечеството не ги пропуска. Започна световното по футбол, такава плът! Но тези хора също носят души...

- Обичаш ли да гледаш мачове?

- Не. Много не разбирам какво става.

- Все пак какво виждаш, докато гледаш?

- Сега знам какво искаш да кажа... Виждам хора, които са отдали живота си на това, трошат си костите за забавление на целия свят.

- Явно според теб е мъчение това, което се случва на зеленото поле?

- И тяхното не е никак лесно.

- Както твоето?

- Да, затова сравних спорта с театъра. Във футбола е плътта, мъжката сила, в театъра пък е словото, то е също толкова важно.

- Кажи, моля, сентенцията на новия си моноспектакъл, един цитат?

- Аз съм смешен човек, той е живял така, докато в един момент не го е сполетяло внезапното усещане, че всичко е все едно. Все едно е дали този свят ще съществува, или няма да го има. Осъзнаването, че у теб нищо няма. Мислел си, че преди си го имал, но кой знае защо така ти се е струвало. И след като проумее това, героят разбира една истина, че съществува място, където е възможна любовта, да обичаш другите като себе си.

- Къде е това място?

- Достоевски, представи си само кога го е писал, е имал проникновение, че

съществува планета-двойник на Земята,

която не е съкрушена от грехопадението, и човек от нашата земя я посещава, за да открие, че такава истина е възможна. Всъщност той говори много за ада в своето творчество, а това е едно от произведенията му за рая.

- За теб възможна ли е любовта?

- Коя любов? Не искам да звуча назидателно, но да, възможна е. Ние сме християнски народ, кръстени сме в Христа, което означава, че сме спасени. Това е тази любов.

- Изпитваш ли такава висша форма на любов, или само се стремиш към нея?

- Стремях се много дълго, но изведнъж я изпитах. Както казва в една пиеса Тенеси Уилямс:

"Понякога
Господ идва
толкова
внезапно"

Това не може да се опише. Просто те посещава и ти го приемаш. Притеснявам се, че хората, като ме слушат, ще си помислят: "Тоя се е побъркал вече", но в това общество само натам е изходът, нагоре.

- Миналия месец по време на предизборната кампания ти изведнъж се оказа заинтригуван от политическите събития в България. Как се случи?

- Понеже преди всичко това имах спектакли и не бях гледал телевизия, изведнъж пуснах телевизора и видях последствието, хаоса, ужаса. Знаеш ли, всичко това вече не ме изненадва.

- Какво мислиш за предстоящите предсрочни избори? Има ли смисъл? Не тъпчем ли на едно място?

- Не ми е това работата, ще ми се смеят, ако коментирам.

- Още ли идват политически лидери на представленията ти?

- Не знам, не питам и съм забранил да ми се казва кой е в салона. Това не ме интересува.

- Каква музика обичаш? Как би озвучил този разговор?

-"Домакинът на Серафима" на Лиза Джерард.

- Драматично е.

- Драматично е, хората страдат. Това е последното, което не трябва да им се отнема.

- Защо спря да пееш?

- Защото не мога да пея. Аз съм артист.

Бях глупав и
записах
някакви
хитове.
За какво
са ми?

Не, няма да пея. Сега ми е най-хубавият период - играя Клавдий в "Хамлет", което е изумителна роля, играя Градоначалника в "Ревизор" и поставям Достоевски. Дадох си сметка какво щастие е това. Твърде изтощаващо физически, но като кажеш "писател", това е Достоевски, като кажеш "драматург", той е Шекспир, а пък Гогол е по-мистична, по-различна фигура. Преди две седмици ги играх трите едно след друго, бях на път да загина, две от представленията са по три часа. Благодарен съм, това е!

- Кога си почиваш и как?

- Ще си почина. Юли имам още няколко спектакъла и август ще си почивам, като отида при баща си във Варна и прекарвам с него времето си денонощно.

- Време е да обясниш защо не ходиш на плаж. Малко хора знаят, че никога не стъпваш.

- Защото не си харесвам тялото.

- Може ли това да е сериозна причина? По плажовете има всякакви тела.

- Явно суетата ме тресе. Има красиви жени, мъже, с моята фигурка аз много не съм за там.

- Каква фигурка ти се иска?

- Слаба, фина, хармонична.

- Висок, нисък?

- Може и да си нисък, но да не ти е голяма главата колкото моята, да не ти е толкова къс вратът като моя. Ако имах такава фигура, бих отишъл.

- Ако плажът е празен? Ако си моно?

- Не, няма моноспектакли на плажа.

- Влюбен ли си?
- Не.

Бях влюбен
веднъж
в живота си,
когато
му беше
времето,

преживях го и съвсем спокойно го заявявам - живях, имах го, но то свършва, умира.

- Вече стар човек ли си?

- Да, аз съм стар човек.

- На колко си години?

- На 45.

- Стар човек с лошо тяло?

- Е, не, чак толкова не ми е лошо тялото. Абе, айде, остави ме да разбирам кое мъжко тяло е хубаво.

- Очите ти са красиви.

- Ама само едни очи... благодаря!

- Как не те е срам да кажеш, че си стар на 45? Това е безобразие, много мъже на твоята възраст тепърва се женят и им се раждат деца.

- Не се оплаквам, просто с възрастта, при мъжете особено, много се променят нещата. Чисто физически. Човек се чувства стар.

Би било глупаво
да казваш, че си
на 45, а се усещаш
на 18

Това са тъпотии, трябва да сме реалисти.

- От какво те е страх най-много? По принцип имаш много страхове.

- Имах, но вече нямам. Особено когато играя, страховете ми се отнемат. Иначе най-много ме е страх от загуба на вярата, защото човек би могъл да бъде подложен и на това.

- Завърши изречението: "Искам да направя..."

- Искам да направя добре следващото си представление.

- Към кой автор ще посегнеш след Достоевски?

- Ще търся комедия. Също не е лесно.

- Имат ли стойност наградите за теб?

- Като млад и глупав много се вълнувах от наградите. Сега вече не ми трябват.

Смятам, че
театрални награди
не трябва да има

Това е лошо. Киното може да се излъчва много пъти и там, разбира се, трябва да има награди, но театралното изкуство, което е само тази вечер, веднъж завинаги, никога повече по този начин, там не трябва да има суета. Съветвам всички млади актьори да бягат от наградите.

- Бойкотираш цял бизнес?

- Нищо не бойкотирам. Театърът е в споделянето, в мълчанието на публиката, задължена да мълчи два часа, което е рядкост - кой мълчи два часа в нашето време и пространство? Никой. А публиката в театъра има стремеж да слуша някой друг. Какви награди? Махайте ги тия работи!

- Ще ти задам последно един неочакван въпрос, но е интересно какво мислиш за Делян Пеевски като явление в България?

- Човек може да говори за нещо, което познава. Аз не познавам това име, то нищо не ми говори, съжалявам. Следователно не можеш да разсъждаваш за нищото.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво трябва да се промени в изборните закони

    Какво трябва да се промени в изборните закони

    Пак ще променят Изборния кодекс. Това е правилно действие, защото изборните закони у нас определено имат кусури - твърде са сложни, твърде излишни забрани има и няма някои важни възможности. Струва ни се например, че е важно да започне някаква форма на дистанционно и предварително гласуване по аналогов път
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя