Стига любов и омраза! Властта да се опита и с акъл

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4147830 www.24chasa.bg

Ударят ли го пак на реваншизъм, държавата е обречена на правителства еднодневки

По-малко от 24 часа трябваше да минат, за да се ядоса лидерът на ГЕРБ и да скъса споразумението между водещите политици в страната след консултациите при президента. Предизвикаха го, като вкараха в парламента точката за отхвърляне на ветото върху закона за МВР.

Борисов изригна: "Ние се договорихме правителството да не подписва нищо до другия вторник и сега това го чувам след цялата толерантност, която вчера проявих. Оттук нататък - война! Щом искат така, така ще бъде. Реваншизъм до дупка..." Денят е сряда, 18 юни. Ветото по закона за МВР е отложено за часове...

Пак в сряда правителството издигна кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН. Казват, че Станишев и Борисов обсъдили след консултациите при Плевнелиев тази кандидатура и Борисов нямал нищо против. След като чу за решението на правителството обаче, избухна - не срещу кандидатурата, а срещу процедурата.

И в случая е прав. Защото, ако има договорености, те трябва да се спазват. И в същото време няма как да стават на по цигара на балкона на президентството - нека ги кажат пред обществото, да видим ще има ли тогава сърдити на процедурата. Защото обществото ще е арбитърът, то ще прецени кой манкира, кой манипулира, кой интригантства, за да придърпа килимчето на властта по-близо до себе си. И на това хората в нормалните демокрации му викат "обществен договор", който едва ли ще късаш пред камерите на медиите, защото си се ядосал...

Мина обаче сряда, дойде четвъртък, 19 юни, и ето нови емоции, нови дози любов и омраза: "Няма да водим война и реваншизъм, а ще бъдем с мекия кинжал. Както г-н Местан говори, че е толерантен и вежлив - ние с мекия кинжал. Те с мекия ятаган, ние с мекия кинжал".

Думите са пак на лидера на ГЕРБ със заявката, че дойдат ли на власт, "толерантно, планомерно, постепенно, в унисон с всички европейски, демократични, световни тенденции" ще обезглавяваме цели министерства и ще ги подменяме с наши кадри...".

Какви корекции ще бъдат нанесени следващите дни в обвивката на концепцията за реваншизма, е трудно да се предвиди. Може обаче с голяма доза сигурност да се съди за самата концепция.
Защото тя не е нито на лидера на ГЕРБ, нито на лидера на БСП, нито на водачите на ДПС.

Тя, концепцията за реваншизма, се упражнява вече 25 години и не остана човек в държавата, който да не е бил потърпевш от нея. Ако не той самият, то родителите му, порасналите му деца, приятелите му, колегите са били отвявани поне по веднъж - ту от червената, ту от синята, ту от царската, ту от депесарската или гербаджийската метла. Смени ли се правителството, де що има служба из държавата, почва сеч на кадри. Без да се мисли, на принципа "наши - ваши".

Не останаха стол и пост, необрулени по министерства, агенции, инспекторати... Какво значение има дали сечта е била с острия ятаган, или с мекия кинжал. Все тая - и за хората, паднали на мушката, и за качеството на работата в съответните ведомства. Край няма, ето че ни го обещават и в бъдеще време.

Само че на хората им писна от тоя реваншизъм, писна им от това всеки, който се покатери във властта, да им обяснява колко лошо ги е управлявал предишният. Ако се върнем към средата на 2009 г., та чак до зимата на 2013 г., години наред слушахме премиера Борисов да обяснява какви пакости е натворил из държавата кабинетът на тройната коалиция, оглавяван от премиера Станишев.

После същата концепция на реваншизъм пое Станишев - нямаше политическа реч сутрин, обед, вечер, в която да не се чуваше, че ще разгражда "държавата на ГЕРБ".

И ако на хората отново им предстои да слушат всичко това, ще се стигне дотам, че и насън да ги бутнеш, ще започнат да цитират я Станишев, я Борисов... В смисъл - колко лош е другият.
По тази схема например месеци наред парламентът, медиите, службите и всякакви инспектори се занимаваха да броят колко часа Авиоотряд 28 е летял насам-натам из държавата, колко футболни отбора е превозил, как Борисов го е използвал за такси... Накрая се стигна дотам бившият вече шеф на Сметната палата да говори, че данните за временната парламентарна комисия били фалшифицирани.

Кому беше необходимо това? Стотици часове загубено време, излишен патос, заседания, речи. Да не би държавата да е закрила съдебната власт, че товари с нейната работа парламента? И ако някой толкова много искаше да разгражда "държавата на ГЕРБ", защо пое на ръчно управление тази задача, а не я остави там, където е мястото - в прокуратурата и в съда?

Отговорът е пак там, във властта - защото всяка власт защо си въобразява, че реваншизмът е на мода. Впрочем точно тази представа за реваншизма изигра много лоша шега за дълголетието на кабинета "Орешарски". А ако още при първото заседание на парламента на 21 май 2013 г. председателското място беше предложено на партията, спечелила изборите - ГЕРБ, едва ли щеше да се стигне до тежката конфронтация, настъпила след това. Нямаше цяла година да гледаме цирка с кворума, ако ГЕРБ имаха и няколко председатели на комисии в парламента. Но не, реваншизъм. До дупка...
Видяхме докъде ни доведе тая дупка - като държава и като общество. Ако политиците продължават да залагат на тази отдавна бракувана концепция, със сигурност държавата ще влезе в спиралата на правителствата еднодневки.

Което пък ни гарантира, че всяка година ще се харчат поне по 30-40 милиона за нови избори (и това е най-малката беда), всяка година ще се губят по три-четири месеца в служебни правителства и евтина пропаганда на новите кандидати за власт, а реформите ще са спрени от само себе си. На кого от политиците ще му е до реформи, когато хоризонтът пред собствената му власт се простира до има-няма десетина месеца. А това окончателно запраща България на дъното - без перспектива, с беден и необразован народ, с все повече пенсионери, за чиито пенсии парите няма да стигат.

Затова нека политиците си помислят добре, преди да започнат отново да ни заливат с речи от типа: тези направиха така, ние онова. Нека не забравят, че ако искат ревизии на завареното (а трябва да ги искат) - има си съд и прокуратура.
Тяхната работа, на политиците, е на масата за преговори. И да казват на обществото за какво и как са се разбрали, без пазарлъци на тъмно. Тогава няма да е необходимо да слушаме техните обяснения в любов и омраза. Времето на емоциите във властта отдавна не е на мода. Защото сега им сърбаме плодовете.

И нека политиците не забравят, че нито един избирател не ги е изпратил в парламента или в изпълнителната власт, за да се прегръщат и целуват с този или онзи коалиционен партньор, а за да управляват държавата - с акъл, ако може. А на българските политици, любители на силни емоции, които все очакват някой да им се извинява за поредната обида, ще припомня пресен случай от световното първенство по футбол в Бразилия. След изненадващата загуба от отбора на Кот д'Ивоар футболистите на Япония отидоха при феновете си и се поклониха в знак на извинение.
Българите, без (в повечето случаи) да са фенове на своите избраници, имат много по-голямо основание да очакват едно голямо извинение за онова, което политиците с техните любови и омрази им причиниха в последните 25 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,