“Гуантанамо” за крадците на лични данни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4172191 www.24chasa.bg

ГОЛЯМО объркване настана в нашата родина с есемесите. Вярно, преди десетина-петнайсет години, когато джиесемите минаваха за лукс, бяхме още по-зле с познанията си относно невербалната комуникация. Познавам сериозен човек, който навремето прати твърде игриво съобщение на друг номер, вместо на гаджето си, при което ужасно се притесни и написа: “Извинявай, изпратих ти попогрешка личен есемес. Моля да ми го върнеш.” И онзи му го върна.

Днес сме далеч по-наясно с ползата от есемесите, но, изглежда, не сме схванали напълно вредата от тях. Покрай безпрецедентния за България опит за фалиране на банка чрез внушения по електронен път се оказа, че законодателството ни не предвижда адекватно наказание за престъпление с толкова сериозни последствия.

Всеки, който е гледал американски филми, знае, че отвъд океана на подобна атака се гледа като на заплаха за националната сигурност и тероризъм, а виновниците на бърза ръка се изпращат в затвора “Гуантанамо” (метафорично, разбира се, юристите да не се хващат за думата, акцентът е върху отношението на отделните държави към престъпленията, застрашаващи националната им сигурност).

Тук политиците тепърва ще прокарват промени, за да криминализират деянието, ще пишат проектозакони и ще изясняват кой носи вината за безсилието на държавата. Но по-важно е дали този път ще се погледне на проблема от всички страни и дали след промяната в законодателството опитите за манипулиране на обществото действително ще секнат.

Наказанието си е наказание, но ще бъде ли прекратена търговията с лични данни, включващи имена, телефонни номера, ЕГН-та, адреси? Без нея есемес престъпленията стават невъзможни. Има ли въобще механизми за справяне с този черен пазар?

Почти всеки с малко пари и връзки може да се добере до архив у нас, ако си го е навил на пръста - бази данни от предприятия, общини, подписки и пр.

Във връзка с опита за паникьосване на вложители в ПИБ в медиите се появи информация, че въпросните есемеси и имейли са изпратени първо на хора, които на протестите миналата година са участвали в подписка срещу банковите лихви. Данните им били събирани в папки.

Помним и скандалите за незаконно ползване на имена и ЕГН-та в списъците на партиите при регистрацията им в ЦИК за европейските избори през май т.г.

Има ли намерение държавата да прави разлика между крадец на файлове, който застрашава националната сигурност, и такъв, който пуска само рекламни честитки или просто си държи флашката в чекмеджето? Не е ли логично, особено в светлината на последните кризисни събития, да бъдат поставени под общ знаменател? Щом си пипнал незаконно архив, значи трябва да бъдеш третиран като потенциална заплаха, все едно криеш бомба, и да те грози затвор, нали?

Миналия ноември ДАНС оповести пет заплахи за националната сигурност, произтичащи от сирийските бежанци. Както се казва: Къде го чукаш, къде се пука - разузнаването не предвиди възможността да бъде разклатена финансовата ни стабилност за един ден само от няколко човека с лаптопи и телефони.

Ето още три примера за безобразията, които могат да бъдат постигнати чрез кражба на чужди номера. Първият е описан в дописка на “Труд” от 30 юни т.г.: “Безпрецедентна SMS атака сполетя кандидат-гимназисти в Сандански. Много ученици получили съобщения с текст: “Не се записвайте в паралелка “Туризъм” в гимназия “Яне Сандански”, защото ще бъде закрита, записвайте се в Земеделската гимназия.”

Невероятна подлост, разтресла десетки семейства. Същия ден неизвестни измамници пишат до граждани на Пловдив: “Честито, вие печелите награда 500 лв. и плазмен телевизор “Самсунг”, за повече информация се обадете на 0894982774, “ТЕХНОПОЛИС”.

После уточняват, че печелившите трябва да закупят два ваучера за по 10 лв. на GLOBUL и да продиктуват номерата по посочения телефон.

Третият пример за безкрайните възможности на крадените лични данни е от миналата Коледа.

Един от големите доставчици на кабелна телевизия в София разпраща рекламен есемес. Щеше да е в реда на нещата, ако не бяха пуснали съобщението и до бивши свои клиенти - хора, прекратили договорните си отношения с фирмата.

Един от тях сезира Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и получава следния обнадеждаващ отговор: “Във връзка с горепосоченото при проверката е установено извършването на нарушение по разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, поради което КРС ще предприеме действия по ангажиране на административнонаказателна отговорност на предприятието.”

Хепиенд! Малка, но достойна победа за гражданското общество - една съвсем ситна стъпка към “Гуантанамо”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво трябва да се промени в изборните закони

    Какво трябва да се промени в изборните закони

    Пак ще променят Изборния кодекс. Това е правилно действие, защото изборните закони у нас определено имат кусури - твърде са сложни, твърде излишни забрани има и няма някои важни възможности. Струва ни се например, че е важно да започне някаква форма на дистанционно и предварително гласуване по аналогов път
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя