Новият лидер да се откаже от завехналите постсоциалистически представи за България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4176597 www.24chasa.bg

ОСТАВКАТА на Сергей Станишев като председател на БСП е логична след неубедителните изборни резултати на партията му на европейските избори. Тя е логична и заради многото публични скандали в последната 1 г., неубедителното управление с мандата на БСП, неспособността на г-н Станишев да използва адекватно позицията си на председател на ПЕС и да представи модерна и полезна нова платформа за развитието на страната.

Г-н Станишев и БСП не успяха да излязат със значими, модерни леви идеи и да ги превърнат в управленски ходове. БСП пропусна голяма възможност да повлияе интелектуално на процеса на формиране на леви политики в България и в ПЕС.  Не зная дали това е индивидуален проблем на г-н Станишев, или групов провал на БСП. Политиката обаче е колективно усилие. Затова сдаването  на  председателския пост в БСП от Сергей Станишев е логично да бъде последвано от същите действия на останалите червени ръководители. Те трябва да кажат какво са работили през последните години в партийната централа. Ако представителите на червения партиен елит смятат, че оставката на Станишев ще реши партийния проблем, а те ще влязат отново в ръководството на БСП, то изборните резултати следващият път ще са дори по-слаби.  Който и да дойде и да стане председател на БСП, един от най-големите му проблеми е да осъмне обграден от политически клакьори, които не желаят и не могат да поемат отговорност за измислянето и лансирането на управленски идеи и са фокусирани единствено в заемането на политически постове.

Тук трябва да припомним на хората в БСП и на избирателите в левицата, че никой не е пречил на г-н Станишев и на червеното ръководство в последната година да предлага и реализира полезни за обществото идеи. Коалицията с ДПС може да бъде само частично оправдание за това, че такива не е имало.

Най-сериозният провал на лидерството на една партия е, първо, неспособността да представи идеи, които печелят обществена подкрепа, и второ, неспособността да реализира такива в управлението.

Не съм бил привърженик да се чертаят негативни сценарии за развитието на една или друга политическа партия, включително и на БСП. Но в същото време не виждам как БСП ще преодолее интелектуалната криза, в която е изпаднала. Залагането на завехнали  постсоциалистически представи за държавата и модели за развитието на България, предъвкването на тезите за България като “енергиен център на Балканите”, фокусирането върху мегапроекти като АЕЦ “Белене”, “Южен поток” и фалшивите обяснения колко са важни такива за България и какво небивало развитие ще настане по нашите земи в резултат на осъществяването им, не може да прикрие идейната и управленската безпътица, в която е изпаднала родната левица.

Икономическият растеж и социалната интеграция в едно общество се градят във всички сектори с планиране, инвестиции в човешки ресурси и стимулиране на частния сектор. Това вероятно не се разбира в ръководството на БСП.   Ако там имаше добри идеи за развитието на икономиката и политическа воля те да бъдат реализирани, нямаше да се налага г-н Станишев да подава оставка. Затова големият въпрос е не кой ще бъде новият лидер на БСП, дали твърде неубедителният настоящ икономически министър Драгомир Стойнев, превърнал един чужд енергиен проект “Южен поток” в лична кауза, или някой друг. Въпросът е дали една от най-старите и сериозни български партии може да разбере какви са предизикателствата пред днешната европейска левица и да излъчи лидер, който да работи за преодоляването им.

И тук ще се върна на г-н Станишев. Важен въпрос е дали ръководството на БСП пропусна възможността в мандата му начело на ПЕС да осъвремени идеите си и политическите си практики. Ако не го е направила, тя може да излезе от настоящата криза. Ако обаче промяната се изразява в замяна на настоящия председател с поредния традиционен, познат до болка роден социалистически партократ, това очевидно няма да е добро решение за левицата.

БСП, ако иска да бъде партия, която увлича хората с леви убеждения, тя трябва да излъчи лидери, които могат да вземат решения прозрачно и да ги отстояват пред обществото. Важно е новото ръководство на БСП да не вирее в сянката на една или друга икономическа групировка и над него да не тегнат зависимости. Да припомним, че едно от основните обвинения към г-н Станишев и отиващото си ръководство на БСП, бе, че взимат решения непрозрачно и са зависими от задкулисни властови кръгове. Тези обвинения така и не бяха отхвърлени убедително.

Дали следващият червен председател и партийното ръководство на БСП ще тръгне да събира фрагментиралата левица или ще търси повишаване на доверието в чисто партиен формат, е изцяло въпрос на политическа тактика.

Първостепенният въпрос винаги е свързан с доверието и перспективата, която политиците дават на обществото. През последните 20 г. БСП почти винаги е участвала на избори в някаква форма на коалиция. Нейните коалиции твърде често са просто формула за участие в изборите, а не резултат на програмни политики. БСП трябва да реши дали днес важният въпрос е да бъдат събрани обратно няколко скарали се партийни функционери. Това е лесно. По-трудното е новият председател на левицата да представи произведени през 2014 г. леви идеи пред симпатизантите и членовете на тази партия и да ги убеди, че може да работи в обществен интерес. Точно това усещане днес, след краткия управленски мандат на БСП, е най-разклатено.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,