Драмата за бюджета е политическа - кой да увеличи разходите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4180390 www.24chasa.bg

Дебатът за актуализацията на бюджета подозрително напомня същата медийно-политическа “драма” отпреди 12 месеца, макар ролите да са разменени. Уточнявайки, че решението за фискалните параметри е израз на политическа воля, все пак не е зле да погледнем към икономическите аргументи.

Какво знаем

към момента?

Засега са публично известни данните за изпълнението на бюджета до края на май. Дефицитът е близо 890 млн., или повече от половината от заложения за цялата 2014 г. Приходите нарастват значително по-бавно от разходите.

Правителството обяснява това, от една страна, с по-доброто изпълнение на проекти с евросредства, и от друга – с по-големия размер възстановен ДДС на бизнеса. Към това се добавят и няколко разлики спрямо миналата година с еднократен характер – като например, че държавните предприятия са платили дивидент миналата година през май, а сега ще сторят това в следващите месеци. Въпреки това, правителството очакваше близо 2 млрд. увеличение на приходите, а към момента данъчните приходи са нараснали едва с около 250 млн. Проблемите като цяло са в по-ниските от очакваното приходи от ДДС и акцизи. Към това трябва да добавим и някои спрени плащания от Европейската комисия по оперативните програми – за които обаче правителството се надява, че ще има положително развитие до края на годината.

Защо и кога се прави актуализацията

на бюджета?

Противно на всеобщия активизъм за “актуализация”, всъщност промяна в закона за бюджета се налага в два случая – за увеличаване на разходите, с което се влошава бюджетното салдо (т.е. – увеличава се дефицитът) и за увеличение на дълга. С други думи, когато изпълнителната власт иска да увеличи общите разходи в бюджета, или да вземе повече заеми от предвиденото, трябва да получи одобрението на парламента. Същевременно правителството може да прави размествани в разходите между ведомства и министерства, ако запазва общия размер на разходите.

Ако към това добавим и наложилата се практика да се правят 3-годишни бюджетни прогнози и общия стремеж към стабилност и предвидимост, то би следвало да разглеждаме актуализацията на бюджета като изключение, като една последна възможност след изчерпване на всички останали. А как да разберем дали наистина няма алтернативи? Българското правителство от няколко години изготвя анализ за изпълнението на бюджета за полугодието – който е готов в края на юли или началото на август. Там би следвало да се прави задълбочен преглед на проблемите и прогноза дали бюджетът може да остане в стария си вид.

Следващата стъпка е през октомври – пак по традиция, законът за бюджета ограничава ведомствата да задържат част от предвидените им разходни лимити и едва след края на деветмесечието се допуска те да се използват. Това е своеобразен “буфер” именно за случаи на по-лошо от очакваното изпълнение на приходите – и едва ако се прецени, че той не е достатъчен, трябва да се търси актуализация в парламента.

Какво е

различното

през 2014 г.?

Основната разлика е, че се очаква между началото на август и началото на октомври да няма действащ парламент. Това, което налага актуализация, е единствено включването в размера на разрешения за издаване държавен дълг на поетия ангажимент от правителството за осигуряване на ликвидност към банковата система. В противен случай правителството ще може да издава само свръхкраткосрочен дълг, който ще трябва да падежира накуп през ноември-декември (т.е. трябва да е в рамките на 2014 г.), и това създава значителен риск за плавното управление на публичните финанси. По отношение на разходите, няма как да очакваме до септември да се надхвърлят общите разходи, заложени в закона за бюджета за 2014 г.

Иначе политическите аргументи изглеждат ясни – сегашното правителство защитава бюджета си и не иска да признае, че ще се наложи актуализация, а опозицията (която се надява да управлява) не иска да е тази, която още през октомври ще трябва евентуално да увеличи разходите и дефицита. Може би си спомнят, че критиките им към управлението БСП-ДПС бяха, че веднага след старта през 2013 г. увеличиха разходите и дефицита.

По-важните въпроси са следните: защо приходите не се изпълняват и

защо НЗОК

твърди, че е в

такъв преразход

Но при ниски приходи актуализацията на бюджет не помага – трябва подобряване на събираемостта. Изобщо, състоянието на приходите няма връзка с нуждата народното събрание да прави каквото и да е. Разходите за здраве са другият голям проблем – и както признава самата каса в анализа на изпълнението на бюджета си, той е дългосрочен и структурен. От началото на годината (за пореден път) се отчита огромно преизпълнение на хоспитализациите и на потребените медикаменти. От това излиза, че само в рамките на няколко месеца българите са много по-болни.

Изглежда няма в сегашния модел механизъм, който да може да сложи “спирачка” на разходите в рамките на икономически възможното за страна като България. Натискът за повече разходи в краткосрочен план винаги е аргументиран – пред алтернативата да се отказва достъп до лечение, но поредното удовлетворяване на постоянно нарастващите претенции за разходи пропуска още един шанс системата да бъде “принудена” да започне структурна реформа на модела на финансиране. И все пак, вероятно може да се изчака до октомври.

Въпросът е отново политически – кой да увеличи разходите в бюджета и да признае, че България в 2 поредни години, без криза в Европа и при възстановен растеж, заетост, експорт и инвестиции, ще влошава бюджетния си дефицит.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Мерките срещу чумата по свинете не са прекалени

    Забрана за фермерски пазари, отстрел на животни, умъртвяване на здрави прасета, дезинфекционни пунктове. Вероятно за някои тези мерки срещу африканската чума по свинете изглеждат прекалени. Но не са и причината е съвсем ясна - срещу заболяването лек няма. Единственият начин да се пресече е да се убиват животни, колкото и нехуманно да звучи.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в