Hакъде върви БСП с новия лидер след вчерашния си конгрес? Ще превъзмогне ли столетницата кризата и как ще се представи на изборите? С тези въпроси "24 часа " се обърна към щаба си от експерти.
Добрата новина за БСП от конгреса е, че мина гладко. Оспорвана борба, много кандидати, очакван избор. Това показва и наличие на вътрешнопартиен живот, и на инстинкт за самосъхранение в кризисен момент.
Главната опасност беше да не се откроят от самото начало две основни кандидатури, което в очите на мнозина щеше да изглежда като цепнатина през средата, която можеше и да се натовари с идеологическо значение.
Напротив, алтернативите се пръснаха и това допълни усещането за хомогенност. Големи скандали също нямаше.
Изборът на Миков е балансиран – не пракалено нов (в тежки времена няма място за резки движения), но и не прекалено обвързан със зависимостите около Станишев (все пак трябва и промяна). Казват, апаратен е. Но, уви, това са правилата на правене на партийна политика.
Даден беше нов дразнител – оказалите се на сходни позиции ДПС и ГЕРБ. Това ще бъде
сюжет за мобилизация на “червените”.
Протегната бе ръка и към АБВ. Това пък лишава АБВ от основен рекламен коз – “Станишев не е сговорчив”. Ето че Станишев го няма (поне не и в такава степен), а сговорчивост е демонстрирана.
Така очаквано зазвучаха двете линии: да се обединяваме и да се мобилизираме.
Така АБВ губи аргумент. Но пък и спечели нещо: изпълни се една от основните им идеи – като не ни чуват вътре в партията, ще ни чуят като външни. В тази ситуация дори и Станишев печели нещо – като лидер на т.нар. “Коалиция за България” той явно ще пречи на старата идея на Първанов да стане доайен на “лявото”.
Дотук добре. БСП изглежда жива. Всички изглеждат доволни, с изключение на обичайните опозиционери. Сега предстои да видим Бузлуджа, състава на Изпълнителното бюро, отношенията с АБВ.
Проблемите обаче (пред)стоят. Защото лидерът далеч не е основният въпрос
пред БСП. Партията не е лидерска. Опитът на Станишев да я направи такава и да бие Борисов по неговите правила срещна неуспех и неодобрение вътре в БСП.
Три са истински важните проблеми: затвореността, загубата на моралния облик, старомодността.
Първият проблем произтича от спецификата на самата партийна система унас. В нея БСП представлява наследствената традиция на бившите комунисти и техните семейства и почти нищо друго. Сумата на условните “център” и “дясно” дава повече от условното “ляво”. В “лявото” има БСП и малки, а отвъд него има огромна плодородна почва за нови и нови харизматични и лидерски проекти, по-големите от които обхващат и “дясното”, и “центъра”. Т.нар. “ляво” остава затворено, ясно отграничено, може да набъбва, но не много. В това се крие провалът на мечтата за самостоятелно управление на БСП. И въпросът е дали то въобще е възможно. Естествените граници на електората на БСП, може да се разширят само с неимоверно повече работа – която да надмогне наследствената инерция на партията.
Или пък с партньор. Въпросът за партньора е жизненоважен и това прави темата ДПС особено болезнена. Парадоксално, дори АБВ би могла да изиграе роля на партньор – защото тази формация показа, че има свой по-центристки профил от този на БСП. Само че АБВ в момента се е превърнала в нещо като постоянен коментатор на БСП и не дава никаква различна алтернатива.
Или пък с партньор. Въпросът за партньора е жизненоважен и това прави темата ДПС особено болезнена. Парадоксално, дори АБВ би могла да изиграе роля на партньор – защото тази формация показа, че има свой по-центристки профил от този на БСП. Само че АБВ в момента се е превърнало в нещо като постоянен коментатор на БСП и не дава никаква различна алтернатива.
От всичко това следва и друг проблем – БСП не успява да говори убедително в двете обещаващи ниши за ново ляво: радикално или европейско, интелектуално. В радикалното социално говорене например по-добри са и “Атака”, и НФСБ, че и ББЦ. А това е опасно за БСП, защото вече видяхме какво се случи с другата сила на прехода – десницата – когато не можа да намери ново дясно говорене след антикомунизма.
Колкото до моралните загуби на БСП, това е чувствителна тема и за собствения електорат - генетично предопределена още в някогашните революционни корени.
Единственият лек за това обаче се казва... опозиция. Няма по-добър механизъм да накараш хората да ти симпатизират, освен да постоиш без власт.
Третият проблем на БСП е, че не е в крак с времето. Партията не може да говори на младите. Не може да пълни пространства с хора. Прехвалените структури не могат да бият изборните машини ГЕРБ и ДПС. Слаба е и в социалните мрежи, макар че това е и естествено заложено заради социалния профил на партията. Не произвежда харизматици.
А правилата на играта днес искат все повече комуникация на политик през медии, през личната харизма, а не през структури. Структурите остават механизми за изборни технологии. Търси се мнозинството, а не само своите. За добро или зло, обществото чака ярки личности.
Това е проблем на външния образ на БСП. На този конгрес обаче тя решаваше по-скоро със свои вътрешни проблеми. И логично - сега за БСП е важно здравето, а не красотата. Тя явно ще почака. Ако въобще вече може да дойде.