Преди да видим какви важни задачи в областта на финансите ще решава служебното правителство, нека още веднъж да се подчертае, че това правителство, макар да се нарича служебно и да се назначава от президента, има абсолютно всички правомощия на един редовен български кабинет. Единствената разлика е, че той няма да работи при действащ парламент, но всички други функции са такива, каквито конституцията разписва на изпълнителната власт.
Освен да подготви провеждането на предсрочните парламентарни избори, пред служебното правителство има няколко важни задачи.
Първата и най-важната в такава относително критична ситуация, каквато е в последните месеци, е то да продължи да събира приходите и да поддържа бюджетна дисциплина. Това са две различни неща. От една страна, това означава приходните администрации - митниците и НАП, да продължат да работят гладко, по възможност да подобрят работата си, но най-малкото да не я влошават.
Това изисква политическа воля и политически надзор от страна на новите министри и пряко на министъра на финансите в случая. А зависи още и от твърдостта на министър-председателя.
Второ - по отношение на разходите е изключително важно правителството да съхрани каквото е останало от финансовата дисциплина по отношение на поемането на ангажименти и сключване на договори, които предвиждат допълнителни разходи и за които няма предвидени ресурси. Това дотук са целите в макропорядък.
В микропорядък има няколко конкретни проблема. Единият е свързан с еврофондовете и със ситуацията, в която сме изпаднали да се налага да се плащат разходи по различни програми с национални средства в очакване да се отпушат европлащанията и да има възстановяване на тези средства в бъдеще. Това е едното предизвикателство. Разбира се, продължава да стои въпросът да минат всички одити и в крайна сметка ЕК отново да пусне плащанията към България.
Има значение и колко бързо ще станат тези одити - най-често те протичат във формат констатации, след това препоръки, план за действие, поправяне на недостатъците... А когато има нарушения - ще следват съответно финансови корекции, глоби и т.н.
Така че има голям риск, и той е реален, да загубим средства, ако се забавят тези проекти.
От друга страна, за да се разплатят въпросните проекти по европейски фондове, трябва да се намери финансиране поне временно, за да се работи по тези проекти. Такъв е ликвидно финансовият проблем, който трябва да се разреши. И той не е чак толкова тривиален.
Не бих се наел с точна прогноза каква сума ще трябва за това "перо", но спрените средства са поне 1 милиард.
А колко точно трябва да се разплатят и какви проценти, за да вървят проектите - не бих се наел да коментирам, но това е сериозен проблем и точно той беше един от аргументите за актуализация на държавния бюджет в посока държавен дълг, тъй като това не е увеличение на разходите. Тези разходи така или иначе са били заложени в бюджета, това не са нови проекти и нови разходи, но тъй като ЕК не плаща, бюджетът, за да намери ресурс да плати, трябва или да спре други разплащания (да речем, да спре плаща пенсии или да дава пари за болници, или за училища и т.н.), или трябва да вземе отнякъде ресурс, за да извърши тези плащания.
Другият вариант е да харчи от резерва и да се разчита, че в някакъв следващ момент този резерв ще бъде попълнен отново за предстоящи плащания.
Не трябва да забравяме, че есента предстоят доста сериозни плащания по различни дългове. Отзад напред - през януари 2015 г. имаме падеж на емисията глобални облигации (познати като Милен-Велчевите), която ще е някъде около 1,5 млрд. лв. Но те все още са по-далечният проблем. През ноември падежира първият транш от емисията, която беше взета за ликвидната подкрепа за банковата система. Тъй като ЕК разреши до 3,3 милиарда, в края на юни правителството взе заем за около 1,2 млрд. лв.
Тъй като облигациите са 5-месечни, към края на ноември трябва да се връща тази сума. Второ - трябва да има още 400 млн. лв.
Те са от 9-месечния заем, който правителството взе в началото на годината, за да се плати по-рано, отколкото трябва, на земеделските производители, защото ЕК още не беше превела средства.
Да, всички говорят колко голям е фискалният резерв, но има и много големи плащания, които стоят срещу този резерв. Пак казвам - 1,5 млрд. лева по глобалните облигации през януари, 1,2 млрд. лв. в края на ноември, през октомври - 400 млн. лв. от помощите, както са известни, за зърнарите. Всичко това е ясно и предстои да се плаща.
Отделно имаме една едногодишна емисия от миналата есен, когато, ако си спомняте, беше увеличен таванът на дълга при актуализацията на бюджета 2013 г. - това са още 300 млн. лв., които имат падеж в края на септември. В този порядък има 2 млрд. лв. разходи до края на ноември - кеш, който трябва да излезе от фискалния резерв и трябва да има наличност. Така че това е другото предизвикателство - доста внимателно да се управлява фискалният резерв и наличностите в бюджета.
И да не си затваряме очите, стои и въпросът със затворената банка, поставена под специален надзор. Там продължава да има въпроси кога, защо, как - този риск трябва да се менажира по някакъв начин. Трябва много близко взаимодействие между изпълнителната власт, БНБ, ЕЦБ, ЕК - всички тези неща са изключително важни.
Не на последно място правителството, след като е обещало, че ще подкрепя здрави банки, които обаче имат някакви ликвидни затруднения при някаква паника, атака или нещо подобно, то трябва да има готовност да го направи и да има план как да действа, а, разбира се, трябва да има и ресурс. Така че това също е предизвикателство пред служебното правителство.
Що се отнася до парите за здраве, там най-важното е служебното правителство да продължи с много строг контрол върху разходите. Както и на други места, така и при здравната каса част от проблема идва от не знам дали ги наречем злоупотреби, или от свмръхпотребление, или от така лежерно надписване на сметките, но това също подлежи на контрол. Да го кажем по друг начин - ненужни хоспитализации, ненужно скъпи медикаменти, ненужно скъпи манипулации и речения и всичко това се случва още по-лесно, когато няма никакъв контрол, когато изпълнителната власт и здравната каса вдигнат ръце, този преразход ще бъде много по-голям, отколкото ако има по-стриктен контрол.