Червена точка и"18+" за зловещите финали на детските приказки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4236379 www.24chasa.bg

Човек, преди да стане родител, има романтични спомени за приказките. Сещаш се горе-долу за какво се разказва във "Вълкът и седемте козлета", обаче краят ти е малко мътен, пък и не се замисляш как ще се отрази на 3-годишното ти детенце. Един ден то казва "мама" и докато се обърнеш, вече те моли да му четеш вечер преди сън, ама така че да вижда и картинките. И проблемите започват.

Като цяло историята за вълка и козлетата се приема добре, поучителна е, детето разбира, че е опасно да отваря пред непознати вратата, макар че едва ли вече някой в наше време си оставя наследниците сами вкъщи. По-важен е краят на приказката, там малките очички се ококорват, а сладкото личице пребледнява. Сцената е като "От местопрестъплението", не, по-лошо - като "Ханибал" е. Значи, след като изяжда козлетата, вълкът се тръшва да спи под едно дърво. Козата майка се прибира, научава какво е станало, грабва една ножица, разрязва с нея корема на звяра, при което дечицата й излизат отвътре невредими (явно лапани цели, несдъвкани). Започват да подскачат от радост, но тя ги съпикясва: "После ще се радваме, деца. Сега ми донесете големи камъни да напълним корема на вълка, докато още не се е събудил." Речено-сторено - пред невръстните си козлета тази "евромайка" зашива корема с игла и конец. Можеше да му свали скалпа, да му сготви мозъка и да му го поднесе за вечеря, но приказката е стара, тая коза за Лектър не е чувала.

Ако тук свършваше, щяхме да се оправим някак, като обясним, че всяка майка, естествено, би разпрала злодея, посегнал на детенцето й. Е, ще създадем у собственото си отроче впечатление на кръвожаден килър, но то, като порасне малко, само ще се сети, че мама е добричка и не реже коремите на лошите с острата си ножица, а спазва законите и нормите в държавата. Дрън-дрън.

Само че в приказката нещата отиват много по-далеч, насилието над личността на престъпника продължава, конституционните му права са грубо погазени, агонията му е чудовищна: когато се събужда, той решава да пие вода, надвесва се над кладенеца, камъните му натежават, пада и се удавя. И като се тегли чертата, ни се събират:
- рязане;
- тъпчене;
- шиене;
- претрепване;
- давене

Приказката си е приказка, Братя Грим са известни със зловещите развръзки, а животът е жесток като цяло. Ако пък си с по-буквално мислене, ще си кажеш: вълкът е хищник, убива, за да се нахрани, той друга работа няма, а на козата мозъкът й стига колкото за равновесие, кога е била тя толкова мрачна демонична фигура? Абе, какъвто и да си, трябва да отговаряш после месеци наред на въпроса: "Защо зайчето от "Ну, погоди!" не убива вълка? Той добър ли е?...." Ето така се полагат основите на обърканата психика и ценностна система.

Поради мътните си детски спомени родителят може да посегне и към друга, на пръв поглед невинна приказка, каквато е "Дядовата ръкавичка". Кой не я знае? Действието се развива посред люта зима, "тръгнал дядо от Златица, изгубил си ръкавица" и в нея се сврели на топличко Мишчица Гризана, Зайо Байо Средногорски, Лиса, Вълчо от Балкана и рошава Мецана. Написана е от Елин Пелин, прекрасен, завладяващ разказвач, но с детските истории леко се е поувлякъл, вероятно се е ядосал на някое лигаво дете. (Изключваме "Ян Бибиян", той е юношеско четиво). Финалът му е красноречив, докато го четете, си представяйте изкъпаното си малко детенце, което
слуша тези думи, преди да заспинка:
"Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дере..."

(тук се прави пауза, малкото пита какво е "кремък", как и с каква цел се дере с него дядото). "И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва - гледа, гледа и не верва:

ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечи..."

Ако не помните нищо нататък, значи съзнанието ви е заличило лошите спомени от детството, пощадило ви е. Както примерно знаем съдбата на “Малката кибритопродавачка”, но едва ли сме я чели или слушали повече от веднъж,  нормалните хора не са мазохисти. Всъщност, когато става дума за твоето дете, няма как да си напълно подготвен за онова, което прави дядото с намерената си ръкавица: запретва ръкави “и с тоягата удари, и повтори, и потрети...” След това се прибира при бабата си доволен и широко усмихнат, с богат улов в каруцата.

Тук за преодоляването на детския ступор (състояние на обездвиженост и вцепененост, при запазено съзнание) много е помогнал илюстраторът. Явно човекът е преминал през същия шок и ужас, та затова в последната картинка от приказката е нарисувал мишката и зайчето живи и здрави, а в каруцата за Златица, с изплезени езици и бездиханни, са натоварени само мечката, вълкът и лисицата. Защо, защо, чуди се детето, какво лошо са направили животинките? Просто са се гушнали на топличко, нали?

Няма да е лошо на “Дядовата ръкавичка” и на “Вълкът и седемте козлета ” да им се сложи по една червена точка и да пише 18+, иначе изпадаш в абсурдното положение да утешаваш разревано дете, което иска да знае защо дядото е убиец, не му ли е било мъчно, имала ли е мечката малки мечета, нямал ли е други ръкавички и - цялата вечер ти е отровена.

Въобще, приказките, не само българските, всичките, внасят сериозно объркване в детското съзнание, направо обръщат с главата надолу домашното възпитание. Учиш го да не заговаря непознати, да не проси храна и да се задоволява с това, което има, след което му прочиташ “Джак и бобеното зърно”. Иди, че обяснявай защо този мързеливец (още в самото начало се казва, че Джак се излежава до обяд, докато майка му се чуди откъде да намери пари за храна), си проси от великанката филия със сладко, защо се промъква в чуждия замък, краде торба с пари и златна гъска, все едно прави нещо много симпатично. Най-скандално е изречението: “Сега вече Джак и майка му можели да си купят всичко, и станали много богати, но той мира нямал от чудене какво ли още има в замъка на великана.” С какво е по-различен този хрантутник от Нане и Вуте?
Всъщност “Джак и бобеното зърно” е много полезна приказка, ако вече знаеш таблицата за умножение и искаш да разбереш цинизма в живота като цяло - сполучлива илюстрация за войнстващата посредственост по целия свят. Когато Джак се изкатерва отново по стъблото и моли великанката да го нахрани, тя отговаря: “Приличаш ми на момчето, което открадна гъската на мъжа ми. Ама не ще да си ти, иначе нямаше да посмееш да дойдеш пак.” Не е предполагала, жената, че съществува такава наглост, национализацията след 9 септември 1944 г. не я знае.

Тъжната новина е, че финално  това гадно момченце убива великана и заживява с майка си “охолно до края на дните си”.

Така че, внимавайте с приказките. Не ги претупвайте, детето ви ще заспи с погрешни впечатления за света и човешкия вид, обяснявайте. Задачата ни е да ги научим да различават не само добро и зло, но и нюансите, да следват принципи, морал да имат, а не да пълзят по бобените стъбла, да разрязват кореми и да налагат невинните с тояги. И се молете бабите да излязат прави, че всяко ново поколение е по-умно от предишното.

 

  • Държавата не трябваше да отстъпва за маските

    Държавата не трябваше да отстъпва за маските

    Много обществена енергия се пропиля на тема маски, бурки и прочее безсмислени препирни. Правителството даде заден и задължителното носене на маски бе отменено, което не беше правилно. Просто трябваше да промени размера на глобата, за да не изглежда толкова драстична. Професионалните протестъри организираха кампания
  • Доказано! Истината тук!

    Доказано! Истината тук!

    Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета