Заливане и оливане...

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4262305 www.24chasa.bg

В началото на седмицата бях предизвикан от мой колега и негови приятели да се полея с ледена вода и така да подкрепя Българския червен кръст и даренията за бедстващите в Мизия. За секунда не се колебах да приема предизвикателството (въпреки че в. “Капитал" ми приписа дори авторство), още повече че идеята идваше от млади хора, които, признавам, твърде оригинално я “побългариха", отчитайки колко е важно сега да подкрепим именно хората, които са в най-голяма нужда.

В много други държави вече бяха “локализирали" идеята, първоначално родена в Съединените щати, за да се помогне на болните от амиотрофична латерална склероза и ползвайки се с огромен успех. Нямам представа в България какъв е броят на болните, но поне публично не съм чул нито една организация досега да е обелила и дума за тях.

Ето защо се обърнах към Българския червен кръст, който координира помощта за пострадалите от Мизия, и получих подкрепата на неговия председател Христо Григоров. Подкрепа, която високо ценя, защото идва от един истински голям българин, който е правил много за страната ни неведнъж.

Както и да е - полях се с кофа вода с много лед в нея и на свой ред предизвиках еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева и банкера Левон Хампарцумян. Дарих своята сума на краткия номер 1466, така, както са правилата на идеята, и зачаках да видя какво ще се случи.

Кристалина беше на мисия в Ирак, но оттам написа в профила си във фейсбук, че подкрепя тази акция, дарява 5000 лева за пострадалите от наводненията в Мизия и желае пълен успех на инициаторите. Левон, мой много добър приятел, се появи на видео пред един неработещ душ и някак си нелогично обясни, че не бива да се дава публичност на даренията, пък дори и да не се залива с вода, щом събираме пари за пострадали именно от наводния. Аргументи, които веднага му написах, че не приемам, ама негово си право. Дори самата ледена вода символизира, че изпитваме за миг шока именно от наводнение. Рут Колева прие посланието и заедно с ледената вода дари и 1000 лева лични пари в сметката за Мизия. Бях щастлив - мисията бе изпълнена.

През следващите дни за моя огромна изненада започна масово поливане. За Мизия се поляха също двама баскетболисти - Иван Лилов и Мартин Маринов, Николай Бареков предизвика дарения за пострадалите от наводненията в квартал Аспарухово, не разбрах Цветан Цветанов за какво се поля, но и той го направи, една дузина известни спортни журналисти се поляха, за да подкрепят легендарния футболист Садъков...

Някои го приеха като игра, други като модна (или по-скоро водна) тенденция, на чийто гребен непременно трябва да се качат, трети сериозно инвестираха време, пари и креативност, за да дадат добър пример. Или както каза Соломон Паси - в България най-после настана съревнование на идеи. Това според мен е огромна крачка напред в движението за благотворителност въобще.

От света тя се пренесе в България и направи живота ни още по-разнообразен и още по-смислен, дори и за тези, които възприеха идеята за “ледена кофа" като възможност да покажат оригиналността си.

И както с всичко ново и както става по тези южни географски ширини, веднага в социалните медии изригна вълна от “кибици" опоненти - ама защо за Мизия, ама кой колко е дарил, откъде е взел тези пари, ама наистина ли ги е дал, дали пък водата не е била топла, ама май нещо видеото може да е фалшиво...

Приемам това спокойно като част от това, което сега се случва в целия свят - анонимно или не, но най-вече анонимно всеки може да се направи на съдник, на цербер, на многознайко и на вечно съмняващия се фактор.

През тези дни ми се обадиха стотици хора, за да ме подкрепят в “побългаряването" на световната инициатива, част от тях бяха и от Мизия.

Правя дълбок поклон пред тях и обещавам, че щом ми стане ясно как и къде, ще поема благотворителна кампания и за болните от амиотрофична латерална склероза. Досега съм инициирал и организирал десетки оригинални благотворителни акции, започвайки от легендарната “Топлина за болните деца" през студената Виденова зима.

С нетърпение очаквам всички следващи, които ще направя.

Едва седмица по-късно разбрах, че всъщност цялото това “масово поливане" ни направи по-добри, по-борбени, по-сплотени и ни накара да повярваме, че можем да променим света. Без значение кой ще ни критикува, ще се присмива и ще гледа недоверчиво само защото не си е мръднал и пръста да направи нещо добро. Критикари и празнодумци винаги е имало, просто сега им се чува повече гласът, пък и оливането им се вижда още по-добре. Ето защо те не бива да ви спират в нито една кауза, в нито една добра мисъл или жест, в нито една идея.

Предстои следващата акция. Съвсем скоро. Дотогава - ще поглеждам с приятелска и добродушна усмивка и “кибиците", и критиците.

Защото социалните медии - особено Facebook и Twitter, имат и друга сила - безпогрешно оценяват заливането от оливането...

*Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc.

  • Е-преброяването като машинния вот - трябва добра разяснителна кампания

    Е-преброяването като машинния вот - трябва добра разяснителна кампания

    Служебният кабинет удължи с 13 дни до 30 септември периода, в който хората могат да се преброят електронно (виж 8-а стр.). Причината - непрекъснатите атаки срещу сървърите на НСИ, които лишиха много хора от възможността да се преброят. Достъпният софтуер за преброяването не трябва да бъде толкова опростен, че да излага на опасност целия процес
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо