РАЗСТОЯНИЕТО от Бостън до Вашингтон е около 770 километра. Официалните самолетни разписания твърдят, че ще пътувате около час по въздух. Колко обаче ще отнеме, за да преминете тези 770 километра пеша?
През 1860 г., в началото на гражданската война в САЩ, Едуард Пейсън Уестън е нямал много транспортни алтернативи, затова решил да се хване на бас, че ще премине на двата си крака разстоянието от Бостън до Вашингтон за десет дни. Условието да го направи - ако Линкълн спечели изборите за президент, нашият герой Уестън щял да нахлузи удобни обувки и да тръгне към Вашингтон. Казал, че на десетия ден ще бъде пред Капитолия.
Уестън бил убеден, че Линкълн няма да победи. Изборите се провели на 6 ноември 1860 г. Републиканецът Абрахам Линкълн не само спечелил, но се запътил към Белия дом с убедителна преднина от почти един милион гласа. Нищо, че от Юга получил минимален брой гласове. Прочее гражданската война започвала, в Америка било напечено. Но за това друг път.
По време на тези разтърсващи събития Едуард Уестън тръгнал на път, в сняг и дъжд,
с бодри крачки, които пък били щателно описвани в тогавашните вестници.
Пешеходецът позакъснял малко с прехода, но все пак взел разстоянието за 10 дни и 10 часа. Пристигнал във Вашингтон около пет следобед и дори имал време и сили да посети бала за встъпването в длъжност на Абрахам Линкълн. Изпълнил обещанието си и доволен от себе си, Уестън се превърнал в национална звезда.
Тия дни малцина биха тръгнали от морската градина във Варна до НДК например, за да честитят победата на победителите в изборната нощ на 5 октомври, но политическият бас вирее и на родна почва.
Преди има-няма пет години Бойко Борисов и Цветан Цветанов се хванаха на бас за местата, които ГЕРБ ще спечели в парламента. Цветанов твърдеше, че герберските депутати ще са над 100 и си тръгна с часовник, защото ГЕРБ вкара 116 депутати. Вторият часовник на китката на Цветанов се появи, когато Борисов не беше много сигурен дали президентът ще е от ГЕРБ и пак се хвана на бас. Последваха и други басове в т.нар. родно политически пространство, ала вече им изтървах хронологията.
Политическите избори винаги са били някакъв тип хазарт и няма основателна причина да не бъдат съпътствани и от политически залагания, и от басове. Залаганията за изборни резултати в България са сравнително нов вид спорт и в повечето случаи едва ли достигат и частица от размера на спортните залагания. Бърз преглед разкрива, че към днешна дата могат да се спечелят сравнително добри пари, ако се заложи на ДПС например. При коефициент 3,5 в категорията "С чий мандат ще се състави правителство" можете да си тръгнете с прилична сума, ако рулетката спре на ДПС. Ако пък БСП по някакво стечение на обстоятелствата, вкара 76 депутати, също си тръгвате с добра сума при коефициент 4,0.
Съдейки по коефициентите, може да се каже, че най-вероятно в бъдещия парламент ще влязат 6 формации, следващото правителство ще се състави с мандат на ГЕРБ в коалиция с още една формация. И още - ДПС са трети, избирателната активност ще бъде около 60 процента, ГЕРБ ще имат около 105 депутати БСП около 60, ДПС около 35. Вероятността Николай Бареков да е следващият премиер се предлага с коефициент 100, тъй че тук ще е големият удар на заложилите. Интересно е, че Иван Костов има по-добър коефициент за премиерския пост от този на Кристалина Георгиева, Меглена Кунева, Радан Кънев, Михаил Миков, Лютви Местан.
Политическите залагания са най-добре изследвани в Щатите, където още от XIX век те предсказват почти без грешка резултатите. За историческа коректност трябва да се отбележи, че примери за политически залагания се срещат още през XVI век в Италия, където изборът на папата предизвиква сериозен интерес. Тогава започват и допълнителните залагания - първо има залагане за това кой ще бъде папа, но след това се добавя и нов ред, който предсказва датата, на която ще приключи папският конклав, и т.н. Поради появата на по-интересни форми на залагане и на социологическите агенции политическите залагания губят своето очарование след Втората световна война, да не говорим, че законовите пречки за тяхното провеждане се увеличават.
Никой обаче не може да забрани баса между двама души. Дали ще са политически лидери, или обикновени хора, които не участват в изборите на 5 октомври, няма значение. Интересно е, че този път (поне засега) няма сериозно щракане на палците между двама лидери, което да отбележи хващането на бас. Нито Борисов, нито Цветанов, нито Миков, нито Кънев, нито останалите са активни на този фронт. Може би един политически бас ще разведри тягостната предизборна обстановка, която ни очаква от 5 септември до 5 октомври. В очакване сме на интересен бас Борисов - Миков, пък да видим.