И ние ли ще дърпаме дявола за опашката?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4282227 www.24chasa.bg

Пиша под впечатлението от по същество взаимно изключващите се тези на двама американци.

Според бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър след Втората световна война те поели "факела на световното ръководство, придавайки му ново измерение" и идентифицирали "собственото си въздигане с разпространяването на свободата и демокрацията" (виж "24 часа", от 1 септември).

Още през 1983 г. обаче, когато САЩ обявяват Инициативата си за стратегическа отбрана (ИСО), по-известна като програма за "звездни войни" срещу тогавашния СССР, известният астроном Карл Сейгън предупреди, че "ако едната страна си присвоява правото да има геополитически интереси практически навсякъде по света, да разпространява своите "американски ценности"... а другата бъде практически обсадена в своите граници и не само обсадена, но и обект на планове как да бъде срината отвътре, това означава "да се дърпа дяволът за опашката".

И тъй, "разпространяване на свободата и демокрацията" или "дърпане на дявола за опашката"? Кисинджър  или Сейгън?

С края на студената война и разпадането на СССР американците като че ли решиха, че вече са постигнали мечтания от тях еднополюсен свят под едноличното им господство. И започнаха да налагат своите си разбирания, комай повярвали, че "дяволът" доброволно и смирено е коленичил пред мощта им. Нещо повече, дотолкова се опияниха от ролята си на повелител на света, че дори се опитаха наистина да сринат и отвътре наследника на СССР - Руската федерация (РФ). Или поне да я обсадят в собствените й граници.
При Елцин номерът им с "вътрешния разпад" като че ли вървеше безотказно. А след като в началото на новия век в НАТО влязоха и почти всички държави от бившата съветска сфера на влияние, САЩ решиха, че са постигнали и втората си цел - обсадата на Руската федерация.

После обаче плановете им като че ли се пообъркаха. Ликвидирането на Осама бен Ладен вече три години изобщо не вещае край на конфликта в Афганистан. Уж победоносното нашествие на демокрацията в Ирак и Сирия е на път да се изроди в
междуособна кръвопролитна война с тенденция и за нова пряка намеса на САЩ. А преди половин година дойдоха и събитията в Украйна...

Засега само дойдоха. А кога и дали въобще ще си отидат, май вече не знаят дори и Обама и Путин. По-важното е, че след Крим Русия ясно показа, че хич не възнамерява да се примири с "обсадата" си, а тъкмо напротив.

Извинявам се за дългото встъпление. Но то ми помага в търсене на отговор на класическия въпрос "А къде сме ние  в цялата тази световна галимация?" Ами най-общо казано, неизменно на страната на губещите.

Ще започна с едно предсказание на леля Ванга, което май вече се сбъдна. Когато започне войната в Сирия, прогнозира тя, "множеството, което ще бяга от бойното поле, ще иска убежище у нас. Това би довело до напълно разхищение на държавата и не бива да се допуска".

Е, допусна се. А благодарение и на сръчното неумение на родните чиновници, вероятно съпроводено и с подкупност и корупция, даже е в разгара си.

8 години имахме и военен контингент в Ирак. Но като че забравихме и за загиналите родни рейнджъри, и за двамата обезглавени българи. Както и за щедрите обещания, които се оказаха още по-щедри лъжи, че "за благодарност" ще бъдем включени в следвоенното възстановяване на страната.

Все още държим над 400 души наш военен контингент и в Афганистан. Само изтеглянето му, засега планирано за декември, ще ни струва около 4 млн. лева. Иначе тази година за мисиите зад граница е предвидено да потрошим 39 млн. А ако някой успее да ми обясни и защо го правим, извън принципа "барабар Петко с мъжете", веднага ще попитам не само за националните ни интереси там, но и за националния ни кяр...

Стигам и до руските търговски санкции срещу ЕС. Ами пак сме на двойна загуба. Един път, защото ни спряха износа към Русия (казват, поне 10 млн. “зян”). И втори път, защото вносът на по-евтина и “по-пазарна” продукция от другите европейски страни е на път да досъсипе селското ни стопанство.

Дотук с лошите новини, които обаче третират само едната страна на проблема. Другата е свързана с още по-лошите.

Всъщност понятието “хибридна война”, станало модно и у нас след черновата на “Визия 2020”, отдавна присъства в речника на НАТО и означава качествено нов етап на борбата за надмощие (или поне за равнопоставеност) между САЩ и Руската федерация в Европа и света. Към настоящия момент впечатлението е, че американците сякаш още вярват предимно на чисто военното си (и технологично) превъзходство.

Без обаче да се отказват от паритет и в тази област, руснаците май наистина са разширили диапазона на методите на водене на една наистина “хибридна” (икономическа, политическа, финансова, медийна и т.н.) битка.
Едва ли е трудно например да не се направи пряка връзка между поста на бившия германски канцлер Шрьодер в руския “Газпром” и видимата неохота, с която Германия се присъедини към ответните санкции срещу Русия.

Защо обаче да ходим чак до Германия? Ние също си имаме наши, родни примери за руските успехи в “хибридната война”.

Мигар не е известно, че по време на предишния кабинет чрез български чиновници “Газпром” активно се намесваше в подготовката на законопроекти в енергийния бранш преди внасянето им в парламента? Или пък, че раздаването на големи строителни договори за “Южен поток” не ставаше без руска “благословия”?

А тия дни на хоризонта се появи и “скритото оръжие” на руската “хибридна война” срещу България – небезизвестната “малка пица” Симеон Дянков.

Да, същият онзи, дето преди години искаше “да понапляскаме руснаците”. Пък като го изгониха от властта, потенциалните жертви на “понапляскването” му го цаниха за ректор на Руската икономическа школа в Москва.

И като такъв тия дни обяви, че санкциите на ЕС срещу Русия, макар и наистина ответни, били просто “политическо позьорство”, което “задушавало здравия смисъл”! И нито дума за повода им, т.е. за Украйна!

Или по умелото определение на един форумец май  “хер Флик се оказал Щирлиц”. Пред когото Шрьодер направо пасти да яде...

Ами това е то “хибридната война”. Въпросът е, че ние като че ли все още отказваме да се ориентираме в нея. Обратно, в момента, в който дори и само се намекне за съществуването , тутакси се разделяме на русофили и русофоби или пък на “доларджии” и “рубладжии”. За сметка, разбира се, на националните ни интереси...

И въобще, ако се върна към предупреждението на Сейгън, не е ли по-разумно да оставим “големите” да се надпреварват в “дърпането на дявола за опашката”? А ние, вместо непрестанно да се люшкаме от единия към другия и обратно, да се опитаме да стоим на равна отдалеченост от (а защо не и на равна близост с) тях?

Впрочем на няколко пъти през миналия век не спазихме този принцип. И през 1915 – 1919 г. и 1941 – 1945 г. се опитахме и ние да се включим в “дърпането на дяволската опашка”. Резултатът бяха две национални катастрофи. А ако приемем, че 1989 г. ни докара трета и че преходът ни към демокрация се оказа четвърта, не ни ли стигат за по-малко от сто години?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,