С Моника Холмайер, евродепутат и дъщеря на легендарния Франц Йозеф Щраус, разговаря КАПКА ТОДОРОВА:
- Г-жо Холмайер, Европа е изправена пред нова вълна от бежанци заради зверствата на “Ислямска държава”. Десетки хиляди бягат от техните милиции. Как ЕС се подготвя да посрещн тази нова вълна и как тази тема се обсъжда в Европейския парламент?
- Бежанската вълна има различни причини. От една страна това са бежанците от Пакистан, Египет и други нестабилни държави, сега вече и от Сирия и Ирак, но също и от Северна Африка, хора, бягащи от нерешени проблеми в Судан и Еритрея. Почти навсякъде около Европа има конфликти, от които бягат хора.
Бежанската вълна се увеличи драматично и от това силно засегната е България, към която се насочват потоци, минаващи през Турция. Трафиканти на хора ги прекарват през турска територия към Гърция и България, но и към други външни граници на ЕС. За съжаление, страните-членки никога не са били много единни в опитите да изберат стратегия за преодоляване на тази ситуация. А е от изключителна важност в тази криза да работим заедно с България така, както по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов разработвах стратегии съвместно с българското, германското и френското правителство. За съжаление, при идването на власт на социалистическото правителство тези стратегии не бяха продължени. Вярвам, че е изключително важно вътрешното координиране в Европа по въпросите на бежанците да се подобри и разшири значително.
- Това значи, че другите страни членки трябва да се включат по-активно в поемането на бежанския поток, така че основната вълна да не се концентрира в България и други гранични държави.
- Има три основни теми, които трябва да се разглеждат при решаването на бежанската криза, и те са свързани една с друга. Първо, това е стратегическото сътрудничество със страните в Северна Африка и други мирни държави в региона, които подпомагаме в развитието. Бежанската тема трябва да бъде вкарана в плановете за подпомагане, което извършваме. Има много хора, които биха помагали на място за решаване на проблема, стига да има кой да им подаде ръка там. Това означава помощта за развитие и хуманитарната помощ да бъдат използвани и за подкрепата на хора, които се грижат за решаване на кризи на място, в тези страни.
Втората тема е задължението на всяка страна да приема бежанци. Има подписани конвенции, които уреждат това. Това означава, че граничните държави не трябва да поемат най-големия поток бежанци.
Това е видно и от факта, че Гърция и Италия не са държавите, които поемат най-много бежанци. Най-много приемат Швеция, Германия, Франция, Белгия. Италия е на 10-о място в този списък, а Гърция още по-назад, както и България. Всъщност това, че в България изобщо се разработи действаща политика за приемане на бежанци, се дължи пак на работата, извършена от кабинета на Борисов - тогава се подсигуриха границите и се представи стратегия за спирането на трафиканти на хора. За съжаление, трябва да кажа, че при последвалото правителство бяха направени стъпки в обратната посока и не се продължи политиката на тясно координиране по бежанските въпроси с други засегнати държави. Всъщност, ако мога така да се изразя, стъпки назад бяха направени в цялата област на вътрешната сигурност. И тук минавам към третата тема - сигурността на границите. Тя е важна не само в България, а и във всички страни членки и е свързана с приема в Шенген.
- Тогава смятате ли, че в тази ситуация и след стъпките назад, извършени от предишното правителство, скорошно членство в Шенген е въобще реалистично?
- Разбира се, ситуацията в момента не улеснява кандидатурата. Сега сигурността е още по-важна, опасността от преминаване на терористи през границите или разпространяването на тежка престъпност е по-голяма. Затова е необходимо структурите за сигурност да отговарят на стандартите в ЕС и да имаме трайни доказателства, че едно министерство или правителство е готово и може да поеме тази роля - на пазители на сигурността на границите, от ЕС. През последните месеци имаше наистина стъпки назад в тази област, но се надявам, че след изборите това ще се промени. Спомням си, че в сътрудничеството с министър Цветанов бяхме стигнали почти до прием на България, но това през последните години отпадна от дневния ред. Надявам се в бъдеще да управляват правителства, които ще направят този процес необратим.
- В България предстоят избори. Политическата нестабилност на една от страните членки - външни граници на ЕС, лош сигнал ли е за съюза?
- Лош сигнал? Лош сигнал за нас беше по-скоро това, че демонстрации бяха разпръснати със сила от полицията. И това, че правителството, по чието време стана това, нямаше добър имидж в европейските държави. Това важи и при неспазването на европейските правила при подписването на проекта “Южен поток”. Българското правителство искаше да извърши юридически актове, които можеха да бъдат спрени само след наистина масивен натиск от страна на ЕС. Това например беше опитът да се обяви морската част на газопровода за екстериториална по отношение на ЕС, за да избегне европейското законодателство. Това е безпрецедентен случай! Изборите не са проблем! А правителството, което извърши тези неща, накърни доверието към него в ЕС, а и в Европейския парламент. Примерно, когато наблюдаваме как се усвояват европейските фондове - ние желаем те да служат за благото и развитието на българските граждани, тези пари са за тях. А всъщност тези пари, от една страна, не бяха усвоявани изцяло, а от друга - с усвоените се злоупотребяваше, та се стигна до спирането на някои от тях, като например фондовете по програма “Околна среда” или наблюдение на средствата по “Селско стопанство”. Така че изборите не са проблем за нас, изборите са демокрация, изборите са нормален процес. Иска ми се след тях да дойде правителство, което да се постарае да използва възможностите на ЕС в полза на своите граждани и да поведе България към още по-голяма интеграция, която да включва както прием в Шенген, така и икономически възход.
- Имате ли очаквания от следващото правителство и по отношение на “Южен поток” и отстраняване на всички нередности по договорите?
- Независимо за кои проекти, ние очакваме всяка страна членка да спазва европейското законодателство и европейските договорености. А не, както чухме например, че социалистическото правителство е избрало за работа по “Южен поток” руска фирма, която е в списъка със санкции на САЩ. А ЕС е обвързан с Украйна, стреми се към мирно решение на конфликта там и приема, че всяка държава е длъжна да спазва границите на другите държави. Затова искаме ЕС да спазва единна линия в политиката си, а социалистическото правителство я нарушаваше постоянно и това за нас представлява трудност. Като проблем виждаме и избора на хора на високи постове заради съмнителни връзки, а не заради компетентност. Това бе дискутирано с остри критики в Европейския парламент.
Ние очакваме не безгрешно правителство, но все пак такова, което като своя основна задача има да служи на българските граждани и иска да поведе страната към икономически и социален възход. Това е, което ни свързва в ЕС - ние всички искаме свобода, икономическа и социална стабилност, справедливо правосъдие и спазване на човешките права – това са основите на ЕС и те трябва да са достояние и на българите. А не те да живеят - особено хората в селата, в изключителна бедност, младите да са застрашени от безработица. Това са задачите пред бъдещото правителство и те не са малки.