Стефан Данаилов: Работи ми се! Вкъщи сам ми идват какви ли не мисли

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4333692 www.24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симeонов

Проф. Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. Депутат от левицата няколко мандата, министър на културата в правителството на Сергей Станишев. Приятели, колегите му актьори, почитатели от всички поколения и политици без разлика от партийната си принадлежност стискаха палци на Ламбо да пребори лимфома, когато миналата година гръмна новината за тежкото му заболяване. Лечението даде резултат, но смъртта на съпругата му Мария отново повали Ламбо през април т.г. Сега той отново води листата на БСП в 24-и МИР в София.

- Г-н Данаилов, как се чувствате в първата кампания, която гледате малко по-отстрани, без да сте така активен, както при предишни избори? Различни неща ли се виждат?


- По-кротък съм, да. Но аз станах наблюдател по-отдавна, тъй като съзнавах, че предишния парламент няма да го бъде дълго време. Имах моменти на надежда, но, оказа се, напразни, дори може би по-рано трябваше да дойде краят му.

Наблюдавайки процесите отстрани, усещам апатия у хората въпреки опитите на кандидатите да ги убедят да отидат да гласуват. Видно е, че огорчението от политиците е огромно, а доверие най-трудно се възстановява. Трябват години.

- Вие какво им казвате на срещите си?

- Избягвам този патос, който винаги съм носил, макар че хората имат нужда и да се викне “Победа”. А непрекъснатото повтаряне от разни разбирачи на политиката, че БСП едва ли не ще е трета на изборите, е нещо, което няма да им се случи. Готвим се за достойно представяне. Не ми се иска да се повтори това, което ни сполетя на евроизборите.

- Неочаквано ли БСП достигна тази точка на пречупване на евровота, или все пак си давахте сметка, че определени натрупвания водят натам?

- Беше неочаквано. Толкова неща се направиха в социалната сфера, при положение че през Бойковия мандат изобщо не бяха мръднали. Възстановихме швейцарското правило за индексация на пенсиите, коледните и великденските надбавки. Увеличихме майчинските от 240 на 340 лв., целевите помощи за първокласници от 150 на 250 лв., минималните заплати от 270 на 340 лв., помощите за отглеждане на деца с увреждания от 179 на 244 лв., детските за второ дете от 35 на 50 лв. месечно. И това само за една година.

В доста кампании на БСП съм участвал и се сещам, че е имало такива с много патос и вяра в очите на хората - като през 2009 г. и сега за европейските избори, когато виждах самочувствието им, пък накрая отнасяме дръвцето... Невинаги човек може да прецени нещата. Знаете ли,

прилича малко на
актьорската професия

 - има моменти, в които си мисля, че съм си изиграл много добре ролята в едно представление, ама се оказва после от разговори с приятели, че не е точно така. И обратното, когато съм имал усещането, че е пълен провал това, което съм правил на сцената, ми казват: “Браво, много хубаво беше!”. Може да е малко нелепо сравнението, но го има и това, че добрите неща се случват, когато не очакваш.

- Не говори ли обаче това, че политиците живеят в друг свят, без реална представа за последствията от действията им?

- Като кажете “политици”... Не знам дали всеки, който се е докоснал до парламентарната банка, вече е политик.

- Вие политик ли сте?

- Не съм политик. Макар че е неудобно да го кажеш, като толкова години си бил в парламента, в ръководството на партията, министър. Но нямам самочувствието на политик. Моето общуване с хората не е като политик, който говори клиширани думи пред тях, а всичко изхожда от това как ги усещам нещата, с моя си език, който не е политически.

- Водачите на БСП на място ли са? Май се чакаше по-голяма промяна след оттеглянето на Станишев.

- Странно е, че коментираме все водачите на БСП и коалицията, нищо, че и на ГЕРБ са същите, както и преди. През 2009 г. водачи бяхме главно министрите, защото наистина много неща свършихме и имахме усещането, че сме успешни. През 2013 г., след падането на кабинета “Борисов”, аз писах писмо на Сергей Станишев, че някои трябва да се оттеглят. И тогава много от големите играчи в нашата партия ги нямаше в листите. Но какво се оказа после? Трябва да застане някой на трибуната в парламента да защитава позиция, искат се опит и умения, а тях ги няма. И понякога доста беззъбо ни се получаваше. Сега също ще липсват някои от тези, които го умеят, но пък, от друга страна, трябва и да се даде път на по-млади, да се огледаме. Истината е, че в момента нямаме всички необходими кадри за управлението и често се правят компромиси.
Важното за нас е какво може да се направи за хората, затова отново се залагат приоритети най-вече в социалната сфера. Бедността много се разшири, ходя сега в кварталите в Кремиковския район и виждам разрухата. И то София е едно, а в малките селища е още по-голяма. Гледам, че всички се опитваме някакво успокоение да постигнем, говори се за коалиции, дори ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов смени тона. Но в нашата програма има една червена линия - какво няма да се съгласим при евентуални партньорства, и в основата  е скалата на облагане. Защото, ако и този път не спазим обещанието си да не отстъпваме от нея, на следващите избори наистина може да останем трети или четвърти.
Как ще мислиш за социалната сфера, като нямаш приходи за това?!

Още помня как
ни го сервираха това
за плоския данък сутринта,

 докато пиехме кафе в “Евксиноград”. Бях чувал за такъв данък, но не го разбирах и моят тъп въпрос беше “Добре ли ще е това за артиста?”. Голям зор беше, докато се преборя с Орешарски за облекченията на актьорите. Презентацията беше, че плоският данък ще развива бизнеса, ще докараме още инвеститори и т.н. Сработи тогава, но сега трябва да се върнем към таблицата за облагане и, да речем, над 3000 лв. то да се вдигне малко. Става въпрос и за АЕЦ-а, и за “Южен поток” - ако тази линия не се отстоява, ще се дискредитираме пред хората.

- Не е ли предизвестено, че вие няма да управлявате, а ГЕРБ - с ДПС, с реформатори или с други, в зависимост от състава на новия парламент?

- Шегувам се, че ако пак съм най-старият и трябва да повтарят след мен депутатската клетва като в 42-ото НС, може след няколко месеца пак да има избори. Аз не искам да има избори повече, хората са уморени. То не може да те гледа, как ще те слуша? Трябва да си идиот да не го усетиш. Лошото е, че допуснахме това противостояние, озлобление и то много трудно ще се преодолее. Склонни сме да упрекваме Бойко Борисов, че тръгна така остро, но напоследък ми се струва, че липсват остри междуличностни нападки между отделните политици, нищо, че е кампания.

- Излиза, че сте голям оптимист за широка, европейска коалиция и у нас?

- Като говорим всички, че ще правим нещо добро за народа, и всеки в програмата си е записал как да му стане по-сладък животът, защо все не можем да го направим? Вярно е, напатихме се, но може би проблемът е в компрометирането на думата “коалиция”. Участвал съм в кабинета на тройната коалиция, там беше разписано всичко. Докато този вариант, вторият, беше такава мътилка, че

с право тръгнаха
приказките за
задкулисие -

много неща и аз самият не можех да разбера.

- Питали ли сте Станишев за тях?

- Убеждавал ме е, че е правилният вариант за страната, не съм се съгласявал винаги и вижте какво излезе - за съжаление, сега може би ще върнем на власт Борисов. Та не е страшна думата коалиция в едно общество, което започва да подрежда нещата, но ако ще я правиш, разпиши я. Представяте ли си сега - 7 партии да се подредим в парламента, какъв майтап ще бъде.

 

- Не е ли по-добре повече хора да имат политическо представителство в парламента, т.е. да влязат повече формации?

- Да, ама не знам от кои групи какво влиза. Ако се окаже, че на изборите излязат 3,5 млн. - останалите къде са? Не може всичките да са във фалшиви списъци и мъртви души, значи пак не са намерили своите представители. Добре би било партиите да са примерно 5, но… хората решават.

А че сега БСП тръгваме наляво, е хубаво. Трябва да сме наясно кои сме. Социалдемократизирането в либералния икономически аспект, на което се поддадохме ужким за доброто на държавата, доведе до това да не можем да представляваме убедително тази част от обществото, която бе зад нас - левите и по-бедните. Казват го и данните на социолозите. Затова мисля, че в следващата година и половина ще има доста промени в партията, избистряне. Това, което трябва да направи Михаил Миков сега, е поемане наистина в посоката на лявото. И тук се връщам към въпроса с коалициите - не мисля, че е добре да се включваме засега в каквито и да е коалиции, преди да се получи това избистряне.

- Вие ще бъдете ли такова рамо и опора и на Миков, каквото бяхте на Станишев?

- На Сергей съм бил винаги. Свидетел съм на повечето неща, които той направи, и никой не може да ме убеди, че е вреден за партията и обществото. Имат много здраве. Мишо ми се обажда от време на време, говорим.

- Виждам, че все така пушите по много. Не сте ли по-внимателен вече с цигарите и други нездравословни навици?

- На тия години моята мила съпруга, бог да я прости, много пушеше. Ей тук на това диванче (сочи дивана срещу големия прозорец пред терасата, отрупана с цветя) лежи, сили вече няма, ама с цигарката.

Викам : “Мерка,
много пушиш, бе!”.
А тя ми отговаря:
“Ламбо, един
порок имам

и няма да го махна, докато съм жива. Това ми остана - нито имам желание да се обличам, нито нещо друго.” И така... Даже когато не беше на себе си в болницата, току си поднасяше към устните напръстника, който се слага да мери пулс и другите показатели. Питам я: “Какво правиш?”, а тя: “Чакай да попуша малко...”. Та и да пушиш, и да не пушиш - все тая. Каквото трябва, това ще се случи.

- Вие фаталист ли сте, в предначертания вярвате ли?

- Аз съм си суеверен. Много.

- Трябва ли всички тези политици, които сега шестват по страната и обещават чудеса, да са малко по-боязливи, по-смирени, суеверни дори?

- Да, трябва! Много пъти съм си мислил - отиваш на гробищата, изпращаш близък човек, потопен си в мъката, ежедневието отива на заден план в този момент, няма значение. Излизаш обаче от вратите на гробищата, сурваш се в шумотевицата и след 10 минути си забравил къде си бил преди малко и че това и тебе те очаква. И се втурваш в деяния - дали в добрини, или в лошотии...

Може да е от годините. Къде като по-млад съм мислил за живота и смъртта? Мислил съм си за бачкане, какво ще дойде, какво не. Но някакъв респект отнякъде трябва да има в това общество. Не че съм религиозен, но си казвам - колко неприятности се случиха в България през тази последна година! То не бяха наводнения, бедствия, на всичкото ни отгоре... Нещо трябва да ни респектира, да ни разтърсва, ако сами не можем да се разтърсваме. Дано да последва някакво успокояване. Защото, когато не си на себе си, фибрите ти са нервни, целият си в трепет, какво искаш нормално да се случва?
Не се надявам това успокоение да дойде от групата, която се готви да управлява държавата, но дано са си взели поуки от предишните им истории, докато бяха на власт. От самото начало много се объркахме. Залагаше се все на ненавист, с нея да печелиш публика, а не с идеи. То и това с идеите вече се клишира - “Какви идеи, погледнете ми хладилника.” Отдавам го на духовната немощ, която настана у нацията, за съжаление. Не е без последствия това, че колкото и правителства да минаха, някак

“културицата” си
остана встрани

Като си беден, си бил по-талантлив - остави тая работа. Сериозните неща се правят с пари. И то не са само сценични изкуства, кино, а и паметници на културата, библиотеки, читалища. Не съм обнадежден в това отношение. Нещата изглеждаха много хубаво, когато правехме икономическата си програма през 2005 г. Питам: “А има ли ги тези пари?”, Петър Димитров два пъти ми отговори: “Има излишъци в бюджета!”. И се бях приготвил, но като влязохме в МС, се оказа дрън-дрън. Не останала и стотинка! Тези излишъци предишният кабинет ги е раздал, без да минават през парламента. Колкото и да ни плюят, ние въведохме да се приема през НС в какво ще се инвестират. Все пак бяхме политически кабинет и аз като министър можех да имам изисквания към премиера, който беше мой съпартиец. И много неща се направиха тогава. Не съм от фукльовците, но спомнете си само ремонтите на сцените в София - Националната опера, Музикалния театър, “199”, Сатиричния, отделно театрите в страната. Всичко със средства от националния бюджет. За културата първоначално нямаше европари, но като влязохме в ЕС, успяхме да вкараме програми, даже много от проектите (за 50 милиона) бяха подготвени и одобрени от Брюксел по наше време, а се реализираха при ГЕРБ.
Може би когато стане богата България, ще се инвестира повече в културата, само че дотогава бездуховността ще бъде страшна. Да не говорим за образованието.

Къде са ни каузите
като държава,

някакви формулирани цели? Продължаваме да разчитаме някой нещо да ни даде - дали ще е американецът, дали руснакът. А работата трябва да си я вършим ние. И никой не може да ме разубеди, че сме необходима партия на обществото. Не е нормално 20 и кусур години това да е лайтмотивът - мине не мине, и пак “Червени боклуци”, “Мръсни убийци”. Не става с омраза.

Не става и само с “Дайте да реформираме партията”. Не искам да упреквам младите в меркантилност, но има и такива “клетки” в нашата младеж. Ама те гледали по-реалистично... Ясно е какво ги тегли.

- Ами, видяха, че има и партиен бизнес, че някои хора направиха много пари...

- Грозна работа, че в тази посока в България тръгнаха нещата. И все повече се развиват в нея. Ужким Европа щеше да ни дисциплинира, а се оказа, че хептен се разтурихме. Не мога обаче да слагам под един знаменател всички в парламента, че са калпави, тъпи, гадни. Независимо коя политическа сила представляват, голяма част от тези хора ги познавам и много добре знам, че имат своите качества, не са такива катили, каквито обществото иска да ни изкара. Но наистина има и такива, които работят в посоката на алчността, меркантилността, корупцията.

Затова най-актуалните ни думи станаха задкулисие, корупция. Но вижте и колко процента от всички хора у нас са участници в тази корупция - предпочитат да си плащат рушветчета. Затова не съм голям оптимист, че бързо може да се оправим. Че ще спре задкулисието, че като се приеме някакъв закон за чисти ръце, ще се изчистим, измием и с по един шампоан ставаме нови. Поколенията трябва да се сменят. И все пак сме длъжни да успокоим нацията, да  дадем някаква увереност, надежда. Не само ние - моята партия, а всички. Това е ролята на партиите по законите на демокрацията, иначе може да се докараме до някакви революции.

- Миналата година такава се надигна заради цената на тока. Сега вдигането  носи ли риск от гореща политическа зима?

- Аз съм противник на това плашене на хората - това ще стане, онова ще стане, когато човекът и без това си брои стотинките. И хазната била празна, и пр. Това ви казвам - изнервена нация сме, защо все трябва да се плашим още повече?

- Защото по-лесно се работи със страховете на хората.

- Да, ама не е редно! Да оправдаеш себе си, когато не можеш да свършиш една работа. Трябва да си много тъп, за да не можеш да го схванеш, и айде да плашим хората. И не само по отношение на финансите, да вземем и здравеопазването. Вече 5-6 месеца ходя по болници, разбирам, че към мен може да има и малко по-различно отношение, но виждам все пак какво е. Не е така ужасяващо, както се твърди - че няма да има вече лекари, че друго няма да има… Имаме ги, прекрасни са ни лекарите. Да, има недоимъци, защото са скъпи медикаментите за болести като моята и много други. Друг е въпросът, че

нацията се разболява
от най-тежките
болести

Остави ги тези като мене, но като ходя по коридорите на хематологията, гледам лицата на останалите - все млади хора... Но не е редно да се създава страхът, че като отидеш в болницата, ще те уморят. Реформа, реформа - искам ясно да чуя каква ще е тя. Само да намалиш болниците в станата ли е реформата? Или да затворят частните, да им спрат субсидиите от касата, или нови каси да се направят? Пълно ошашавяне, извод не мога да си направя, а ги чета внимателно тези работи. И във всички сфери е така.

- В парламента ще ходите ли редовно? Имате ли сили да съчетавате нещата, ако тръгнат и снимки - вече четете нови сценарии, и студентите ви?

- Ако случайно ме приемат - защото има много кандидати за моето място с тези преференции! Честно казано, нямах намерение да се включвам в кампанията за изборите, но предложението дойде от районите, май защото ме видяха, че доста се изолирах, потънах - да ме вкарат обратно в тази активност, в която са свикнали да ме виждат. Но не е само до искане, много трудно става връщането, много е особено... Е, като застанеш пред хората, мотивацията ти става много голяма, но като се прибера тук вкъщи, някак си го няма подема в мен.

- Не излизате много, но вкъщи не започнахте ли пак да събирате по-близки хора?

- Не. Търсят ме, първо моите студенти, редовно се обаждат - “Мастер, да те изведем”. Все още нямам нужда. Приятели имам много, семейни, канят ме на обеди, вечери. Не ме тегли. Надявам се да ме потегли, да ми минат и поредните проблеми. Все нещо те спира. Таман излезеш от едно, и изведнъж...

Това, което се случи
с Мери, ми дойде
като гръм

Виждах, че не е добре, но не съм очаквал така бързо да се развият нещата.
На третия месец, тъкмо почнах малко да се изправям, и ме удари друг проблем заради отслабения ми имунинет. Вече два месеца и половина го влача... От една страна, идват добри новини за самото заболяване - пак правих преглед в средата на август и резултатите са добри. Все нещо друго има обаче да те спира и да ти навява тъжни мисли.

Но в края на краищата това, което аз съм изживял, да дава господ на всеки да го изживее като щастливи моменти. И в кариерата не съм чакал дълго - нещата при мен тръгнаха, дето се казва, от ученическата скамейка. Няма за какво да съжалявам. Гледам си цветята - виж какви са хубави, тая година растат безумно. И така...

- Обичта на студентите ви е прочута, а в политиката някой вика ли ви Мастер?

- Имам уважението в партията.

- Скромничите - те за лидер ви искаха, не е просто уважение, а много пъти сте  били спасител, последна инстанция.

- Искаха ме, но усещах, че нямам сили. Много разговори имахме. Ако бях по-млад, бих се хванал за тези няколко месеца. Викат: “Ама ние ще помагаме.” Братя, знам, ама хората искат мен да ме видят, аз да си говоря с тях. Това много енергия иска. Не го е имало това, че при провал ще ми отрежат главата - закъде да ми я режат, сега ли ще правя кариера?

Но в парламента ще си ходя, това ме ангажира. Каквото и да си говорим, тук сам всякакви мисли ми идват в главата. Имам си и студентите, постановка започваме сега, не е да нямам работа. Абе, живот и здраве, отдавна съм спрял да правя планове. С жена ми още преди години решихме - никакво наговаряне. Вземаме куфара и тръгваме, иначе при големи планове все нещо се случва. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,