За децата с аутизъм България може да е истински ад

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4359490 www.24chasa.bg

България може да бъде истински ад за хората с различни деца. А за семействата с деца с аутизъм де факто България като държава не съществува. Родителите на деца от този спектър са изоставени почти напълно сами с проблема си – и в терапиите, и във финансирането, и в социализирането.

Случаят с Анна-Мария в София за момент привлече вниманието на обществото към ада, през който минават родителите на деца с аутизъм. За внимание, но не такова, те се борят отдавна. В София сдружение на родителите на деца от спектъра формулира най-важните проблеми. А те започват още с раждането на детето. Колкото по-рано се постави правилната диагноза и започнат терапиите, толкова по-голяма е вероятността проблем като аутизма да бъде преодолян или овладян. Нужни са

40 часа седмично

терапия,

както и програма за пълното им интегриране в обществото. Такива услуги в България обаче не се предлагат.

Аутизмът не е рядко явление. Към 2012 г. 1 на всеки 100 деца в света и у нас е с подобно състояние, но това са явните случаи. Семействата на деца с аутизъм получават социална помощ от държавата в размер на 240 лева на месец. За сравнение, разходът в семейство с едно дете с такъв проблем месечно е средно 2000 лева. След навършването на 18-ата година тази помощ отпада, тъй като диагнозата е за детски аутизъм. Това принуждава много родители да записват децата си с диагноза шизофрения, за да не изпаднат съвсем от социалната програма.

В България липсва регистър на хората със заболявания и поради това не е известно каква е средната възраст на диагностициране на децата. По наблюдения на сдружението тя е около 4-5-годишна възраст в най-добрия случай. А това е късно. След като се диагностицират децата, родителите са оставени да се оправят с проблема буквално сами – не се насочват към различни терапии, които се предлагат и са достъпни в България.

Родителите

чакат с месеци

за първоначалния преглед и скрининг за окончателна диагноза. Това е така поради твърде малкия брой на оторизираните медицински заведения и специалисти.

Дори и след поставянето на диагноза родителите нямат голям шанс да започнат всички нужни терапии веднага, тъй като няма достатъчно терапевтични центрове – особено в провинцията. До общинските родителите пътуват с километри. През лятото всички ресурсни центрове затварят за 3 месеца и оставят децата без терапия.

Родителите са принудени да се превърнат в терапевти на децата си и това ги лишава от възможност да работят. Обикновено

единият от тях

напуска работа

Няма обучени гледачи, а повечето не желаят да се занимават с деца с аутизъм.

Интеграцията в масовите детски градини и училища е жизненоважна за тези деца, но е факт само на книга и е напълно неадекватна за проблемите им.

Масовите училища и детски градини са задължени да приемат деца с увреждания, в това число и деца с аутизъм, като законът предвижда осигуряването на подкрепяща среда. Тя се осигурява чрез ресурсен преподавател, ресурсен логопед и ресурсен психолог, индивидуална програма за обучение и дидактични материали. На практика обаче дидактични материали не се осигуряват, ресурсните учители се занимават с тях 2 пъти седмично по половин час. Ресурсните логопеди и психолози ги посещават 2 до 4 пъти в годината. Децата са принудени да ползват комбинираната форма на обучение – детето се обучава в дома си по повечето предмети и посещава училище само за часовете по музика, пеене и рисуване. Тази форма се използва като средство учителите да се отърват от децата с аутизъм в часовете си, смятат засегнатите. На всичкото отгоре децата с аутизъм трябва да покрият общите държавни образователни изисквания. Но обикновено тези деца са много добри в една или няколко области и са много зле в други области. Непокриването на изискванията обаче е причина тези деца да отпадат от училище след 8-и клас, като на практика им се отнема шансът да се развият в областта, в която са изключително добри. Няма грижа и за младежите и възрастните хора с аутизъм. Нямат подкрепа за намиране на работа, за включване по някакъв начин в обществото. Липсват защитени жилища, където тези хора ще живеят след смъртта на родителите им.

В Израел дори в армията има

отделение за хора от спектъра

В други държави върху проблемите на аутистите се работи от самото начало. Българска майка, която отглежда детето си с такава диагноза в Израел, обясни пред “24 часа” как държавата я подпомага:

“В Израел терапиите на децата с АСД се поемат от държавата. Тя плаща за тях, както и за специалната детска градина. Държавата осигурява и редица данъчни облекчения за семейството на детето. Промотира се ранната диагностика, защото колкото по-рано се диагностицира детето, толкова по-добри резултати постига то. Затова всеки 3 месеца от първите 2 години на живота на детето се проверява на какво ниво е развитието му и при най-малки подозрения за каквото и да било се изпраща при специалист. Тази превенция е безплатна. Моят син получава 15 часа терапии на седмица, които са 1:1 със специалиста и други групови с групата си в градината. Всички, които работят в градината му, са обучен специално персонал. Отделно от екипа терапевти 6 жени работят с 8 деца. Синът ми навърши 3 г. и 4 месеца и досега не се е наложило да платя нищо. Диагностицираха го, когато бе на 2. След навършване на 18-ата година терапиите продължават, макар и по-малко. На възрастните и на младежите се помага при намиране на работа. Дори в армията има специално отделение за аутисти.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,