Кръстю Кръстев, директор на Пловдивския театър: Много е разбъркано у нас! И сега някои трудно стигат до хляба

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4409355 www.24chasa.bg
СНИМКА: АВТОРЪТ

Кръстю Кръстев е роден през 1956 г. в Черногорово, Пазарджишко, в семейство на учители. След като завършва математическата гимназия в Пазарджик, две години следва инженерство в Русе, но разбира, че там не му е попрището. Кандидатства във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” и през 1983 г. завършва в класа на проф. Елка Михайлова.
Актьорската му кариера започва в Смолянския театър, където остава 26 г. Изиграл е над 80 роли. През 2010 г. оглавява Пловдивския драматичен театър, който е вицешампион по приходи след Народния театър “Иван Вазов”.
Семеен, с две дъщери. Едната е икономист, а по-малката завършва НАТФИЗ.

- Г-н Кръстев, Пловдивският театър надминава по продадени билети мачовете на “Ботев” и “Локомотив”, които се славят с най-верните фенове. На какво се дължи този факт?

- На работа. И аз като футболен фен знам, че колкото по-добри са играчите на един отбор, толкова повече публика имат. Живеем във време, в което качеството сериозно се цени. Пловдивската публика, а и българската като цяло, доста започна да разбира от театър. Тя има предпочитание към различните жанрове, но това не означава, че можеш да я лъжеш.

- На какво се дължи този духовен обрат у българина, който сега пълни салоните, а години наред те бяха празни?

- Голямо значение имат и новите личности, които се появиха в българското театрално пространство. Това са млади, интелигентни хора, които знаят какво правят. И искат да си изкарват хляба с актьорска професия. Тя не е за тях нещо случайно и за задоволяване на някакво его. Напротив, има хора, които работят много сериозно.

- Този прилив на ново поколение актьори в Пловдивския театър като Тони Минасян, Бойко Кръстанов, Радина Думанян, Тодор Дарлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев ли е причина да се радвате на пълни зали?

- Истинско щастие за младите е, че стъпват върху постиженията на големи и незабравими пловдивски актьори. Работят в една от най-силните театрални трупи в страната.

- Каква е днешната публика и какъв тип спектакли харесва?

- Във всеки град има изкушена публика - хора, които живеят с театър и имат потребност от него. Но икономическата ситуация у нас води до миграция от малките градове, принуждава хората да се заселят в по-големите центрове като София и Пловдив. В един 300-хиляден град има 15-20 хил. души, които редовно ходят на театър и посещават минимум 5-6 представления през годината. Задължително гледат всички премиери. Това са хората, които пълнят нашите салони.

- Колко билета сте продали за година?

- За м.г. са 118 000, от които са постъпили 1,364 млн. лв. Пред нас е само Народният театър със 171 000 зрители и 1,6 млн. лв. приходи.

- С колко билета надминавате мачовете на пловдивските грандове “Локомотив” и “Ботев”?

- Не мога с точност да кажа, но със сигурност техните са по-малко от нашите. Все пак сме изиграли над 300 представления.

- На какви заглавия в афиша залагате, за да отчитате такива приходи? Повече от година сцената на Пловдивския театър е опожарена, голяма част от спектаклите се играят в културния дом “Борис Христов”.

- Изпитваме трудности заради сцената, но се опитваме да ги преодоляваме с гастроли из страната. Имаме турнета в Бургас, Стара Загора, Варна, Русе, Плевен, Враца, София.
Това е начинът да си изкараме хляба. Гледаме да налагаме интересни заглавия и нови автори. Опитваме се да усетим вкуса на публиката. Работим с най-добрите актьори, режисьори и драматурзи.

- Има ли изгледи държавата да осигури най-после пари за възстановяване на изгорялата сцена?

- Има добра новина - започва процедура за обществена поръчка, с която да извършим ремонта. Да края на годината тя ще бъде проведена, а в началото на 2015-а започва възстановяването. Министерството на културата възложи да подготвим процедурата, което означава, че са подсигурени средствата. Ако всичко върви нормално, надявам се до 7-8 месеца ремонтът да приключи.

- Бяхте 26 г. актьор в Смолянския театър, после негов директор. Трудно ли направихте смяната, когато дойдохте в Пловдив?

- И двата театъра са емблематични. В Смолян работиха незабравими хора. С реформата двете трупи се обединиха. Но разликите са големи. Смолян е малък град, по друг начин избирахме заглавията. Но и там работихме с най-добрите като Юлия Огнянова, Коко Азарян, Леон Данел. В родопския град проходиха младите Александър Морфов, Теди Москов, Диана Добрева. В Пловдив дойдох с респект към значението му в българския театър. Чисто професионално предизвикателствата са по-големи.

- Какъв път извървяхте от ролята ви на водещ в знаменитото “Политическо кабаре” на Смолянския театър с режисьор Сашо Морфов през 1990 г. до днес? Този спектакъл тогава взриви България.

- Беше велико. Аз откривах представлението с “Добър вечер, дами и господа, мадам и мосю, лейдис енд джентълменс, дорогие таваришчи, друзья, другарки и другари, добре дошли на нашето кабаре!” И спектакълът започваше с актуалните новини от деня, а те тогава бяха бурни, шеметни. От едната страна публиката ни ръкопляскаше, от другата ни освиркваше. Имаше хора, които стояха отстрани и гледаха намръщено, някои получаваха аритмия. Но беше едно от най-красивите неща, които си спомням в професията и винаги ще нося в сърцето си. Уникални колеги и приятели.

- Ако направите равносметка от 1990 г. досега, каква е тя?

- За съжаление, много от нещата са същите. Но не трябва и да забравяме, че извървяхме доста дълъг път. Това, което стана в театъра от онова време до днес, е несравнимо.
Да, тогава даваха едни пари и казваха: “Това е.” Тези средства стигаха за заплати. Не мислиш колко публика ще влезе. Сега театърът има по-сериозни икономически основи. Но никога, ама никога не трябва да забравяме, че той преди всичко е естетика и етика.

- А в политически план тогава и сега?

- Ситуацията е почти идентична както преди 25 г. И сега сме на кръстопът. Да, приоритетите са други. Но обстановката като дух е аналогична. Много е разбъркано в България. Но и доста неща се промениха, с които бързо свикнахме и вече не ни правят впечатление.

- Но ако трябва с днешна дата да направите “Политическо кабаре”, как би изглеждал спектакълът?

- Абсолютно по същия начин. “Политическо кабаре” е вечно жив жанр. Но за него трябват талантливи и много рефлективни смели хора. Искам да направим отново такъв спектакъл.

- По онова време битката беше за манджата, както пеехте в кабарето. Сега?

- За съжаление, 25 г. по-късно има хора, които трудно стигат до хляба. Срамно е в XXI в. в България да има гладни. Не зная защо така се получава. Но човек притежава и друго качество - ненаситност. Хубаво е то да бъде свързано с работа, а не в желание да се притежава повече и повече.

- Използвате умело съвременна българска драматургия и разказвачи. След постановката “Възвишение” кои са следващите ви изненади?

- Интересът към българската литература за нас е стратегически. Откупуваме правата на най-добрите романи и правим спектакли по тях. Благодаря на Иван Добчев и на Александър Секулов, че претвориха романа “Възвишение” на Милен Русков в забележителен спектакъл. На финален етап е работата ни по “Трънски разкази” на Петър Делчев. Екипът, който ще работи по този проект, е събран, мисля, че и драматургията е впечатляваща. На работен етап е драматизацията по романа на Алек Попов “Сестри Палавееви”.

В момента репетираме “Антихрист” на Емилиян Станев, част от друга наша програма - да погледнем на знакови заглавия от историята на Пловдивския театър, какъвто е спектакълът на Иван Добчев от края на 70-те, но с млади творци.
Любопитно ми е да видя как те посрещат проблемите на тази драматургия и как я интерпретират в модерните времена. По текста работи едно 23-годишно момиче - Анастасия Събева, премиерата ще е около 15 януари. Екипът е изцяло от млади хора.

- Отмина ли времето на истеричните крясъци, псувните и разсъбличането на сцената?

- Театърът е свято място и в него трябва да се свещенодейства. Затова той е велик и хората, които работят в него, са благословени. Всичко може да става на сцената, въпросът е как го ползваш и какво искаш да кажеш с това. Късметлия съм, че съм в Пловдивския театър, един от най-добрите в България. Великолепни са хората в него. Великолепна е и публиката.

 

  • Не гласуване по пощата, а по телефона

    Не гласуване по пощата, а по телефона

    Очевидно служебният министър на външните работи е видял зор с организирането на избори с машини в чужбина и сега отново лансира идеята за гласуване по пощата. Дистанционното гласуване е добра идея по принцип и чрез нея ще се актуализират избирателните списъци и ще се спестят разходи. Но гласуването по пощата или онлайн крие рискове от оспорване
  • Диляна Ценова

    В парламента гномове избиват комплекси

    Искат още чегъртане В средата на май записах за “24 часа” интервю с известния юрист проф. Пламен Киров по повод вероятността машинното гласуване да бъде обявено за противоконституционно. Ако това се случи, коментира професорът, ще възникнат съмнения относно новоизбрания парламент, “всеки недоволен ще жали”

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо