340 млн. лв. спестяваме заради евтиния петрол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4527801 www.24chasa.bg

Цена на петрола от около 50 долара за барел ни връща към периода 2004-2006 г., или към месеците, последвали финансовия крах от 2008 г.

До 2003 г. тези нива пък ни се струваха безумно високи - дотогава петролът в номинално изражение не преминаваше 30 долара, а в края на 90-те години дори за кратко беше около 10 долара за барел.

Разбира се,
оттогава
много
пари се
напечатаха, икономиките се промениха, така че трудно е да се правят такива директни сравнения. Но със сигурност можем да кажем, че случващото се през последния месец с цените, както и запазването им на подобни стойности в непосредствено бъдеще не са някакъв невиждан шок.

Печелещите и губещите са относително ясни - производителите губят, потребителите печелят. България е сред страните без собствени петролни залежи, оттам - бизнесът и домакинствата разчитат на горива, произведени от вносен петрол.

Като "нетен вносител" българската икономика ще "пести" с всяко намаление на цените на суровината. По груби оценки разходите за внос на петрол, консумиран в страната, са около 2,5% от БВП. Течните горива дават около 1/3 от енергията, потребявана в страната - за индустрията, за отопление, за електричество, за транспорт и т.н. Разходите за течни горива са около 5% от общите домакински бюджети, а транспортните услуги - още около 1,7%. Потреблението на течни горива се равнява на около 7% от БВП.

Всичко това означава, че директните ефекти ще се изразят в намаление на разходи на бизнес и домакинства. Цените на петрола в долари към момента са около 50% по-ниски отпреди година, но имайки предвид отслабването на еврото, измерен в лева (т.е. евро), петролът е около 40% по-евтин. Това, имайки предвид ефекта на акциза, който не зависи от цената, ще се превърне в около
20-22% по-ниски
крайни цени

на горивата за вътрешния пазар. За домакинствата това ще бъде спестяване на около 1,3% от общите разходи, или около 340 млн. лева, които могат да се похарчат за друго или да бъдат спестени.

На макрониво това ще означава около 1,1% от БВП по-ниски разходи за енергия.
Индексът на потребителските цени (т.нар. потребителска инфлация) ще бъде около 2% по-нисък, отколкото би бил при запазване на цените на петрола.

Такава значителна промяна на разходите за горива обаче може да предизвика и структурни изменения.

С други думи, не всички ще се възползват с еднаква сила. Бизнесите, за които транспортът е голям разход, ще получат шанс да са по-конкурентоспособни на по-голям географски пазар, но това е валидно и за техните конкуренти от по-далечни дестинации.

С други думи,
ще станат
по-достъпни,
да речем,
полският и
френският пазар,
но и нашият ще стане по-достъпен за доставчици от отдалечени икономики.

Същевременно, за разлика от много европейски страни, където петролът и природният газ поевтиняват паралелно, у нас засега намаление на цените на монополистите "Газпром" и "Булгаргаз" не се вижда. Още повече, вероятно ще видим и поскъпване на тока заради отлагани реформи и лошо управление, примесено с популизъм, в предишни години - а на европейските пазари може да се очаква лек спад.

Така българските производители ще бъдат притиснати от конкуренция от страни, където и други енергийни източници поевтиняват, за разлика от у нас. Също така освободените ресурси в домакинските бюджети може да се насочат към вносни стоки, а не към български - ако местните производители не открият как да "заемат" това потребителско харчене. Така
ефектът ще
"изтече" към
други икономики,
където бизнесите са по-гъвкави и адаптивни.

Държавният бюджет ще "пострада" - приходите от ДДС ще бъдат по-ниски от планираното. Само прекият ефект от спада на цените на горивата ще бъде около 150 млн. лева по-ниски приходи от ДДС, а отделно по-ниската инфлация от предвиденото (т.е. очакваната номинална дефлация) ще доведе до допълнително свиване на постъпленията.

Вече видяхме как през 2014 г. от косвени данъци не се събраха 1,2 млрд. лева планирани приходи - до голяма степен заради по-ниски от очакваните ценови нива и оттам - по-ниска база за облагане.

С други думи, когато домакинствата печелят от по-ниски крайни цени, държавата губи, защото облага по-ниско потребление, ако, разбира се, не направим допускането, че хората веднага ще похарчат спестеното за нещо друго, при това – в светлата част от икономиката. И ето как правителството още през януари се изправя пред проблема как да компенсира този спад – дали чрез увеличение на други данъци, дали чрез увеличение на акциза върху горивата, или чрез “насърчаване” на увеличение на цените на тока например, което ще увеличи сумата на облаганото с ДДС потребление на електричество.

Алтернативата е да свива разходи – което ще бъде политическо предизвикателство – и агресивни мерки за повишаване на събираемостта. Тя пък от своя страна куца най-много именно при продажбите на акцизни стоки.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,