Кънчо Стойчев, социолог: Германците работят пет пъти повече от нас и затова ръководят Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4530714 www.24chasa.bg

Със социолога Кънчо Стойчев разговаря Генка Маркова

- Какво се случва напоследък в Париж и в света - сблъсък на цивилизациите ли е това, г-н Стойчев?

- Зависи от гледната точка. При желязната завеса помним, че едно и също от едната страна наричахме шпиони, а от другата - разузнавачи. Чуждите сега определяме като терористи, а нашите - като революционери, умни, красиви и т.н. Лицемерието е определящо подобен начин на мислене и нашите проблеми, проблемите на Запада, към който принадлежим, във висша степен произтичат от лицемерие, което се опитва да прикрие в крайна сметка материални инстинкти. Универсални права на човека може да има само в свят, в който има универсални правила. А ние не живеем в такъв свят.

Ние живеем в свят, в който страни с над един милиард население третират жената като домашно животно, но заради споменатия златен телец ние сме в стратегическо партньорство с подобни страни. Живеем в свят, в който социалната сегрегация достига върхове, при това възпявана. Помислете само - та нашата братска Европа нас, българите, ни сегрегира и се държи гаменски високомерно и назидателно, все едно че Жан Жак Русо и Волтер още не са родени.

Случилото се в Париж е безспорно трагедия, която осъждаме, но добре е и да се замислим за причините. В такива случаи силният човек и силното общество поглеждат и към себе си.

- В началото на всяка година хората си пожелават по-добри дни. Виждате ли сигнали за чувствителни промени в съдбата на българите?

- Ние, българите, нямаме самостоятелна съдба, и колкото по-дълбоко го разберем, толкова по-добре за нас. Франция и Германия също нямат, съмнявам се, че и САЩ имат. Аз предпочитам да гледам на днешната тясна взаимообвързаност на света като на шанс за България, а не като на окови, зависимост и подчиненост. Ние не сме малка страна нито териториално, нито икономически, нито дори в културно-исторически смисъл.

Глобално погледнато, ние сме малко или повече в средата. И понеже говорим за съдба, в това отношение ние сме в челото, ние сме в елита на света, ние сме част от т.нар. златен милиард. Всички в златния милиард имат своите проблеми, но все пак едно е да няма въобще ресторант, а съвсем друго е да има, но обслужването да не е много на висота. Но ние продължаваме да мрънкаме така, все едно няма ресторант. И вместо да си оправим обслужването, чакаме някой отвън да дойде да ни построи нов. Е, няма да стане - съвсем и напълно няма да стане.

- Кои са съдбоносните проблеми на страната, вижда ли ги политическият елит?

- Мразя думата съдба - някак си ме поставя в инертно, насипно състояние. А и най-големият физик на миналия век точно е отбелязал, че Бог не играе на зарове. На първо място бих поставил манталитетния ни проблем - необходимостта от смяна на чипа по деликатния израз на Сакскобургготски. Това важи както за редовия гражданин, така и за висшия политик. Но промяната трябва и може да почне само от горе. А при демокрацията това "от горе" ние от долу го избираме.

И става онзи чуден затворен кръг, от който може да излезем само с космическа ракета, а такива няма даже в трезора на КТБ. И к'во правим тогава? Ами работим, друга рецепта няма.

Не знам дали човекът е произлязъл от труда, но съм напълно убеден, че в основата на всеки успех е преди всичко трудът. Във всичките му измерения. Лесно разбираема е фразата: Живеем така, както работим. Тоест ясно е, че лошо работим - лошо и малко. Но някак си от погледа ни убягва, че именно понеже лошо и малко работим, именно затова лошо ни управляват - лошо и много. Трудът прави човека истински субект на съдбата си и съответно истински субект на управлението, та било то представително като форма.

Американците работят два пъти повече от германците и в това им е силата - и доларът, и войската им са производни на този труд. Германците работят пет пъти повече от нас и затова ръководят Европа - най-прекрасното място в човешката история.

Само човек, който желязно държи собствената си съдба в ръцете, може да участва в съдбата на квартала, на града, на страната си. И още един пример - срещу офиса ни китайци строят огромен посолски комплекс, за шест месеца го построиха. Повтарям - огромен е. За шест месеца по същото време успяха само да разкопаят отчайващата централна улица между Драгалевци и Бояна, където живея.

На второ място след манталитетния проблем (в англосаксонските общества наричан мързел), бих поставил съдебната система и прокуратурата. Колкото и добър отбор като нация да изградим, има ли проблем със съдията, успех няма. В момента, в който прокурор може да те обяви за бандит и убиец, да те арестува и след три дни да те пусне, понеже не било така, а той да си остане прокурор, то прокуратура няма. Вече двайсет години ни омайват, че проблемът със съдебната система е много сложен и витиеват, конституцията не знам си какво пречела ли, помагала ли и прочее залъгалки. А проблемът е не само прост, но и благоприятно прост. Благоприятно, защото, слава богу, повечето съдии и прокурори в България са читави. Драмата е във факта, че малкото нечитави сребролюбци и кариеристи в системата са на власт. Затова трябва да дадем тояги (правила, разбира се) в ръцете на читавото мнозинство магистрати, а те, вярвайте ми, за 24 часа ефективно ще разчистят. Защото ги е до гуша срам, че заради сто-двеста имена на колеги техните хиляди имена са в кал.

На трето място бих поставил проблема с монополизацията на всички обществени сектори на производството, услугите и търговията в страната. Монополизация в широкия смисъл - и картели, и олигополи, и цялата енциклопедия от чудовища, които всеки ден ни правят по-бедни.

По този въпрос съм си съдрал гласа в последните пет години, няма да досаждам сега повече. Четвърто - отделно облекчено третиране на малкия и средния бизнес.

В резюме - ако почнем да се трудим масово (единични случаи и сега има, но те "пролет" не правят), ако съдията свири мача честно и ако сложим търтеите монополи на мястото им, а освободим малкия и средния бизнес от рекет и безумно администриране, то ще има пари и за образование, и за здраве, и за пътища, зали, магистрали. И обратно - ако почнем (или по-точно - продължим) със залите и магистралите, то след 10 години ще ги имаме, но няма да има кой да ги ползва. Е, не съвсем - ще ги ползва настоящият политически елит, ако сме идиоти, да не ги изгоним дотогава.

- Защо смятате, че съставът на парламента - 8 формации за първи път в новата ни история, както и формулата за мнозинство, подкрепящо правителството, дава значим шанс за страната?

- Независимо че повечето българи не са представени - те не гласуваха, то настоящият парламент е най-представителният, тъй като интересите на почти всички значими партии (около 40 на брой) са представени в него. А максимално широка коалиция за нашите условия (имам предвид социопатната ни липса на социалност) е най-доброто, тъй като наглед противоречивите интереси винаги водят до по-голям взаимен контрол и ефективност. Единоначалието е важно само когато ще се обира банка и наскоро христоматийно ни го показаха. Както се казва - евала на холдинга! А кой я свърши тая работа, най-ясно си личи по това кой най-високо писна: "Не бях аз."

- Наесен ще има местни избори - очаквате ли пренареждане на основните играчи, или статуквото просто ще се препотвърди?

- Да, статуквото ще се възпроизведе - ГЕРБ ще спечели най-значимо присъствие в местната власт, както е и сега. Съчетаването на тези местни избори с парламентарни няма да бъде в изгода на ГЕРБ, защото ще им влоши местния резултат, хората ще подменят местното гласуване с оценка за новото БКП. А както и за старото, и за новото тази оценка няма да е добра, независимо че ако Тодор Живков се яви срещу Бойко Борисов, със сигурност ще го бие. Така че наесен ще си имаме само местни избори с неизбежното участие на Гочоолу и Дочоолу.

- Има идея заедно с местните избори да се направи референдум за изборните правила. Това добър вариант ли е?

- Уди Алън блестящо го формулира: Не ме приеха в отбора по шах поради ръста ми - много съм нисък. Това отлично описва всички ония, които си дерат гърлата по повод изборните правила. Ако мачът се играе с ръце, то аз ще спечеля - това е цялата дълбочина на мисълта им. И хич не им хрумва дори, че губят не от правилата, а защото не знаят да ритат. И Борисов им го показа убедително - човекът знае да рита - и в прекия, и в преносния смисъл. Ако на някого все топката или съдията му пречи, то със сигурност проблемът е в краката му. А колкото до задължителното гласуване като панацея, то там проблемът вече е изцяло в главата. В смисъл, че между топката и нея разлика просто не се регистрира. Повтарям, ако някой не ме е разбрал - България изобщо няма проблем с избирателната си система.

- Водещи имена от ГЕРБ допускат правителството да работи с плаващи мнозинства и тематични коалиции в парламента. Това само политическо говорене ли е, или е добре да се осъществява?

- За мен няма нищо по-естествено от плаващите мнозинства. Проблемът винаги произтича от монолитни единства. В този смисъл дори пукнатините в коалицията са по-добри от бетона на диктатурата.

- Кои партии дават сигнал за възходи и кои за падение - според сегашната им политическа кондиция?

- Мразя бабуването, тъй като по необходимост е пристрастно. А за партията на Бареков то вече е и излишно. Най-интересният сюжет е ще успее ли БСП да се изправи след нокаута на Станишев. Добрият отговор за България би бил "да", за да има реална опозиция, тоест за да има демокрация. За съжаление, към днешна дата съм песимист.

 

Кънчо СТойчев е роден през 1960 г. Завършил е социология в СУ. През 1991 г. основава агенцията за социологически изследвания ББСС “Галъп Интернешънъл”. През 1998 г. ББСС става партньор на TNS - третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб.

 Главен изпълнителен директор на TNS за Балканите. Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция. Вицепрезидент и член на съвета на директорите на Българската голф асоциация. Женен, има син и две дъщери.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,