Карикатурата е етичност и затова трябва да се прави с мярка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4534531 www.24chasa.bg

На света няма кауза - каквато и да е тя, която да оправдава тероризъм. Няма рисунка на тоя свят, която да струва толкова много жертви. Просто няма. Който и да я е рисувал. Не може да се плаща такава цена за карикатура. Това е все едно на стрелба с прашка да отговаряш с ядрена ракета.

Познавам единия от разстреляните карикатуристи, най-възрастния, който е на 80 години - Жорж Волински. Не лично, но съм израснал с неговите картинки, учил съм се от тях. Той е известен и много добър автор на политически карикатури.

Но нещата са много сложни. Това е

война, която се води

не от вчера,

а от години,

между радикалния ислям и тези сатирични издания - те не са едно и две, а няколко. Първото, което запали фитила, беше в Дания.

Аз като автор имам известни резерви. Винаги когато рисувам нещо, си мисля как ще се възприеме от съответния обект. Гледам да не го обидя. Такъв човек съм, че имам мярка на всичко. Тук мярката е загубена. Двете страни са като едно бойно поле и всеки, който разбира поне малко от спорт или военно дело, знае, че трябва да се пази достойнството на противника. Ако не го правиш, нещата стават неуправляеми. Тук тази мярка я няма, загубена е. Умишлено или не, не знам.

Доколкото съм запознат, в исляма е забранено да се рисуват светци. Това е тема табу. Хората сами си забраняват това нещо, а ти отиваш и го рисуваш не като светец или икона, а като карикатура. Ами не може да рисуваш Мохамед като карикатура. Аз самият никога няма да го направя просто защото имам критерии, нормални морални задръжки.

Карикатурата е етичност. При нея има различни степени на майсторство. Най-високото майсторство е интелигентната карикатура, направена с намигване, ирония, ум и много познание върху живота. На най-ниското стъпало е карикатурата, при която хващаш брадвата и удряш някого по главата. В случая, с рисунката си. Не разбирам така нещата. Аз се стремя към по-високото ниво.

Никога няма да ми хрумне дори, камо ли да седна да рисувам антирелигиозни карикатури, че и да ги публикувам. Има нормални човешки рамки, които трябва да се спазват и не може да се прекрачват.

Не може да се правят груби неща, когато знаеш, че темата е изключително деликатна. И да продължаваш да го вършиш, не го разбирам.

Това не е свобода

на словото, а инат

Да се покажеш колко си упорит в дадено нещо. Това е безотговорност.

Един главен редактор отговаря за много неща, не само за политиката на вестника. Той отговаря и за сигурността на хората. Не би трябвало да публикува подобни карикатури особено след като е предупреждаван по такъв зверски начин с атентати и пожари.

У нас вероятно няма да го направят и по друга причина. Ние в България сме свикнали да живеем заедно с различни етноси и да се уважаваме един друг. Знаем, ако единият каже нещо, другият как ще го приеме. Затова внимаваме какво приказваме. Има изключения, но общо, взето е така.

Разбира се, че осъждам терористите. Но има детайли, които ме карат да се замисля. Колкото и да е гениална една карикатура, дори да я публикуваш, и какво от това? Светът ще стане по-мирен и по-красив ли? Ами няма да стане. Да, това е един от малкото начини за промяна, но в случая с карикатурите рисковете са многократно по-големи, отколкото са ползите.

Винаги съм си поставял автоцензура, която е на морално-етично ниво. И преди имаше цензура, но тя беше от друг тип. Тогава никой не казваше: “Това е забранено за рисуване.” Просто рисуваш си картинката, но тя не излиза. И ти знаеш защо.

Човек преди всичко

трябва да мисли за

последствията, когато

прави нещо

Всичко трябва да е с мярка. Толкова е просто.

Много пъти са ме питали как се прави една карикатура. Рецепта обаче няма. Първо се ражда една идея, после трябва да я облечеш с прилични дрешки, наречени рисунка. И тук вече е важно как ще бъде нарисуван конкретният обект. Целта на карикатурата не е да те засегне и обиди, тя е намигване между съмишленици. Хубавата карикатура се прави от интелигентни хора, но и за интелигентни консуматори.

Има различни типове карикатура - едната е журналистическа, другата - кавалетна, която се рисува по конкурси по света на дадена тема. Докато журналистическата е рисуван коментар, рисуван анализ. Ти имаш някакво мнение и трябва да го изразиш чрез съответната картинка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,