Емил Хърсев: Още Буров е разбрал, че банка се убива с вестник

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4553485 www.24chasa.bg

С финансиста Емил Хърсев разговаря Генка Маркова 

- Финансовият министър Владислав Горанов преди дни направи следния коментар: “Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да прикрива неудачите на финансовите системи.”

Как според вас трябва да се пише за финансовите пазари и как трябва да се отразява тяхната дейност, състояние, стабилност, г-н Хърсев?

- Когато се пише за финанси, най-важното е да се пише истината. Да, свободата на словото е важна, но проблемът идва тогава, когато част от изнесената информация не е вярна, просто се лъже. И ако е така, очевидно това подлежи на някаква санкция. Във всички развити икономики за всеки сектор в икономиката, не само за финансовата система, когато се публикуват неверни факти и обстоятелства, това води до съответни санкции. Освен това, като наблюдавам практиката на надзорните органи примерно в държави като САЩ, Великобритания - там санкциите са драстични и невероятно сериозни като размер. Разбира се, има си причина да са толкова големи - просто размерът на пазара е толкова голям, че вредите от подобна дейност са неизмерими почти. Така че това е първото - когато се пише за финанси, не трябва да се допуска невярна информация, а отразяването да е достоверно. Второто е, когато става дума за публикации, които събуждат банкова паника. Такива публикации са били обект на разследване поне в Европа от незапомнени времена, защото
доверието е това, върху което се крепи банковата система.


 Нарушаването на доверието в банковата система, макар обект да е една банка, може да повлияе върху цялата банкова система, защото там по аналогия се пренася съждението: “Щом има проблем в една банка, значи може да се очаква за всички банки”, и така да се предизвика паника, насочена към целия сектор.
Това е причината, поради която всички държави, доколкото ми е известно, имат подобни наказателни разпоредби в специфичните закони.

- Чудесен постулат е, че трябва да се пише истината, но когато пък се премълчава и не се пише изобщо за проблеми в системата на банките или въобще на финансовите пазари, това премълчаване може ли да създаде проблем за финансовата стабилност?
- Не мисля изобщо, че трябва да се премълчава. Аз самият от доста време се занимавам с проблемите на финансовата система, нямам усещането някой да ме е ограничавал да изразявам каквото и да е мнение, включително и по теми, които са били доста по-тревожни. Въпросът е дали наистина коментаторите, които пишат по тая тема, се интересуват от самия проблем, или се възползват от медията, колкото да нанесат удар. Защото това също го има. Съвсем спокойно може да се говори за проблеми, които съществуват примерно и в банковата система, но изобщо не е нужно те да се етикетират и адресират с името на конкретна финансова институция.

- В каква степен медиите могат да манипулират финансовите пазари и да влияят върху дейността им?
- Открай време е поверието, че банка и муха се убиват с вестник. Напоследък и политиците ги пришиват към поредицата субекти, които евентуално са унищожими с вестник. Но за банката и за мухата е сигурно отдавна, още Буров е разглеждал подобни опити с вестникарски публикации да бъде уронено доверието в конкретна финансова институция, която е избрана за цел. Има го, не е нов проблемът, от векове съществува. Медиите може да се използват за създаване на настроения, които даже нямат за цел да увредят имиджа на избраната банкова институция, а по-скоро включително има публикации, които се стремят да подбудят към действия от типа: “Има опасност еди-коя си банка да фалира, тичайте да си теглите депозита.” Няма банка, която да издържи на желанието на клиентите да си изтеглят всичките пари, такова нещо просто няма как да съществува. Така че, да, деликатна е тази област на финансите, но не е сигурно, че вредите се нанасят точно на онзи, срещу когото се пише. Примерно пише се срещу банка, а вредите понасят нейните клиенти, има несъвпадение на обекта на атаката и на субекта, който понася последиците. Това е вероятно причината законодателите да се опитат да охраняват интересите на широката публика от подобни медийни кампании.

- Това означава ли, че трябва да има някаква специфична регулация и дали тя пък не би била намеса в редакционната политика или върху свободата на словото?
- Не, не чак дотам. Навсякъде се предполага, че журналистите са професионалисти и знаят как да се напише, така че да не се атакува конкретен субект. Това е основният проблем - да не се създава настроение, което да води до необмислени действия на широката публика.

- Има оживена дискусия и защо размерът на санкциите, наложени от КФН на в. “Капитал” и сайта “Зов нюз”, са толкова големи?
- Този размер на санкциите е определен от законодателя. В този смисъл идеята, че регулаторът еднолично го определя, очевидно не е вярна.
Често ме питат не е ли възможно надзорните институции с един-единствен акт, лекомислено постановен, да причинят тежки вреди на индустрията, на бизнеса. Струва ми се, че това не е точно така, защото не се забелязва такава закономерност. Трябва да вярваме на институциите, а ако не им вярваме, трябва да ги почистваме и да сменяме техните колективни органи колкото се може по-бързо, но така или иначе без ред, включително и без санкции, в една държава няма да може да се живее. И не бива да даваме възможност, понеже имаме свобода на словото, да я интерпретираме като
свобода за разпространение на небивалици и лъжи и подвеждане. Определено става въпрос за деликатен баланс, но трябва да го научим този урок.


- Смятате ли, че след последното решение на Комисията за финансов надзор това по някакъв начин ще повлияе върху позициите на медиите, когато отразяват работата на финансовите пазари, и как обществото тогава ще получи гаранции, че когато има проблеми или дори се задава тежка криза, както беше с КТБ, ще бъде предупредено за нея?
- Между другото, въобще не съм сигурен, че КТБ е била в тежка криза, преди да започнат атаките срещу банката, и ми се струва, че в голяма степен тази криза в КТБ беше предизвикана. Не само от атаки на медии и в медиите, но на една много по-широка основа. Ясно е, че в тази битка, в която КТБ участваше, тя включително се водеше между политически сили. Не забелязвам някои специализирани издания, примерно “Икономист”, “Файненшъл таймс”, “Уолстрийт джърнъл”, да са спрели да пишат за проблемите на финансовите институции в съответните страни в света, макар че и американското, и английското, и германското законодателство съдържат аналогични разпоредби на българския закон. Той дава възможност на надзорните институции да глобяват онези медии, които се възползват от позицията си на посредник на информацията, за да се представи за надеждна и проверена информация нещо, което е по-скоро желание и очакване на пишещия. Това не е позволено, когато действието е насочено към дестабилизиране на конкретна финансова институция. Не се забелязва примерно от цитираните големи издания, авторитети във финансовата преса, някой да е твърдял, че е подложен на цензура, на медийни ограничения. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,