Режисьорът Бойко Илиев: Строя нов театър в София в магазина за плочи в НДК

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4583610 www.24chasa.bg
БОЙКО ИЛИЕВ СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Бойко Илиев е един от най-добрите театрални режисьори у нас. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ (1982 г.) и театрална режисура (1990 г.). Има диплома по режисура и от НБУ. През 1988 г. прави първия частен театър “Диалог”, а сега строи нов театър в София. Роден е на 29 юли 1955 г. в София.

С режисьора Бойко Илиев разговаря Силвия Жекова:

-Kакъв ще е този нов театър, г-н Илиев, който правите? Във фейсбук вече се появи снимка от репетицията на една от премиерните ви постановки.

- Опитвам се да осъществя една моя стара мечта. Преди 25 г. създадох първия частен театър у нас. Сега отново искам да направя своя сцена, да имам собствено място. И съм на път да го постигна, т.е. наистина строя театър. Реално ни дадоха магазин под наем в пасажа на НДК (това е бившият музикален магазин, в който навремето продаваха техника и грамофонни плочи), който превръщаме в театрална зала. Буквално се строи - изграждат се стени, амфитеатър, сцена със 160 места. Казва се “Нов театър”. Правя го заедно с Александър Урумов, Димитър Стефанов и Цветан Николов. Желанието ни е да върнем човеколюбивите ценности в театралното изкуство - добра драматургия с добри актьори. Държа на тази сцена да не се самозадоволяваме, а да срещаме зрителя със смислени неща.

- Защо решихте да строите театър в тези усилни времена? Не е ли по-лесно да режисирате постановки и да ги представяте на вече утвърдени сцени?

- По-лесно е, разбира се. Строим този театър с наши средства. Влагам в него всичко. Договорът ни е за 5 г. с опция за още 5, ако всичко е наред и си плащаме редовно наема. Амбицията ми е да направя място, което си заслужава. Когато човек е вътре, да се чувства добре. Винаги съм се чудел защо българските театри са неуютни. Влизаш и дори няма откъде да си вземеш да пиеш една вода. Бързо гонят публиката след края на представлението. Имах възможността да пътувам много по света и да разглеждам чуждите театри. Не само да ги гледам, обичам и да влизам в тях - “Бродуей” в Ню Йорк, “Уест енд” в Лондон. Мечтата ми е да създам пространство по техния пример.

Договаряме и друго помещение, което навремето е функционирало като клуб. Сега е празно, не се стопанисва. Вътре ще може

зрителите да изпият

чаша кафе или

вино в антракта

- Какво друго ще има?

- Театърът е около 300 кв.м, фоайето - още 100 кв.м. Вътре ще има книжарница, в която ще се продава драматургия. Това не е характерно тук, но по света има такива места. Например в книжарницата в Националния театър в Лондон има пиеси, видеозаписи на спектакли. Аз също имам заснети представления, поне 10. Сред тях е рокоперата “Христос суперзвезда”, която, макар че е снимана само с една камера, се получи много добре. Има и награда.

Сега сме в преговори да купим и киноекран. Вече имаме мултимедиен проектор, тъй като в един ден от седмицата ще се представят хубави филми със смислени послания. За това отговаря синът ми Ники Илиев, а аз по театралната част. Всеки ден ще се случва нещо. В петък и събота ще има нощен театър от 22 ч, а през уикенда - куклен театър за деца. Ще има жанрово разнообразие, каквото позволява театърът. Освен драматични спектакли ще правим и мюзикъли. Имам идея с Бойко Цветанов - тенор, който 20 г. е солист в Цюрихската опера, да направим камерна опера.

- Кога стартирате?

- През март. Програмата включва около 45 представления. Надявам се да започнем с “Амадеус” на Питър Шафър. Навремето го направих с 200 души с части от големите опери на Моцарт - “Дон Жуан”, “Вълшебната флейта”, “Сватбата на Фигаро”. Сега го поставям в камерен вариант с четирима актьори. Съсредоточавам битката между Салиери и Моцарт, но в крайна сметка с поклон към гениалната музика на композитора. Ще го представят Георги Кадурин, Иван Юруков, Мариус Донкин и Мариана Миланова.

- В репертоара е и “Поручик Бенц” от Димитър Димов. Защо решихте да го поставите?

- Имам дългогодишен опит с Димитър Димов. Направих “Осъдени души” и “Тютюн”. Много го харесвам, защото се вписва в нашата действителност. Той се занимава с вечните неща, но по особен начин. Повечето му герои са чужденци или се чувстват така. В “Поручик Бенц” основната героиня Елена Петрашева е българка, но с майка французойка, има германски офицер и френски капитан. Срещат се на бойното поле по време на Първата световна война и се опитват да живеят нормално въпреки ужасите. Сега ние също се опитваме да оцелеем в свят, изпълнен с драматични събития.

- В представлението режисирате Саня Борисова, съпругата на сина ви. Как работи човек с най-близките си хора?

- Има трудности, понякога е деликатна ситуацията. За 3-и път се срещам в театъра със Саня. Имам усещането, че през годините все повече се приближаваме в творческата ни работа. Тя набра сериозен опит и самочувствие, получи награда за играта си в “Живи легенди”, израства. Не искам да ги хваля, но и Саня, и Ники са много предани към работата си. Те са от хората, които обичат това, което правят.

- Участват още и Ивайло Захариев от “Под прикритие”, и Любомир Ковачев от рекламата за цифровизацията. Кой още ще привлечете?

- Говорил съм с Елена Петрова, Вальо Танев, Юлиан Вергов, Владо Пенев, Параскева Джукелова, които искат да подкрепят новия театър, играейки в него. Има и млади и независими трупи. Всички те, когато излязат на сцената, заявяват себе си и изпитват удоволствие от това, което правят. Искам да е ясно кой се качва на сцената, какъв е и какво изповядва. Напоследък в театъра липсва онази нравственост, която е задължителна.

- Сега доволен ли сте от репетициите?

- Интересно се получава, тъй като

актьорите се срещат в

театъра с майсторите,

които строят сцената

Спирам работниците в 17 ч, а в 17,05 ч се качват артистите. Като видя това, един от работниците сам започна да чисти сцената малко преди да се качат актьорите.

- Ще успеете ли да убедите и сина си Ники Илиев да се завърне към театъра?

- Киното страшно го влече. Разбирам го и затова не искам да го разконцентрирам. Не отварям и дума в тази посока. Сега се е заел с музикалното оформление към “Поручик Бенц”. Има идеи. Събрал е откъси на лаптопа и онзи ден искаше да ми ги пуска. Но се е отдал на киното. Вече пише 8-и или 9-и вариант на сценария на следващия си филм. Ще се опитаме да го осъществим въпреки нежеланието на Националния филмов център (НФЦ) да ни обърне внимание.

- Защо? Нали “Чужденецът” и “Живи легенди” успяхте да ги снимате без държавна субсидия.

- Всяка година с Ники и продуцентската ни къща “Евро Диалог” кандидатстваме - има конкурс, в който комисия от НФЦ избира няколко филма, които счита за най-добри и според техните правила им раздава по над 1 млн. лв. Това е безбожно много. След това центърът няма отговорност, не следи дали филмът е успешен, колко средства са похарчени, нито дори дали е разпространен. Има случаи, в които заснетите ленти не се разпространяват, защото трябва да се дават пари за реклама. Т.е. просто се усвояват едни пари на данъкоплатците. По този начин НФЦ не се държи като продуцент, а само като дарител. Раздава пари и после не се интересува от продукта и какво е качеството му.

Тази година третият филм, който искаме да осъществим, беше сред одобрените 10. Но само 5 продуцентски къщи получиха средства, останалите, сред които е и нашата - не, защото парите не стигат. Получихме заповед, в която пише, че няма да ни финансират, въпреки че сме одобрени. Затова решихме да си търсим правата в съда.

- Какво оспорвате?

- Оспорваме това, че над 1 млн. лв. е твърде голям бюджет за филм. Ние направихме “Чужденецът” и “Живи легенди” с по около 450 000 лв. и със снимки в Париж, Монте Карло, със звезди като Микеле Плачидо и Кристоф Ламбер. Затова според нас парите трябва да се разделят пропорционално, така че всички одобрени 10 филма да получат финансиране. Така е честно.

- Кога е съдебното дело?

- Призован съм в съда през март.

- Тогава с какви пари ще заснемете третия си филм?

- Много от спонсорите, които ни подкрепиха по време на първите 2 филма, желаят да ни съдействат отново. Когато Ники и Саня ги представиха във Вашингтон, студенти са предложили: “Дайте да събираме пари за новия филм.” След прожекцията на “Живи легенди” в Лондон, част от българите са казали, че искат да се върнат да живеят отново у нас.

- Какъв е сюжетът на новия филм?

- Част от действието ще се развива в Лос Анджелис и Ню Йорк. Един от основните герои в е американски поппевец, който в миналото си се е занимавал с бойни изкуства. След това става музикант и изнася концерт в София. Това е малка част от историята.

- Холивудски актьор ли ще поканите за тази роля?

- Най-вероятно да. Ники вече си е харесал една от звездите на американското кино. Надявам се да успеем да се доберем до него. Сега сценарият се превежда на английски и ще му го изпратим.

- Съпругата ви проф. д-р Мирослава Кадурина се занимава със сериозни неща. Как гледа тя на това, че всички останали работите в киното и театъра?

- Още ни търпи, въпреки че понякога пренебрегваме нещата, които прави като дерматолог в международен мащаб. Посещава конгреси в Европа и Америка. Дава идеи за новия театър. За програмата - не, за визията има добри предложения. Преди дни обсъдихме как ще изглежда флоайето. Иска да доразвие идеята за кафе книжарницата. Ще се получи уютно място, в което на човек да не му се иска да излиза.

- Какъв човек сте в личния си живот. Кога си почивате и как?

- Почивам си, когато пътувам. Преди снимах документални филми за театрите и градовете, които посещавам. Имам филми за Париж, Лондон, Ню Йорк, Чикаго. Там театрите са като различни вселени. Едно от последните представления, които гледах в Лондон, е “Ричард III” с Кевин Спейси. Билетите за него са изкупени за 3 месеца напред. Успях да си купя билет за правостоящ на втори балкон. Оттам се виждаше само 1/3 от сцената - опитах се да се преместя на по-добро място, но веднага ми направиха забележка. Там има традиции. Билетът може да струва и 100 евро, но публиката ги дава, защото знае, че си струва.

- Очаквате ли скоро да станете дядо?

- Надявам се, че ни предстои скоро.

  • Без директни помощи за най-бедните няма да се мине

    Без директни помощи за най-бедните няма да се мине

    Очевидно е, че без ново раздаване на пари не може да се излезе от кризата. Цените достигнаха 14-годишен връх. Има връх и в размера на малките потребителски кредити, което означава, че хората наистина са без пари и вземат заеми не за инвестиция или покупка на нещо голямо, а за да преживяват. В човешката история няма криза
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо