Започна ли нова студена война?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4586930 www.24chasa.bg

Източна Украйна може да се превърне в новата ГДР

 

Мирът в Европа виси на клонче, тънко като паяжина. Все по-труден става изходът от кризата в Украйна, все повече се втвърдяват фронтовете между Изтока и Запада.
Нарушени са международни договори, потъпкват се човешки права, не се спазват ангажименти, води се хибридна война, нелегитимна агресия е отнела вече 50 000 човешки живота.

Тези обвинения взаимно си отправиха Русия и Западът на конференцията по сигурността в Мюнхен. За първи път от края на студената война фронтовете между Кремъл и Брюксел/Вашингтон се очертаха толкова ясно.
Западът обвинява Русия, Русия обвинява Запада и в този кръговрат от прехвърляне на вината мирният изход става все по-малко вероятен.

Всичко, което трябва да знаете за:


Какво предстои да се случи и възможно ли е наистина да се върнем към времената от студената война, а дори и тя да ескалира до гореща?
В речта си пред делегатите на конференцията - държавни лидери от 80 страни, руският външен министър Сергей Лавров съвсем ясно описа гледната точка на Кремъл в тази ситуация. За Москва ескалацията не се е случила покрай анексията на Крим или дори не с предшествалото го подписване на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС. Напрежението има 25-годишна история и тя се състои от дузина нарушени договора от страна на НАТО и пренебрежение към интересите и сигурността на Русия, посочи Лавров.

В това той всъщност е прав. И донякъде получи признание от канцлера Ангела Меркел, която обясни, че кризата в Украйна е само следствие от цяла верига събития през годините.
На Москва не може да се отрече едно - Западът пренебрегна договореностите си с нея от края на студената война и прие в НАТО държави, за които имаше споразумение да не влизат в пакта. Най-вече балтийските, но и България и Румъния. След първата вълна на разширение тогавашният президент Елцин изрично посочи, че Литва, Латвия и Естония не бива да стават съюзници в Северноатлантическия пакт. НАТО не се съобрази с това.
След 11 септември организацията предприе дори нова вълна на разширение, в която попаднаха и България и Румъния. Още един залък, който Кремъл трудно преглътна.


До този момент Русия и Западът си сътрудничеха. Заради войната срещу терора обаче САЩ прекратиха през 2001 г. Договора за ограничение на системата за противоракетна отбрана и започнаха да действат в извънредна ситуация. Този 30-годишен документ бе прекратен с едно съобщение от администрацията на Джордж Буш, но нанесе вреди, които се видяха ясно в Мюнхен 14 години по-късно. Засегнати от стъпките на САЩ и НАТО бяха най-вече Русия и Китай, но докато китайците предпочетоха да поведат диалог и да се държат настрана от събитията, Москва прие стъпката като конфронтация.
Днес Русия е държава, която е видимо отслабена - и военно, и икономически. Причината за слабостта не е толкова политиката на западните съюзници, колкото разграбването на икономиката на разпадналия се СССР и разпределението на печелившите бизнеси между олигарси, липсата на състоятелни икономически и социални реформи, обедняването на населението, изоставането на страната технологически и постепенната изолация, в която тя започна да попада покрай всички тези фактори.
В същото време светът навлезе в нова фаза и се изправи пред нови предизвикателства към сигурността. Заплахите вече не идват от една мегасила оттатък завесата, както по времето на студената война, а представляват локални конфликти с потенциал за износ към Европа и САЩ.

В резултат на това има ново преструктуриране на сили и нови стратегии за сигурност. И те отново са по-скоро срещу Русия. Логично, след като само през изминалата година руски изтребители и бомбардировачи нахлуваха многократно във въздушното пространство на страни от НАТО, включително и в България, а успяха да стигнат дори до Лисабон и Лондон. Споразумението между ЕС и Украйна подейства на Москва като червено на бик и тя реши да действа.

Страни като Полша, балтийските държави, Румъния и България изразиха притеснение, че подобен сценарий може да се развие и на тяхна територия. НАТО реагира с план за командни центрове в новите членки, сред които е и България. София, от една страна, участва в тази стратегия, от друга, подкрепя желанието на Германия и Франция все пак всичко да се разреши с преговори. Спиралата на тази конфронтация се завърта все по-шеметно и засега няма признак, че двете страни се вслушват в съображенията си. Най-вероятният изход е да има ново разделение в Европа.


До гореща война все пак може и да не се стигне, ако планът “Меркел” успее. Според източници от канцлерството Берлин и Париж са склонни на отстъпки на Путин, само да се прекрати ескалацията в Украйна. Меркел намекна това и в речта си в Мюнхен. Тя неведнъж направи препратки към историята на ГДР и посъветва Украйна да бъде издръжлива. Явно целта е да се федерализира страната, сепаратистите да получат автономна територия и вероятно един ден тази територия сама да поиска да се върне обратно в пределите на Украйна.

Има много противници на този план и сред западните страни. Най-вече САЩ, Великобритания, балтийските държави и Полша се притесняват от подобно прекрояване на границите. Заговори се за американската идея украинците да се въоръжат, но Меркел категорично я отхвърли. Изненадващо самият държавен секретар на САЩ Кери я подкрепи и каза, че преговорите не могат да бъдат заменени с оръжие и всички заедно застават зад идеите на канцлера за изход от кризата. Въоръжаването на украинската армия е идея най-вече на Джон Маккейн, но е твърде възможно и тя да е за вътрешнополитическа консумация, тъй като в САЩ догодина ще има избори. А какъв е планът на Путин в тази игра на нерви?

Най-вероятно Путин няма план. Възможно е да иска да протака преговорите, докато Украйна се изтощи напълно и рухне икономически, разкъса се от политически дрязги, но най-вече морално. Колко деморализиращо действа отказът на Кремъл да се съобразява със споразумения като това в Минск, без да иска, издаде и Меркел. На въпрос за гаранция на нов договор с Кремъл за спиране на ескалацията в Украйна, тя дълго не можа да отговори, след което, видимо уморена, каза: “Такава няма”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Важно е да се знае какво има в млякото и салама

    На потребителите често им писва от многобройните регулации, наложени от Брюксел. Но тази, която се задава - с етикети върху храните, за които ще се знае къде и как са произведени, със сигурност ще им хареса. И причината е една-единствена - хората ще знаят какво мляко и сирене купуват и дават на децата си
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,