Референдум? Чудесно, но дяволът е във въпросите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4618035 www.24chasa.bg

По принцип подкрепям идеята на президента Росен Плевнелиев да организира допитване до народонаселението за начините и формите на неговото гласоподаване.
Подкрепям я дори и поради простия факт, че ние се оказахме единствената държава, на която народът не беше питан иска или не членство в НАТО и ЕС (изключвам Кипър, но там причините са обясними).

Подкрепям я и поради това, че  конституционно ние сме пряка демокрация,  а не "изключително представителна" като например Великобритания, където политиците се сещат за нацията си веднъж на пет години, когато са изборите. Не, според основния ни закон ние сме много по-близо до Швейцария, където националните допитвания (референдумите) са средно шест годишно. За местните не говоря - вероятно няма седмица без такова...

Подкрепям и замисъла референдумът да се проведе в деня на местните избори. Ние, българите, по принцип обичаме с един масраф да минем поне през две работи - това ни е в националната традиция. Пък и по-евтинко, което също обичаме.

Спирам се обаче дотук с "подкрепите" си. Защото, ако ги предложи на допитване във вида, в който са формулирани, "трите въпроса" на президента могат да предизвикат много смесени чувства.

Да питаш в референдум "за" или "против" електронното гласуване, е все едно да питаш българина  иска ли да открие отново топлата  вода или колелото.

Ами светът отдавна ги е открил и сега гледа главно да ги доусъвършенства!
Спомням си далечната 1990 г., когато във Великото народно събрание обсъждахме първия закон за избиране на народни представители и местни органи на властта. Бях сериозно осмян, когато предложих гласуване и по пощата. И не искаха да чуят аргументите ми, че така се прави в Европа на емигрантите. И че ни предстои да станем част от нея. И че най-стабилният начин нашите емигранти да не скъсат връвта си с родината е да им измислим начин да участват в решаването на съдбините . А той е, като максимално ги улесним при гласуването. Понякога - заедно с роднините и близките, които са оставили тук. А понякога - и вместо тях!

"Пощата" вече също остаря. На нейно място дойде мейлът. Тогава за какъв дявол да питаме в референдума за "гласуване по електронен път", след като е очевидно, че на този етап  това е най-смисленото и най-лесното решение?

Стигам до следващото си "смесено чувство" - формата на гласуване: задължително или пожелателно. Да, по света съжителстват и двете. Но преди повече от половин век италианците измислиха един междинен вариант.

Нека бъдем наясно - неучастието в гласуването също е вид гласуване. Доказаха го май и резултатите от изборната активност в последните парламентарни избори. На които 51% от българите заявиха, че "този филм вече сме го гледали и няма да ходим пак".
Другото е още по-страшно - завеждат те насила до урните (как - с полиция по домовете, с нови "доброволни отряди на трудещите се") и ти праскаш една голяма черта през цялата листа. Или пък я пускаш "цялата в бяло". И в двата случая - невалидна.

Та италианците измислиха нещо средно - "морална присъда за неучастие в изборите". Изразяваше се в това, че списъците с негласувалите висяха с месеци пред местните общини. И всеки, който протестираше за нещо си срещу кмета, първо го водеха да се види дали не е в списъка. И ако беше там, учтиво го молеха да се измете с претенциите си...

А съчетанието “мажоритарен елемент”? Хайде веднъж завинаги да се изясним. Валери Найденов е най-яростният привърженик на  чистата  мажоритарна  система.

Зачитам неговите аргументи, някои от тях са убедителни, по други съм готов да споря. Аз пък съм на другия край – преференциална пропорционална избирателна система.
В нея сме по “модел” на демокрацията. Нищо, че и тук я окепазихме – оказа се, че и “преференциите” са стока, особено за циганите. Но това е много по-друга тема.
Какво означава обаче този “мажоритарен елемент”? Нали “и този филм” гледахме през 2009 година? И видяхме финалния му резултат – по-тъжен дори и от филма
“Дякон Левски”.

Така че – или чиста мажоритарна система, или преференциална пропорционална.
Та ако се върна към началото, наистина подкрепям идеята за “две в едно” – местни избори и референдум. Въпросът е така да се обмисли допитването, че да не излезе като соросоидно мероприятие. В “този филм” аз няма да участвам.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо трябва да вземат книжката на Местан

    Заради трагичния инцидент, при който загина шестмесечно бебе, лидерът на ДОСТ остана без книжка. Както и при наложената му парична гаранция, така и със свидетелството за правоуправление се наложи съдът да се произнася по два пъти. При това стечение на обстоятелствата обаче се изясни, че Местан си е обикновен рецидивист нарушител на пътните
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.