Аз харесвам “Дякон Левски”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4619911 www.24chasa.bg

ПО принцип не обичам да изказвам личното си мнение за филми на публични места и никога не бих написала този текст, ако не бях предизвикана. По отношение на вкусовете и оценката за изкуството предпочитам стилната ненатрапливост, в която всеки си отстоява личното и успява да оцени чуждото мнение. Но вихърът от хейт срещу филма “Дякон Левски” направо ме отнесе.

Реагирам на желанието да се пише и от мое име като част от премиерата на филма. Визирам Марин Трошанов, определил себе си като длъжен да напише ревю - “в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото изтезание, наречено “Дякон Левски”. Съжалявам за вашите мъки, г-н Трошанов, на мен ми беше добре. Не видях и хора, които напускат масово многохилядната зала 1 на НДК. Смятам, че зрителят днес с лекота си тръгва, когато не харесва нещо – аз лично винаги и без неудобство. Но видях друго – суперреактивна, на моменти афектирана публика, която седеше и гледаше. Чух и пълната тишина в силните моменти на филма. Без шумолене и стъргане на пуканки и… слава богу.

Ето и моята истина – подчертавам пиша само от мое име. Пиша за нещата, които харесах и ме заинтригуваха, другите вече пренаситиха медиите:

Филмът изглежда много добре. Той е заснет красиво, лирично, операторското майсторство е впечатляващо. Дори по-бруталните сцени са “опоетизирани” от забавения каданс. Заснемането в стил Гай Ричи не е новост, но е оправдано в случая и отнема от жестокостта на сцените за сметка на разказа и смисъла в него.

Музиката на Исихия носи целия филм в хармонията на автентичното и историчното и заслужава огромно признание. Рядкост е във филмите музиката да е равностоен играч и художник, а в “Дякон Левски” тя партнира както на визията, така и на действието.

Веселин Плачков в ролята на Левски е впечатляващ. Странното е, че така войнстващата критика едва пропуска по дума-две за главния герой във филма. Изборът на актьор винаги е била чувствителна тема, когато иде реч за легенда като Левски. На Веселин Плачков му отива не само физически, отива му психически и емоционално да бъде Левски. Облякъл ролята като лична съдба и характер, актьорът “кове” толкова познатите думи, без да изпада в плакатност. Присъствието му е буквално светещо, не лесно преводимо, различно, многопластово. Дано не ви скандализирам - и ругатнята не ме подразни.

Филмът не става за пуканки. Напротив – изисква концентрация и дори доста познания. Разказът върви асоциативно и не превежда ставащото. Не прави вятър в байраците на масовото очакване и до болка познатите откъси от учебника. Образът на Левски върви в три различни, но ясно различими плана. Първият е светецът Левски. Основен акцент на филма е вдъхновението на Апостола от житието на свети Игнатий, чието духовно име приема и чиято съдба впечатляващо повтаря. Асоциацията между двете линии се развива паралелно до края на лентата чак до самото обесване. Непознаването на тази история или очакването на друго развитие, познато ни от предишни ленти, може да обърка доста зрителите. Още повече че този аспект винаги е оставал недоразвит и потискан от социалистическите трактовки заради своята религиозна същност. Вторият план е Левски супергерой. Ирония и чувство за хумор закачат Левски като съвременен герой за децата, който може да подхвърли кутията с мощите на св. Игнатий във въздуха, да обезвреди с актуални бойни хватки няколо заптиета… и след това спокойно да си хване кутията и да кимне ефектно към камерата. Свежо и смело.

Левски като човек в третия план вече влезе в критиките най-вече с ругатнята си, но си заслужава да се видят влюбването му, целувката, понасянето на болката и най-вече онова детско и импулсивно поведение, което Веселин Плачков вкарва в образа.

Относно уютността на филма и желанието да се хареса. Навремето “Последното изкушение на Христос” на Никос Казандзакис е бил забранен в кината. Защото представял Христос извън канона. “Твърде човешки.” Сега филмът “Дякон Левски” е забранен за деца до 12 г. Защо? Абсолютно не зная и не разбирам. Дали децата на тази възраст са виждали дори в ежедневните си видео игри доста по-сериозни кървища от човек, който си отрязва езика, за да не предаде? А поводът с ругатнята си е чисто лицемерие. Да хвърли камък пръв този, който не е ругал никога пред дете.

Относно желанието да се категоризира филмът. Не зная дали е хубав по каноните на филмовите критици, сценаристи и монтажисти. Гледам, ако ме вълнува и ми е интересно. Този филм ми върна Левски като слово и послания, които имат смисъл сега точно толкова, колкото и тогава. Във филма има много символи, които си струва да разчетете и не ви подценявам като аудитория, която може да го направи сама. Аз излязох от филма развълнувана и озадачена. Имах нужда повече да знам и повече да мисля. Едно ми беше ясно – филмът е направен с много любов и смелост. Публиката определя, не критиците. Дайте си шанс да го видите вие лично.

  • Вода газим, жадни ходим с ваксините

    Вода газим, жадни ходим с ваксините

    Може ли да е утеха и повод за надежда, че броят на починалите от COVID в седмицата 9-16 октомври е 615 при 621 миналата седмица? Едва ли, макар че всеки един спасен човешки живот е победа в неваксинирана България. Умрелите в сравнение с миналия октомври са 2,7 пъти повече. Статистиката е безпощадна - 1300 българи с коронавирус са починали от 1 до
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо