Шлиферът на Бойко

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4651273 www.24chasa.bg

Онзи ден, когато написах в гугъл "държат ме за шлифера", имаше 151 хил. резултата, досега може и двойно повече да са станали.

Веднага си помислих: възможно ли е всички тези статии да са посветени само на Бойко Борисов? Нима никой преди него не е казвал публично подобно нещо? Дори Бареков, Сидеров, Юлиян Вучков...

Видя ми се съмнително и се заех да прелиствам страниците - превъртах всички сайтове, в които се споменават премиера и ония, дето му създават ядове баш в най-важния ден за България. Някъде след петата свършиха, върнах се във времето преди сакралното заседание на Министерския съвет, обаче и думите "държат ме за" изчезнаха от резултатите.

Остана само "шлифера" и се оказа, че думата се е употребявала основно в широко известния божествен израз "да хванеш Господ за шлифера", но никой преди Борисов не е повдигал пред българския народ темата за своя персонален "шлифер".

От една страна, това откритие води до извода, че Генерала заслужава да му се признае авторството, а от друга - изречението вече трябва да се разглежда като афоризъм (такова, което изразява житейска мъдрост, сентенция, различава се от поговорката и пословицата по това, че не е народна мъдрост, а изказва мъдростта на своя автор).

Бойко Борисов вече е историческа личност, 24 години е част от политическия и социален живот в страната, ако броим онзи период, в който охранява Тодор Живков. А как да не го броим, след като именно той подготвя и дава тласък на голямото му прекрачване от задните в предните редици на номенклатурата.

Неговите афоризми ще се изучават в училище

и ще бележат отделните глави от миналото ни, когато сме били във светлината или под управлението на тази забележителна фигура.

Добър пример за важното значение на идиомите (устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение не е изградено от значенията на съставящите го думи) в геополитиката, историята и настоящето е реплика на Путин към американския президент Джордж Буш на конференция на НАТО в Букурещ през 2008 г: "Ти, Джордж - казва руският лидер, - не разбираш, че Украйна не е дори държава. Една част от територията й е в Европа, а другата е подарък от нас."

Ако преди седем години прогресивният свят се бе задълбал по-настоятелно в това откровено изречение, кризата в Украйна може би щеше да бъде прогнозирана и предотвратена.

Затова днес трябва да се замислим и да анализираме необичайното, изпълнено с енергичен мъжки подтекст състояние на Бойко Борисов - усещането, че някой се опитва да го държи за "шлифера", но и самочувствието, че досега никой не е успял. Да проследим колко са дълбоки корените на идиома в буквалния и най-вече в подсъзнателния смисъл.

Генезис на шлифера

На английски го наричат с думата raincoat, дъждовно палто, или тренчкот. В историята на модата, изкуството и литературата то е заредено с огромно напрежение и противоречиви емоции.

Най-ранните реквизитни представи за него са метафора на мракобесието и насилието - кожен шлифер върху военна униформа, символ на жестокостта, фашистите, Гестапо, лагерите, непроницаеми мъже с лъскави ботуши насилват безпомощни хора. От друга страна, Щирлиц, добрият разузнавач, също носи дъждовно палто, така че става въпрос по-скоро за обща негативна представа за шлиферите от епохата на Втората световна война.

Цивилният му вариант е не по-малко отблъскващ и безскруполен - мафиотският шлифер, пристегнат с колан, прикриващ пистолети, автомати, остри ножове и зли намерения.

Съвсем друго нещо обаче е кариерата му в киното, там тази иначе безформена непромокаема дреха

бележи неописуем възход, превръщайки се в атрибут на самотния войн,

който се бори със злото, независимо от невъзможните обстоятелства, побеждава го, рискувайки всичко:

¦Намачканият секси шлифер на Хъмфри Богард в "Казабланка", от който лъха едновременно мъжественост и романтика. Той жертва любовта на живота си, оставя Ингрид Бергман да замине, отдалечавайки се във влажната мароканска нощ с разбито сърце, но изпълнен дълг.

¦ Шлиферът на Филип Марлоу, безстрашният, привлекателен,

респектиращо съобразителен частен детектив с вечната чаша уиски в ръка

и драматично объркан личен живот. Всеки случай разбива по малко сърцето му, но той не се обръща назад, не пада на колене, не моли. Просто отваря поредната бутилка, пали цигара в своя тесен неугледен офис, а пистолетът му е в горното чекмедже, на една ръка разстояние.

¦ Тренчкотът на Ален Делон като наемен убиец със собствен кодекс на честта в "Самурай". Истински моден взрив, неотразим, евъргрийн, превърнал се в прототип за много други герои в киното, вдъхновил най-великите режисьори.

¦l Висящият неугледен шлифер на Питър Фолк като Коломбо, детективът от отдел "Убийства" на полицейското управление в Лос Анджелис, досаден, директен и предизвикателно отблъскващ, но никога не оставя след себе си неразкрит и ненаказан престъпник.

¦ Майкъл Дъглас в "Улиците на Сан Франциско" -

безкомпромисен детектив, но същевременно притежаващ грацилна елегантност Неговите шлифери са напълно на място във войната на съвремието с бандитите.

За да разберем обаче към кой от основните типове шлифери клони Бойко Борисов, е редно да се съобразим както с психологическия му профил, така и с личната му градация.

Пълният анализ, четете в печатното издание на в. "168 часа"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво трябва да се промени в изборните закони

    Какво трябва да се промени в изборните закони

    Пак ще променят Изборния кодекс. Това е правилно действие, защото изборните закони у нас определено имат кусури - твърде са сложни, твърде излишни забрани има и няма някои важни възможности. Струва ни се например, че е важно да започне някаква форма на дистанционно и предварително гласуване по аналогов път
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя