Справедливо ли е децата да носят имената само на бащата?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4681363 www.24chasa.bg

В целия свят майката е тази, която основно отглежда и възпитава детето. Казано с други думи, тя е тази, която основно го прави човек.

На всичкото отгоре в страни като България жените с деца между 2 г. и 14 г. най-често работят. Нерядко изкарват и повече пари от мъжете си. На тях се пада и основната тежест от домакинската работа. Според доклад на Световната банка България почти се изравнява с Пакистан по брой на часовете, прекарвани от жените в домакински труд. Българките домакинстват по 4,7 часа на ден, а българските мъже отделят за същото едва 2,6 часа на ден.

Само за сравнение - жените в Дания прекарват само 57 минути на ден в работа, която не им се заплаща (като домакински задължения и пр.).

Шокиращо малко време българските мъже отделят на децата си - те се занимават с тях средно по 6 минути на ден!

Едва ли някой може да упрекне евреите в липса на ум. А дали си евреин или не, според тяхната религия се определя изцяло от майката. И ние имаме един хубав израз

“майчин език” за родния

език на всеки човек

Възниква естественият въпрос – защо българското право изисква детето да вземе като второ име името на баща си, като освен това и фамилното име на детето се определя от имената на бащата. Според нашия закон фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата. Майката не фигурира при определянето на второто и третото име на детето с известен баща. А поне засега в България при големия брой деца се знае кои са официално бащите (само майките в повечето случаи знаят и кои са реално бащите).

При това положение си е жива фактическа дискриминация спрямо жените, че второто и третото име на всеки български гражданин се базират изцяло на имената на бащата.

Сегашните правила са чиста

патриархална отживелица, която отделя неадекватно място на бащата при формиране на имената на детето.

Не е ли крайно време българският законодател да стъпи на фактите за ярко доминиращата роля на майката при формирането на детето и второто име на всяко да се определя от собственото или моминското фамилно име на майката по неин избор.

Участието на имената на майката при формиране на името на детето е познато в редица държави. Например в Испания фамилията на един човек представлява последователност от първата фамилия на бащата и първата фамилия на майката.

 Възможна е и комбинация от двете фамилии и на двамата родители. Братя и сестри носят същата последователност от имена.

Възможни са изключения. От 2013 г. има следното правило: ако двама родители не могат да решат последователността на фамилиите, тя бива решена от служител. Например – ако бащата е Едуардо Фернандес Гаридо, а майката е Мария Долорес Мартинес и имат дете с име Хосе, има няколко правни възможности, но в повечето случаи детето ще бъде кръстено Хосе Фернандес Мартинес. В Куба и повечето испаноговорещи страни от Латинска Америка се е запазила същата структура на имената като в Испания.

В Германия детето може да носи или фамилията на майката, или на бащата. В някои щати на САЩ е възможно използването на моминската фамилия на майката като второ име. Във Великобритания фамилията може да бъде на майката или на бащата, или трета различна фамилия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо трябва да вземат книжката на Местан

    Заради трагичния инцидент, при който загина шестмесечно бебе, лидерът на ДОСТ остана без книжка. Както и при наложената му парична гаранция, така и със свидетелството за правоуправление се наложи съдът да се произнася по два пъти. При това стечение на обстоятелствата обаче се изясни, че Местан си е обикновен рецидивист нарушител на пътните
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.