И къде в родината зеят пропасти
“Най-хубавато нещо в град Х е табелата за град Y.” Много стар хейтърски лаф. Или може би местно-патриотичен. Не е ясно дали се появи след раждането на класацията на “24 часа” и “Дарик” за най-добрия град за живеене у нас, но със сигурност стана широко разпространен след знаменитото годишно проучване на двете медии.
Всъщност регионалният патриотизъм не е лошо нещо, когато се превръща в гражданска енергия, която притиска началниците по места да подобряват градската среда, да оправят безобразията, да бият през ръцете крадливите.
Но
в лафа за
табелата има
нещо сериозно
Табелата означава път, комуникация, инфраструктура. Развитието тече и по пътищата. Навремето градовете са възниквали на маршрути, на пътища за търговия. Днес добрите пътища дават тласък на градовете. Особено в централизирана държава като България няма как да не е важна добрата връзка със столицата.
Вижте на картата градовете от последното издание на класацията за качеството на живот в големите български градове. Шестте града, които са в челната петица (два от тях са с еднакъв резултат): София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Стара Загора. Ако ги свържем с линии, какво се получава? Първото, което се набива на очи, е
- магистрала
“Тракия”! Това е
по оста София -
Пловдив - Стара
Загора - Бургас. Случайно ли е това?
От едната страна е столицата, град с 35 пъти повече чужди инвестиции на човек от населението от Монтана. БВП през периода 2003-2013 г. е растял средно с 6,9%! Висока заетост, високи доходи.
Това е западният стълб. На изток имаме Бургас и Варна, черноморието, където също ври и кипи. Там е туризмът с неговия тежък принос за националния БВП, чуждите инвеститори в имоти и т.н.
Между София и Бургас са Пловдив-регион, който се очертава като икономически тигър, и Стара Загора. Случайно ли е, че тази ос на развитие съвпада с магистрала “Тракия”? Едва ли.
Както и едва ли е случайно, че другата магистрала - “Хемус”, доколкото е построена, е между София и Велико Търново.
От друга страна, кой е регионът,
до който се
пътува трудно и
бавно, по тесни
пътища?
Ами, да, прословутият Северозападен регион.
Съвсем не искаме да стоварим огромна отговорност върху магистралите и да я свалим от плещите на ръководствата на градовете. Факторите за развитие и за добър живот в един град са много и “24 часа” и “Дарик” детайлно ги описват, преди да проучват градовете по тях. Икономиката на града. “Зеленият” фактор. Балансът “работа/свободно време”. Лесно ли е да гледаш деца. Инвестициите в улици. Трафикът. Здравеопазването, образованието и културата, престъпността, безжичният интернет...
Всички са важни. Един град може да има природни дадености, да се управлява добре или зле, но без добра инфраструктурна връзка е като яйце без сол, като оазис в пустинята.
Магистралата,
изглежда, е
решаващ фактор, който дава тласък или отнема скорост на града.
Колкото повече такива инфраструктурни оси на растежа има в България, толкова по-добре - това са опори в общата конструкция. Сега имаме една. Ако и когато бъдат завършени магистралите “Хемус” и “Струма”, осите на растежа може да станат три.
Това е едното, което се вижда от класацията на добрите (и не толкова добрите) градове, разположени върху картата. Има и друго.
По развитие България е грапава, по-грапава и от релефната географска карта от ученическите ми години. Има региони тигри и региони костенурки. Това е едрата картина. За още по-големите контрасти човек дори няма нужда да гледа статистически данни - достатъчно е да кривне от първокласния път по селските пътища, за да види разрухата и обезлюдяването.
България има много лица. Има ужасно красиви природни гледки, до които се сблъскваш с отчайващо занемарена селищна среда. Едно от най-тъжните лица, които видях напоследък, бе в телевизионен репортаж за 11-годишно момиче от търговищко село, която е сред най-ученолюбивите в класа. Но не може да ходи всеки ден на училище, защото със сестра си делят един-единствен чифт обувки. Безработният баща не получава детски надбавки, защото са записани на името на майката. А тя е изоставила семейството и живее с друг мъж в чужбина.
Ще кажете, че това е друга тема? Не, същата е - за различните Българии. И как 25 години дълбаем разделителни линии, които стават все по-трудни за запълване.