Малка великденска приказка за народни представители, договори и банки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4710180 www.24chasa.bg

Между Коледа и Великден народните представители се активизираха не само да представляват, но и да станат приятели на народа. Не съм сигурен дали те знаят историята на Жан-Пол Мара, издателя на в. L'Ami du peuple, известен със заплахите си да разкъса сърцето на Лафайет, да изгори краля жив и да раздаде на бедните имуществото на богатите. Но някои закони, които те предлагат за обсъждане, са също толкова радикални, макар и в сложни и слабо разбираеми области като гражданския процес и кредита.

Става дума за седем законопроекта, които заедно и поотделно са равносилни на такова връщане назад, каквато бе и инициативата за намеса на прокуратурата в частноправни дела, регулирани от закона за задълженията и договорите и гражданскопроцесуалния кодекс. Това са законопроектите за адвокатурата, за изменения и допълнения в ГПК, за свърхзадлъжнялостта, частните съдебни изпълнители и пр.

Преди Великден народните представители проявиха, отново, неприлична бързина със законодателни решения в няколко направления. Това за главния прокурор отпадна, но другите остават. Общият знаменател на законопроектите е защитата на длъжниците от “чорбаджии – изедници” като кредитори, доставчици на услуги като топлофикации и оператори на мобилни мрежи, частни съдебни изпълнители. За тяхната сила и наглост пропагандата на законопроектите разпространява слухове и откровени лъжи, като отново не се прави анализ на предполагаемите въздействия.

Здрав разум и кредитиране

След кризата на 1995-1997 г. възстановяването на стопанството, разгръщането на частния бизнес и кредитирането ГПК и приложението му постепенно придобиха вид, който съответства на здравия смисъл и добрата практика. На хората това им харесва.

Последното е видно в нарастването на спестяванията на домакинствата и тяхната експозиция към банките.

В началото на тази година спестяванията продължават да нарастват въпреки есхатологичните политически оценки за състоянието на икономиката, бедността на населението и въздействието на фалита на КТБ. Спестяванията на домакинствата в банките към края на 2014 г. са около 41 млрд. лв., 50% от БВП за 2014 г. За сравнение - през 1986 г. те са 6% от БВП, т.е. осем пъти по-малко от днес. За доверие към банковата система говори и изборът на защитените вложители в КТБ: те оставиха почти 100% от спестяванията си в други банки.

Ако погледнем данните на БНБ и НСИ за наблюдението на домакинствата, ще видим, че спестяванията им от 2010 г. са на равнището на около 10% от разполагаемия доход, а кредитите им, след известен спад през 2009 и 2010 г., след 2011 г. са в диапазона между 3 и 4% от разполагаемия доход.

И според наблюденията на частни консултантски агенции като “Индъстри Уоч” богатството на домакинствата през 2014 г. нараства с 4,2 млрд. лв., въпреки политическата нестабилност и политическия хленч за състоянието на икономиката и държавата.

Казано малко по-иначе, хората, за които депутатите са се загрижили, имат достойно за уважение разумно поведение:

Те работят повече, имат по-високи доходи и потребяват повече;

Плащат си данъците;

Заделят пари за черни дни, но и вземат кредити, защото имат желание да разполагат с определени средства сега, а не в бъдеще;

Заемните им средства (от банките) са около 46% от спестяванията им (в банките).

Фалитът на домакинствата е много, много рядко, почти незабележимо явление; за малкото такива случаи кредиторите, особено банките, не предприемат никакви действия, защото се грижат за облика си пред обществото, клиентите.

Не е ясно защо е такова поведението на хората. Може би то е резултат от недоверието към политиците или пък е следствие на техните приказки за “невиждана стопанска криза”, “драстично обедняване”, “заробване от монополите” и “разпад на социалността”. Но това поведение е факт. Т.е. проблем специално със “заробването” не съществува.

Доверие и ГПК

Защо тогава е тази необяснима загриженост и деятелност на народните избраници – отговорите можем да намерим отново в здравия разум.

Кредитът, както означава и самата дума в превод от латинското “credo”, е преди всичко “доверие”. Доверие в това, че можеш да разчиташ на партньор в бизнеса или определена банка, че може да ти даде назаем средства за определен период от време. Както и доверие на кредитора или “доверителя”, че парите ще бъдат върнати според уговорените условия и предвидения срок.

Тези условия, включително лихвите, са цената на желанието на търсещия заем да разполага с определени пари днес, а не след определено време, след като с усилия и лишения ги е спестил. Той търси тези средства по свои собствени мотиви, често само абстрактно известни или изобщо неизвестни на предоставящите кредит; но при всички случаи това става доброволно, активната страна е търсенето.

Естествено, такова желание присъства у много хора, те се съревновават в търсенето на кредити, а предоставящите ги също се конкурират. Това съкращава времето за вникване в детайлите по условията и мотивите на договарящите се страни. Доверието между тях е по необходимост абстрактно и безлично. Затова процедурите по ГПК, които регулират тези отношения, са абстрактни и предвиждат възможните развития на тези отношения.

За тях е очевидно следното:

Кредит е относително лесно да се вземе, хората са движени от желанието да притежават нещо сега; проблем е връщането на кредита;

За повечето хора е за предпочитане, ако не им пречи съвестта и морала, да вземат повече, а да върнат по-малко или изобщо да не върнат нищо;

Предоставящите кредит, например банките през последните стотина години, в това число и българските банки, само частично правят това със собствени средства; у нас около 60% от ресурса идва от спестяванията на населението; ако добавим и спестявания на фирмите, тогава това съотношение между депозитите и кредитите надхвърля 90%;

Ако не защитава тези 60 или 90%, кредиторът ще фалира, ще бъде наказан според законите за банковото дело и общото право, а заедно с него спестяванията (над размера на гарантираните депозити), най-вероятно ще бъдат загубени, както вероятно ще бъдат загубени и средствата на данъкоплатците, с които по закон държавата гарантира въпросните депозити;

По друг начин казано, кредиторът и събирачите на вземания по необходимост са “лоши”, иначе системата на безличното доверие не може да работи;

Затова банките и другите важни кредитори, най-вече правителството и общините, имат определени, гарантирани от чл. 417 и свързаните с него разпоредби на ГПК, права при събирането на вземания;

Всеки детайл и роля в този процес са важни, от решението и договора за заем през институциите и събиращите вземанията по занятие, до контрола върху удостоверяващите и опосредяващите волята и поведението на страните нотариуси и частни съдебни изпълнители;

Доколкото

всякакви сценарии

са възможни,

в името на защита на длъжниците ГПК, с разпоредбата на чл. 444, предвижда подробен списък на несеквестируемите недвижимо имущество и вещи.

Въпреки тези очевидности депутати от правителството (Патриотичния фронт) и опозицията (БСП) предлагат:

Премахване на привилегированото положение на кредиторите в процеса на принудително изпълнение;

Забавяне на изпълнението на задълженията към кредитора, дори когато той има безспорно вземане от длъжника;

Обжалване на действията по това изпълнение от длъжниците в съда, т.е. връщане на задължението след изрично, един вид повторно – след вече подписания изначален договор – съгласие или евентуално постановление на съда;

Спиране на принудителното изпълнение при постъпило възражение от страна да длъжника, независимо от изрядността на изпълнителните основания по първоначалния договор;

Облекчаване на разходите на длъжника по изпълнението на неговите задължения, които не покриват разходите на институциите, включително държавните такси, по осъществяване на процедурите по събиране на вземанията от длъжника;

Обжалване на действията по изпълнението от „заинтересовани“ лица и длъжности;

Обратно действие и отмяна на задълженията и процедури по договори между частни лица при влезли в сила тълкувателни решения на законодателя или висши съдебни инстанции;

Ограничаване на правата на нотариуси и частни съдебни изпълнители и размиване на възможностите за контрол върху тяхната дейност, както от страна на кредиторите, така и от надзора на техните собствени камари;

Други ограничения на правата на кредитори и разширения на тези на длъжниците, за които тук не е възможно да се влезе в подробности.

Какво води народните представители?

Ако сравним статистиката на спестяванията и кредита с онова, което се предлага от Патриотичния фронт и БСП, единственото разумно обяснение на мотивите за разгледаните законодателни инициативи е уповаването на споменатата по-горе т. 2: рационалното предпочитание на хората да върнат по-малко или нищо от това, което са взели, макар и по собствено желание и съгласие с условия на заемане на средства от кредитора.

Вероятно те разчитат и на почиващото на тази, казано на икономически език, готовност за неплащане, неприязън към кредиторите и събирачите на вземания.

Засега депутатите не са се позовали на традиционната за християнството и исляма неприязън към кредитното дело и не са се позовали на библейските прецеденти за опрощаването на дългове по време на пасхалните празници. Но и преди нашата ера, и сега мотивът на владетелите е един и същ – засилване на зависимостта на данъкоплатците, реклама на собственото господство и укрепване на собствената популярност. Независимо от историческите прецеденти, от тях не са изведени никакви поуки. Ако бъдат приети тези законодателни идеи, най-вероятните ефекти ще са следните:

Ще бъдат създадени стимули за неплащане на заемите и изпълнението на други задължения;

Ще стане изгодно корпоративни заеми да се представят като кредити на физически лица;

Процесът на осъществяване на договорите ще бъде оскъпен до невъзможност за контрол;

Ще нарасне делът на несъбираемите вземания както от банки, така и от фирми;

Адвокатското съсловие ще има полза от увеличаването на разходите по изпълнение на договорите;

Ще бъде застрашена стабилността на банковата система и сигурността на спестяванията на гражданите.

(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Заменките на гори - това е една от грозните метафори на прехода, за която сега държавата ще си търси 80 милиона лева. И дано да успее! Защото по времето на правителството на тройната коалиция (2007 - 2009 г.) под формата на въпросните заменки бяха раздадени уедрени безценни парцели земя все по Черноморието, а и в други курорти срещу жълти стотинки
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат