Как ще живеем през следващите три години

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4716806 www.24chasa.bg

Правителството представи за дебат средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. – това е документът, който обобщава прогнозите и намеренията за фискалната политика за следващите три години. Това е първият по-задълбочен документ, който това правителство изготвя абсолютно самостоятелно, и ще бъде основата за предстоящите детайлни бюджетни разчети за 2016 г. , които ще се внесат в парламента през октомври.

Както изглежда, очакванията на правителството са за нисък до умерен икономически растеж – 1,7% през следващата, 2,3% през 2017 г. и 2,1% през 2018 г. Още повече този растеж, изглежда, ще бъде резултат от повишаване на потреблението, а не толкова на инвестициите и износа.

Това всъщност е и логично – няма как в бедна страна като България да има голям икономически растеж, без да има нови инвестиции, а само малкият вътрешен пазар и малкото потребители с ниски доходи не са достатъчни за по-осезаемо разширяване на бизнеса. A част от увеличеното потребление се очаква да е “на кредит” – т.е. леко нарастване на кредитирането на домакинствата. И това се “връзва” – при нисък растеж и без много нови работни места, домакинствата могат да “отпуснат” разходите само чрез нови заеми. Разбира се, и тези ръстове са в рамките на 3,5% годишно – т.е. далеч от годините преди 2008 г., когато доходите и потреблението се увеличаваха понякога и с двуцифрен темп. За преките чужди инвестиции прогнозата е “без промяна” за целия период, което изглежда странно на фона на амбициозните заявки за подобряване на бизнес климата и привличането на инвестиции. Ето защо и макрорамката залага скромно подобрение на икономическата картина.

Дефлацията от последните месеци ще бъде временно явление, като според прогнозата на правителството през следващите 3 г. ще имаме среден ръст на цените от около 2% годишно.

Основни причини за това са слабото евро и изчерпването на ефекта от спада на цените на енергоизточниците. Реалните доходи на заетите ще нарастват средно с 2,8-3,5% на година, което леко изпреварва реалния ръст на икономиката. Всъщност очакванията за съживяване на пазара на труда са дори по-мрачни заради съвсем слабото създаване на нови работни места – между 17 и 30 хил. на година. Това всъщност не е учудващо с оглед минималните предвидени нови инвестиции – няма как да има много нови работни места, без да се инвестира.

Демографията ще започне все по-видимо да пречи на растежа – като още през 2018 г. заради малкото навлизащи хора на пазара на труда ще има по-слаб ръст на заетостта. Казано с други думи, все по-трудно ще е да се прави успешен бизнес при намаляващ дял на младите хора и увеличаващ се дял на възрастното население. Впрочем бюджетната прогноза е правена, без да се отчитат идеите на работната група към МТСП за мерки в пенсионната и осигурителната система.

Какво смята да предприеме правителството при тази икономическа действителност? Очевидно е, че след като няма воля и намерение за по-сериозни реформи, насърчаващи повече инвестиции и създаване на работни места, бюджетната политика ще трябва да се адаптира към реалността и да се търси стабилност на държавните финанси чрез дисциплина и консервативно управление на приходите и разходите. Всъщност, ако погледнем анализираните рискове пред бюджета, почти на всеки от тях “отговорът”, предложен в рамката, е “консервативно планиране на приходите”.

С други думи, правителството поради множеството възможни негативни развития и при липса на източници за бърз растеж в икономиката залага прогноза за събираните данъци и оттам – за възможните харчове като в най-лош сценарий. Поне така е заявено – иначе трябва да се притесним сериозно, че други буфери почти няма.

Но отвъд възможните рискове – например нова криза на дълга или в банките в Европа, стагнация в Европа за по-продължително време, конфликти и войни и т.н. – правителството трябва да намалява дефицита от 3,7% от БВП през 2014 г. до 1,5% през 2018 г. Или, казано иначе, 2018 г., сравнена с 2014 г., но с намален дефицит означава около 2 млрд. лева по-добър бюджетен баланс.

За да се постигне това, прогнозата залага на около 1/5 подобрена събираемост на приходите и около 4/5 задържане на разходите чрез по-добър контрол и някои реформи. Основните данъчни ставки няма да бъдат променяни с изключение на акцизите, при които ще трябва да се повишат ставките за цигарите, за да достигнат минималните нива в ЕС. Повишаването на събираемостта зависи и от приемането на редица промени, които още сега се оспорват ожесточено – реорганизацията в митниците, измервателните уреди и отчетността при течните горива и др. под. При разходите нещата също подлежат на “промяна” - политически ще е трудно да се удържат исканията за повече пари в отделните сфери, а основните очаквания за ограничения и по-висок контрол са в здравеопазването, където предвижданите мерки също ще срещат все по-силен отпор. Намеренията са за икономии в разходите за заплати и издръжка чрез реорганизация, съкращения, въвеждане на електронни услуги и други подобни – все рационални от икономическа гледна точка промени, но трудни за довеждане докрай заради риск от недоволство и протести от засегнатите. Друг риск е нарастващият размер на финансовите корекции по еврофондовете – т.е. средства, които от Европейската комисия отказват да признаят за допустими разходи заради нередности при харченето от държавата или общините. Прогнозата за техния бъдещ размер явно е невъзможна на този етап.

И все пак не може да забравяме, че България ще отчете 10 (поне) поредни години с бюджетен дефицит (2009-2018). Множеството дискутирани мерки и реформи за “стабилност” не могат да скрият факта, че след 3 години държавата планира да ни обложи с 3,3 млрд. лева повече и да похарчи с 2,2 млрд. лева повече. Когато инвестициите са малко, пазарът на труда не разкрива нови работни места и няма бърз икономически растеж, недоволството едновременно от ограничения на разходите и затягане на данъчната дисциплина, на фона на дефицит и увеличаване на държавния дълг, са неизбежни.

Бюджетната прогноза показва, че демографският проблем ще започне осезаемо да спъва растежа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,