Как ще живеем през следващите три години

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4716806 www.24chasa.bg

Правителството представи за дебат средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. – това е документът, който обобщава прогнозите и намеренията за фискалната политика за следващите три години. Това е първият по-задълбочен документ, който това правителство изготвя абсолютно самостоятелно, и ще бъде основата за предстоящите детайлни бюджетни разчети за 2016 г. , които ще се внесат в парламента през октомври.

Както изглежда, очакванията на правителството са за нисък до умерен икономически растеж – 1,7% през следващата, 2,3% през 2017 г. и 2,1% през 2018 г. Още повече този растеж, изглежда, ще бъде резултат от повишаване на потреблението, а не толкова на инвестициите и износа.

Това всъщност е и логично – няма как в бедна страна като България да има голям икономически растеж, без да има нови инвестиции, а само малкият вътрешен пазар и малкото потребители с ниски доходи не са достатъчни за по-осезаемо разширяване на бизнеса. A част от увеличеното потребление се очаква да е “на кредит” – т.е. леко нарастване на кредитирането на домакинствата. И това се “връзва” – при нисък растеж и без много нови работни места, домакинствата могат да “отпуснат” разходите само чрез нови заеми. Разбира се, и тези ръстове са в рамките на 3,5% годишно – т.е. далеч от годините преди 2008 г., когато доходите и потреблението се увеличаваха понякога и с двуцифрен темп. За преките чужди инвестиции прогнозата е “без промяна” за целия период, което изглежда странно на фона на амбициозните заявки за подобряване на бизнес климата и привличането на инвестиции. Ето защо и макрорамката залага скромно подобрение на икономическата картина.

Дефлацията от последните месеци ще бъде временно явление, като според прогнозата на правителството през следващите 3 г. ще имаме среден ръст на цените от около 2% годишно.

Основни причини за това са слабото евро и изчерпването на ефекта от спада на цените на енергоизточниците. Реалните доходи на заетите ще нарастват средно с 2,8-3,5% на година, което леко изпреварва реалния ръст на икономиката. Всъщност очакванията за съживяване на пазара на труда са дори по-мрачни заради съвсем слабото създаване на нови работни места – между 17 и 30 хил. на година. Това всъщност не е учудващо с оглед минималните предвидени нови инвестиции – няма как да има много нови работни места, без да се инвестира.

Демографията ще започне все по-видимо да пречи на растежа – като още през 2018 г. заради малкото навлизащи хора на пазара на труда ще има по-слаб ръст на заетостта. Казано с други думи, все по-трудно ще е да се прави успешен бизнес при намаляващ дял на младите хора и увеличаващ се дял на възрастното население. Впрочем бюджетната прогноза е правена, без да се отчитат идеите на работната група към МТСП за мерки в пенсионната и осигурителната система.

Какво смята да предприеме правителството при тази икономическа действителност? Очевидно е, че след като няма воля и намерение за по-сериозни реформи, насърчаващи повече инвестиции и създаване на работни места, бюджетната политика ще трябва да се адаптира към реалността и да се търси стабилност на държавните финанси чрез дисциплина и консервативно управление на приходите и разходите. Всъщност, ако погледнем анализираните рискове пред бюджета, почти на всеки от тях “отговорът”, предложен в рамката, е “консервативно планиране на приходите”.

С други думи, правителството поради множеството възможни негативни развития и при липса на източници за бърз растеж в икономиката залага прогноза за събираните данъци и оттам – за възможните харчове като в най-лош сценарий. Поне така е заявено – иначе трябва да се притесним сериозно, че други буфери почти няма.

Но отвъд възможните рискове – например нова криза на дълга или в банките в Европа, стагнация в Европа за по-продължително време, конфликти и войни и т.н. – правителството трябва да намалява дефицита от 3,7% от БВП през 2014 г. до 1,5% през 2018 г. Или, казано иначе, 2018 г., сравнена с 2014 г., но с намален дефицит означава около 2 млрд. лева по-добър бюджетен баланс.

За да се постигне това, прогнозата залага на около 1/5 подобрена събираемост на приходите и около 4/5 задържане на разходите чрез по-добър контрол и някои реформи. Основните данъчни ставки няма да бъдат променяни с изключение на акцизите, при които ще трябва да се повишат ставките за цигарите, за да достигнат минималните нива в ЕС. Повишаването на събираемостта зависи и от приемането на редица промени, които още сега се оспорват ожесточено – реорганизацията в митниците, измервателните уреди и отчетността при течните горива и др. под. При разходите нещата също подлежат на “промяна” - политически ще е трудно да се удържат исканията за повече пари в отделните сфери, а основните очаквания за ограничения и по-висок контрол са в здравеопазването, където предвижданите мерки също ще срещат все по-силен отпор. Намеренията са за икономии в разходите за заплати и издръжка чрез реорганизация, съкращения, въвеждане на електронни услуги и други подобни – все рационални от икономическа гледна точка промени, но трудни за довеждане докрай заради риск от недоволство и протести от засегнатите. Друг риск е нарастващият размер на финансовите корекции по еврофондовете – т.е. средства, които от Европейската комисия отказват да признаят за допустими разходи заради нередности при харченето от държавата или общините. Прогнозата за техния бъдещ размер явно е невъзможна на този етап.

И все пак не може да забравяме, че България ще отчете 10 (поне) поредни години с бюджетен дефицит (2009-2018). Множеството дискутирани мерки и реформи за “стабилност” не могат да скрият факта, че след 3 години държавата планира да ни обложи с 3,3 млрд. лева повече и да похарчи с 2,2 млрд. лева повече. Когато инвестициите са малко, пазарът на труда не разкрива нови работни места и няма бърз икономически растеж, недоволството едновременно от ограничения на разходите и затягане на данъчната дисциплина, на фона на дефицит и увеличаване на държавния дълг, са неизбежни.

Бюджетната прогноза показва, че демографският проблем ще започне осезаемо да спъва растежа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,