Бежанците по границите на ЕС - новият геноцид

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4727543 www.24chasa.bg

23 000 са загинали пред вратата

на Европа, търсейки спасение

През този месец Европа отбелязва две тъжни годишнини. 100 години от арменския геноцид, в който загиват близо един милион души, и 70 години от освобождаването на концлагера Аушвиц, в който са избити също близо един милион души. През април 2015 година Европа неуморно повтаря, че поуката е взета и никога повече няма да допуснем геноцид.

През април 2015 г. 700, 900, а вероятно 1000 бежанци от Африка се удавиха в Средиземно море в опит да достигнат европейска земя. Това се случи само две години след като край Лампедуза загинаха почти 400 бягащи от войни и глад, и Европа обеща това повече да не се случва.

Милиони и милиони хора от Африка и Близкия изток се опитват да достигнат богатия континент, за да спасят живота си. Буквално. С тях пътуват и много деца. Те са първите, които загиват. Няма точни данни за жертвите по границите на ЕС, но те като нищо ще достигнат броя на жертвите на уж останалите завинаги в историята изтребления на народи. Според една от статистиките от 2000 г. до днес

пред вратата на

обетована Европа

лежат костите на поне 23 000 души. Те не са от една нация, дори не са от един континент, но имат една и съща цел. Спасение. За смъртта на такива хора няма научен термин. Няма гробове. Няма и минути мълчание.

Няколко са пътищата, които водят към европейския рай. През Португалия, през Испания, през Италия, през Гърция и през България и Унгария. Това са граничните държави на ЕС, които трябва да се справят с първоначалния поток от търсещи спасение. Всички те изнемогват и отдавна не покриват дори и минималните условия за прием на хора в нужда. Откакто избухна конфликтът в Сирия, от разпадането на режимите в Ирак и Либия потокът на хора, спасяващи живота си, се увеличава лавинообразно. Само в България натискът по границите ни е скочил с 60% за първите три месеца на 2015 г. През 2012 г. помощ у нас са потърсили 1385 души. През 2013 г. броят им вече е 7 145, а миналата – 11 080. Повечето са бежанци от Сирия.

Целта на всички бегълци – независимо дали попадат у нас, или в по-богатите Гърция, Кипър, Италия, е вътрешността на Европа. Най-желана е Германия. Тя е и страната, която поема най-много бежанци на глава от населението.

Но колкото и хора да успяват да се закрепят някъде в европейска държава, след тях идват десеторно повече. Затова и европейците са абсолютно безпомощни пред този проблем. Дори и да приемем всички нуждаещи се – какво да правим с тях? Според данни на Червения кръст само от Либия на път към Европа са между 500 000 и 1 милион души. Няма държава, която да може да се справи с подобен натиск.

От Либия бяха и бежанците, които загинаха в Средиземно море преди дни. Десетки жени и деца бяха сред тях.

“Децата се изхлузваха от спасителните жилетки

и се давеха за

секунди пред

очите на майките

си”,

разказа пред германска телевизия един от оцелелите. Дилемата е болезнена. Това е въпросът на ХХI век. Можем ли да продължим да гледаме как тези деца и родителите им се давят пред очите на близките си, пред очите на граничните власти, пред очите на всички европейци? И ако не – как да ги спасим?

Външните министри на ЕС се събраха на спешна среща, за да обсъдят евентуални мерки, които да предотвратяват подобни трагедии. Приеха план с 10 точки, който веднага бе разкритикуван от правозащитни организации като “Про Азил”.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,