Празничният Гергьовден отново премина в раздвоение на нацията. Вегетарианци и обикновени хора къде на шега, къде наистина се счепкаха относно традицията на този ден да се яде агнешко месо.
Лично аз в този спор не съм страна. Ям каквото има и каквото ми е вкусно. Но не в яденето е проблемът. Поставят се искания в отворено писмо от Българското вегетарианско дружество до Светия синод да бъде преразгледано... коленето на агнета.
Разбирай -
забранено
Не ме разбирайте криво, няма да пледирам за преразглеждане съдбата на “зеленчуковите масиви”, овощните градини и кореноплодните. Просто си мисля как точно в XXI век като основен проблем на обществото се изнася месоядството. Хиляди са доводите на вегетарианци и вегани, че храната от животински произход е вредна, води до неизлечими болести и даже не е богоугодна. Относно последното ще попитам само защо нашият бог Иисус Христос е наричан жертвен агнец? Не че не знам отговора. Без да съм теолог, само на базата на светска литература, изпити по фолклор, задължителната за всеки християнин Библия и собствен жизнен опит стигам до добре известното заключение, дето всяка религия е заела мястото на езическите вярвания и обичаи. Постите са съобразени с това, което може да се яде в този период от време. Прасето се коли на Коледа, тогава е вече добре охранено. И месото му стига, докато се “хванем за зеленото".
Великденските
пости са свързани
с това, че
агънцата не са
достатъчно
пораснали,
за да стават за ядене, Петровите - че пиленцата трябва да станат ярки. Такава е хранителната верига, човекът е хищник. Не съм го измислила аз.
Вегетарианците искат всичкото човечество да приеме техния светоглед относно религиозните жертвоприношения, които са чисто и просто една народна традиция, наложена от бита, и ничий друг начин на задоволяване на глада. Не ги оспорвам, опазил ме Господ пък да ги и съдя. Но тази кротка и недотам истерика с картинките “Изяж Георги, спаси овца” ми идва не дотам елегантно. Не вярвам някой от това общество да няма в рода си поне един Георги, него ли курбан ще сторва?! Дядо си? Баща си? Сина си? Или когото и да било от роднините си по права и съребрена линия? Че това май към канибализъм отива... Разбира се с добронамерена и доброжелателна усмивка го казвам.
Моят дядо Кольо, царство му небесно, гледаше овце и всяка година колеше агънце в чест на св. Георги. Бях малка, когато ходехме при него в Луково, на 24 км от София и през два баира на третия от спирката на влака. Събирахме се всичките чичовци със стринките и братовчедите ми. Виждахме агънцето с венче от цветя и клонки, вързано с червен конец и паричка на шията.
После нас, децата и жените, ни изпращаха от другата страна на къщата.
Предполага се, че вегетарианците и веганите, водейки природосъобразен и високохуманен начин на живот, би трябвало да са толерантни хора. Откъде тогава това
войнстващо желание
да отнемат на неприемащите техните правила и убеждения хора правото да се хранят, както решат? Месоядните биха могли да напишат също отворено писмо до всякакви институции, с което да поставят условие всички задължително да ядат месо. Не го правят. Не защото нямат право, не защото са по-толерантни, не защото някой не се е сетил. Може пък да се сети и безсмислието на подобни опити за налагане на своята воля над чуждата да стане пълен цирк. Малко ли противопоставяния има в държавата ни, малко ли се делим на партии, цветове, бедни, богати, лекари срещу пациенти, пациенти срещу лекари, шофьори срещу пешеходци, майки срещу молове, молове срещу бедно облечени хора и всеки срещу всеки, та опряхме до това кой какво да яде? За каквото му стигат парите, това, дето му душа иска, това, да яде! Свободна воля. Защо да си утрепваме и без това малкото празници с догматика? Традиция е да се яде агнешко. Хайде холан, толкова традиции отхвърлихме или забравихме, до месото опряхме. Дето и без това малко хора могат да го сложат на масата си.
Уважавам, казах, хранителните навици на всеки. Моля, обаче, никой да не ми гледа в чинията и да ми налага своите. Така сме създадени, че
трябва да ядем, а не да се ядем един друг
Не я разбирам тази война на база храна. Манна небесна няма как да ни нахрани, значи ще се задоволяваме с това, което ни предлага майката натура. Кой както иска. Знам с какви доводи и изводи, гарнирани с горки сълзи и жарки попържни ще ме засипят приелите да се хранят безмесно. Но и тези, които не са в кохортите на цялото вегетарианско войнство, имаме право на своя си залък. Защото също го изкарваме с честен труд. И нека не си вгорчаваме нито залъците, нито празниците с налагане на свои догми в чужд манастир. Съвсем неагресивно ви го казвам. Духът така или иначе трябва да тържествува над тленното тяло, та яжте, молете се и не забравяйте, че Бог го е казал - обичайте се. Не според съдържимото на хранителния тракт, а според духа, който от Неговия дъх имаме. Другото е буря в чаша вода. За отвличане на вниманието.
Не съм виждала какво се случва, слава Богу, умни са били възрастните, иначе съм сигурна, че
коленето щеше да остави травма
за цял живот в детската ми душа. Даже кожата не се просваше пред очите ни. Така си обяснявам това, дето не си и задавахме въпроса чие месо ядяхме от тавата. Казах, дете бях, не съм била наясно с хранителната верига. В София месото се купуваше от магазина, както и сега. Както се купуват и зеленчуците, и плодовете, и всичко, което слагаме на трапезата. Да забраняваш на човеците да ядат месо е равносилно на това да забраниш на жабата да яде мушици, на по-голямата риба да изяжда по-малката, на хищниците да ядат тревопасните. Природни закони, няма как да ги преразгледаш. Не съм кръвожадна, хора, просто не съм вегетарианка. Месо присъства на масата ни, когато ни се яде месо. Не всеки ден, но си го позволяваме.