Когато има масово оценяване, нищо чудно да има масово преписване
След като се проведоха важни за образователната система изпити – матурите и т. нар. външно оценяване след 7-и клас по литература и математика, и тази година бяха открити пробойни в системата за контрол, които позволяват манипулиране на резултатите.
Сред описаните в медиите случаи имаше изтичане на информация за изпитни теми и отговори, директна помощ за полагащите изпита от страна на учители, които трябва да контролират процеса, ненормално високи, будещи подозрения резултати в определени училища и други. Измами на тестовете е имало, има и ще има. Просто защото това се случва навсякъде, където се прилага масово стандартизирано оценяване. Възможностите (и изкушенията) за преписване във всичките му форми са част от самата природа на стандартизираните тестове.
Не съм сред ентусиазираните привърженици на външното оценяване. Твърдя, че класическото оценяване от страна на учителя не е за пренебрегване и има много предимства. Един ученик винаги може да излъже на конкретен изпит, но не може да създаде погрешно впечатление за истинските си способности, знания и умения у един добър учител. Учителят, а и съучениците имат много по-точна представа за това какво наистина знае и може което и да било дете, отколкото може да установи стандартизираният тест.
Приложен еднократно, той не дава много точна оценка за конкретен ученик просто защото се влияе от много случайни фактори. Ученикът може да успее незабелязано да препише, може да има предварително отговорите, може да има необичаен късмет, може точно в този ден да е болен и т.н. Затова не е много добре, когато еднократни изпити решават всичко. Затова на някои места, когато от даден изпит зависи много, ученикът има право да се яви повече от веднъж и да ползва средния или най-добрия постигнат резултат. Може би стандартизираният тест дава някаква представа за цялата система, за определени райони, дори за определени училища или класове, но само когато резултатите се използват дискретно и добронамерено, а не шумно и наказателно.
В някои особено добри образователни системи резултатите на учениците може да бъдат предоставени на учители и училища, за да ги ползват за подобряване на работата си, без да бъдат критикувани, поощрявани или наказвани. И учителите очакват с нетърпение и без страх тези резултати и наистина ги използват с желание за подобряване на работата си.
България е от страните, които имат кратка история със стандартизираното национално оценяване. В Европа тази мода започва да става масова през 90-те години на миналия век, но има и страни с повече от полувековна традиция в това отношение. Сред пионерите са Исландия и Великобритания, последвани малко по-късно от Холандия, Люксембург, Малта, Дания и др.
Не навсякъде националните тестове имат за цел да оценяват индивидуалните постижения на учениците. В някои страни се използват за оценка на образователната система или помагат на учителите да разберат как се представят техните класове в сравнение със средното за страната. Нашата система е млада и може би я приемаме все още с еуфория, но съм сигурен, че тя ще претърпи промени за в бъдеще.
Измамите както от страна на учениците, така и от страна на учителите не са български феномен. Открих многобройни медийни материали по темата от последните 2 г. от най-различни страни, които прилагат стандартизирани тестове. През 2014 г. в САЩ се развихри грандиозен скандал с манипулиране на резултати от стандартизирани тестове от директори и учители с цел да представят училището си по-добре. Във формите на измама не е ангажирана само образователната система. В много страни, включително в България, има специален режим за изпитване на деца с различни нарушения, например дислексия, дискалкулия, аутизъм, нарушен слух, нарушено зрение и други. Ако тестовете са метод за подбор, за получаване на по-добра диплома или врата към по-добри образователни възможности, изкушението за родителите да изфабрикуват за децата си някаква диагноза, използвайки корупцията в здравеопазването, е голяма.
Известно е наблюдението, че колкото повече тестовете се използват за оценяване на работата на учителите и училищата, толкова повече са стимулите за тях да манипулират резултатите, понякога дори без участието и знанието на самите ученици. Колкото повече тестовете пък се използват за оценка на постиженията на учениците и предопределят бъдещето им, толкова повече са техните стимули за измама. В страните, където чрез тестовете се подбира един от много, който да получи шанс да учи в елитни училища или университети, децата развиват тежки форми на изпитна фобия.
Нашата съседка Турция понякога е давана като пример в това отношение.
Ще изброя различни препоръки за подобряване на надеждността на стандартизираните тестове, които срещнах в изследванията и в журналистически публикации. Самият аз не вярвам много в тяхната ефективност.
- Има предложения изпитите да се провеждат в други обществени сгради и под надзора на външни за системата хора. Това би оскъпило много процедурата и би било знак на дълбоко недоверие на обществото към образователната система. Не ми е известно някъде това да е правено. Любопитно би било как при такова дълбоко недоверие обществото изобщо поверява децата за обучение.
- Други препоръки са свързани с въвеждането на сурови наказания, дори криминализиране на опитите за манипулиране на тестовете.
Когато някаква обществена система не работи добре, криминализирането е първата идея на тези, които отказват да признаят проблема. Когато то не проработи, се обсъждат още по-сурови наказания.
При нас тази тенденция не е силно изразена, което е по-скоро добре.
- Много привърженици на тестовете са забелязали, че когато един и същ тест се ползва за много цели, тези, които имат интерес да го манипулират, стават повече и имат стимул да се координират помежду си. Затова някои (наивно) предлагат проблемът да бъде решен, като се направят различни тестовете за индивидуална оценка на учениците, които да им служат за кандидатстване или дипломиране, и тестовете за оценка на учителите (пак през постиженията на учениците). Това, разбира се, увеличава неимоверно натоварването на учениците. А координирането на усилията на учители и ученици отново не е изключено. Методът за това съществува от хилядолетия и е добре описан в съвременната икономика. Нарича се “аз на тебе, ти на мене” и се прилага в най-разнообразни и много сложни варианти. Аз по-скоро бих попитал защо е необходимо всичко да се подлага на стандартизирано тестване.
Лично аз се присъединявам към тези, които считат, че измамите ще съпровождат стандартизираните тестове, докато свят светува или докато не измислим по-добри начини да разберем какво са научили децата. Тези начини трябва да са масово приложими, от което не следва, че трябва да са непременно стандартни. Съгласен съм, че в работата, а и в живота по принцип има много ситуации, които приличат на стандартизираните тестове. Нерядко едно от всички копчета е вярното и е добре да знаеш кое, за да не стават бели. Все пак от гледна точка на образованието, а и на живота много по-интересно е как хората се научават какво да правят, когато не са сигурни кое копче да натиснат.