Искате ли част от депутатите да се избират мажоритарно? Хората може и да имат възможност да отговорят на този въпрос през октомври на референдум. И така, жребият е хвърлен, духът е пуснат от бутилката и тъй нататък. Изглежда, че идеята за мажоритарен вот е по-близо до сбъдване, до приемане в закон, отколкото когато и да е през последните 25 години.
Или може би не. Има поне 101 начина решението за мажоритарен избор да бъде убито. Ние сме на прага на нещо, което може да се превърне в много важна промяна. Да получим механизъм в парламента да влизат свестни, отговорни, компетентни личности. Във вялите дебати по тоя въпрос обаче
политолозите
мънкат нещо
приспивно,
а политиците изтъкват някакви процедурни проблеми. Дали е от късогледство, или защото кроят пак да заметат мажоритарната идея под килима.
А важната промяна в избирателната система сякаш е на една ръка разстояние. Вече е в парламента предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум заедно с местните избори на 25 октомври. Първата клопка е дали ще бъде прието. ГЕРБ са “за”. За останалите 7 парламентарни сили прогнозите са сложни, защото
всяка има свои
сметки по трите
въпроса -
мажоритарни депутати, задължително гласуване, електронен вот. Допълнително се калкулират партийните ползи/загуби от пакета 2 в 1 - кметски вот и референдум. Явно предстоят преговори, договорки, пазарлъци.
Да вземем БСП например. “За” референдум ли са? Разбира се, нали те бяха двигателят на първия национален референдум - този за АЕЦ “Белене” през 2013 г. “За” задължително гласуване ли са? Има си хас, нали точно преди година БСП поиска точно това. Сега обаче социалистите усукват по позитановски, че по принцип са за референдумите, но защо допитването да е с изборите, защо с тези въпроси, а всъщност защо пък да въвеждаме електронно гласуване.
Да си представим, че наесен все пак хората получат право да се произнесат по темите от референдума. Да си представим, че гласуват около 3,4 милиона избиратели, колкото на последните местни избори през 2011 г. И повечето от тях кажат “да” на мажоритарните депутати. Тогава
изборът им ще
отиде в кошчето,
защото по все още действащия закон решението е прието, ако гласувалите са поне колкото тези на последните парламентарни избори от октомври 2014 г. - 3,5 милиона души.
Е, няма да отиде в кошчето директно - в тримесечен срок предложението се разглежда от Народното събрание. Но депутатите получават аргумент да кажат - ами защо да правим нещо, което няма подкрепа от избирателите?
Да припомним, че на първия национален референдум през януари 2013 г. “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” гласуваха малко над 1,4 милиона. Те едва прехвърлиха прага от 20% от избирателите по списък. Ако не бяха го прескочили, референдумът директно щеше да бъде задраскан, без дори да стигне до вниманието на парламента. То и така не че нещо последва.
Изводът е, че
законът сега
изисква доста
висок праг
на участие,
за да се занимаят народните представители с резултатите от гласа народен.
Реформаторите предлагат прагът да се промени на 50% плюс 1 от избирателите по списък (в който, както е известно, има стотици хиляди фантоми).
Да сметнем - гласоподавателите по списък общо по времето на референдума от 2013 г. бяха 6 950 900 души, значи, за да се признае допитването, трябват поне 3 475 451 гласували. Не е кой знае каква разлика спрямо сегашното правило. Малко по-либерални към гласа народен са от АБВ, които предлагат кворум за референдум от 40% плюс 1 от всички избиратели по списък.
Тук стигаме до проблема по същество. Ако мажоритарният въпрос на референдума събере само 2, 3 или 3,5 милиона вот, това не е достатъчно.
Не е достатъчно да стигне просто някак си до пленарна зала народната воля “Да, част от депутатите да се избират мажоритарно”. Защото след това парламентът трябва да реши каква част.
Ако вотът е слаб,
ще има алиби за
козметична промяна -
примерно с 20% мажоритарни депутати за замазване на очите.
Виж, ако 4,5-5 милиона отидат и кажат “да” на избора на личности, тогава мажоритарният натиск вече става незаобиколим фактор. (Тук е важно да се припомни, че когато човек отиде на референдум с много въпроси, не е длъжен да отговори на всички).
Много пъти сме писали, че най-добрата избирателна система е мажоритарна в два тура.
Хибридните системи
са като хибридните войни -
до нищо добро не водят.
Така че време е за реформи. На редовни избори решаваме как ще живеем идните 4 години. На референдум за мажоритарния вот може да променим съдбата си за идните десетилетия.