Е, поне по нещо да сме първи на Балканите, макар и пак отзад напред.
36% от българите заявяват, че са невярващи, а 3% - че са убедени атеисти. 8% май знаят, че не са вярващи, ама не знаят тогава какви са.
Въобще, пак нашенска работа, досущ като в предишно изследване, според което 55% се обявиха „за” задължителното гласуване, с цели 6% повече от посетилите урните през октомври миналата година...
Връщам се обаче на почти 50-процентното ни неверие – най-голямото сред балканските народи.
От една страна, звучи странно. Все пак ние сме
първата държава в региона,
официално приела източното православие
(друг е въпросът, ако то е православие, католицизмът какво е?) Освен това аз някак си по човешки го свързвам и с кирилицата, макар и научно съвсем да не е така.
Но е съвсем така, че именно православната вяра ни е съхранила в продължение на 500 години като народ. А фактът, че “Време разделно” стана филмът на столетието, показва, че и мнозинството от българите го признават и отчитат.
От друга страна, би било доста елементарно да обясняваме невярването с 50-те години социализъм. Да, истина е, че тогавашната власт полагаше постоянни усилия за атеистичното възпитание. Върхът й може би беше, когато от сградата на Семинарията направи Дворец на пионерите. И хилядите деца на София, кръжочници в него (и аз едни от тях), всъщност бяха “закърмени” с (или поне отгледани, ако не и направо обучени в) атеизъм.
Баба ми обаче, майка на двама отявлени атеисти, изобщо не се повлия от това социалистическо “превъзпитание”. Тя не спря да си вярва в Бог, само дето според политическата конюнктура поетапно сменяше “убийците” на Христос – първо бяха евреите, после германците, а накрая на живота й – американският империализъм. И тъкмо в знак на солидарност с борбата срещу последните тайно от родителите ми ме кръсти.
И тъй като, особено по селата, мнозина бяха (и си останаха) като баба ми, значи “социализЪмът”, колкото и да им се иска на някои, не е водещият фактор за съществуването на днешните “неверници”. И така стигам до същината на моята теза –
те са рожби най-вече
на прехода
и на всичко онова, което преживя православната ни църква в последния четвърт век.
Започна се с това, че още в началото му “новото знаме” – СДС, се опита да наложи монопол върху православието в България.
Спомняте ли си например как “десните” обругаха Петър Младенов и Добри Джуров, че на Великден 1990 г. отишли на църква?
Не, това не беше толкова моментен пропаганден трик, колкото намерение да се покаже, че те, „модерните”, са вярващи, а онези, „старите”, нямат правото да се наричат такива. Сиреч, намерение да се сложи знак за равенство между „дясното” и „православното”. И следователно и всичко, което не е „дясно”, не е и „праволславно”, а само и единствено „атеистично”...
После се появи и онова пародийно физическо явление – елементарната атомна частица Фори Светулката с налудничавата си идея „чрез свещи към светло бъдеще”.
После пък дойде “премудрото осенение” на Филип Димитров, който “благослови” алтернативния синод на дядо Пимен, известен с това, че съчетаваше функциите на неврокопски митрополит с тези на полковник (така поне се твърди за званието му) от Държавна сигурност.
Всуе май се оказаха и усилията на Симеон Сакскобургготски да прекрати срамната вътрешноцърковна „схизма” у нас. Защото някои „православни атеисти” от комисията по досиетата веднага изкараха документи за принадлежност към бившите тайни служби на потискащото мнозинство от членовете на Светия синод.
За да е пълно омаскаряването на „светите отци”, допринесоха и жълтата преса и социалните мрежи. Според тях „поповете”, с изключение може би само на отец Иван от Нови хан, са или сребролюбци, или гулайджии и курвари, или най-обикновени педерасти. А ако са завършили и Руската духовна академия в Москва – задължително и „руски агенти”
Е добре, нека се поставим на мястото на „редовия православен”. Ами според всичко това, което той преживя в последните 25 години, за да бъде признат за такъв, той трябва да отговаря, освен на 10-те божи заповеди, и поне на още три условия.
Първо, да е, ако не член, то поне симпатизант на „дясното”. Второ, да не е „ченге”.
И освен това да се абстрахира от срамните вътрешноцърковни борби, сраженията за притежание на свещоливниците, „светските прегрешения” на свещенослужителите и още от куп други неща.
С други думи, да бъде днес и тук, в освирепялата ни от недоимък, мизерия, кражби, предателства и т.н., само и единствено едва ли не ангел неземен.
Вероятно и
самият Христос надали е
предявявал такива
претенции към вярващите
Поради което и ми изглежда напълно логично почти половината от земните българи да се обявяват за невярващи.
Казвам го обаче с уговорката, че лично аз пък съм „невярващ” на нашата социология...