Социалната бомба, която тиктака в България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4822259 www.24chasa.bg

Ниска раждаемост, сравнително висока смъртност, масивна емиграция на предимно млади хора, насочена към големите градове и към чужбина, оставяща населението предимно на над средна възраст и в тежко социално положение. Това е демографската картина на България днес. И тя не прогнозира светло бъдеще за страната ни. Напротив – демографската криза е започнала и трудно може да бъде преодоляна, дори и да се появи правителство, което да се осмели да забави темпа ѝ с отваряне на страната за чужденци и бързи реформи, водещи до повишаване на стандарта.

В Европа България е страната с най-голям демографски проблем. Компания ѝ правят предимно държави от Източна и Южна Европа, като най-драматично е положението в регионите, преживяващи трудни структурни реформи през последните десетилетия. Такива са именно България, Румъния и селските райони на Полша. Демографски погледнато, Европа продължава да е разделена. Богатият Запад срещу бедния Изток, богатият Север срещу бедния Юг. Като България прави най-голямо впечатление на страната с най-сериозни проблеми в това отношение.

Населението в България оредява, остарява и умира най-рано

Всичко, което трябва да знаете за:

в сравнение с останалите европейски държави. Българите живеят най-кратко в ЕС – средната възраст у нас е 74,4 години. На другия полюс е Испания със средна продължителност на живота 82,5 години. Средната възраст на хората у нас е 42,9 години, като по-стари са само германците (45,3 години) и италианците (44,4 години).

Най-млади са ирландците – там населението е средно на 35,5 години. Ирландия е и страната с най-много хора на възраст под 15 години. Най-малко тийнейджъри до тази граница има в Германия и у нас – в България те са 13,6% от населението.

Смята се, че демографският поблем е общ за цяла Европа въпреки добрите примери в Ирландия, Исландия, скандинавските страни и Великобритания, които все още бележат ръст в населението. Най-силно това ще се усети след 30-40 г. Населението на Европа няма да се увеличава повече дори и с бежанския приток и е въпрос на няколко години да започне да спада.

Всъщност намаляването на населението е тенденция в цял свят, макар и още да не се вижда.

 Дори в Азия и Африка раждаемостта намалява в сравнение с предишни десетилетия.

В малко развитите региони на Латинска Америка населението също застарява. На какво се дължи този феномен? Берлинският институт за изследване на демографските тенденции направи проучване сред 285 европейски региона, за да открие корените му поне в Европа. Според изводите не само високият брой на родените деца и ниската смъртност са решаващи за устойчивото демографско развитие на даден регион. Наличието на работни места, възможността за работа на жени, възрастни хора и чужденци, инвестициите в образованието и науката, а дори и замърсяването на въздуха са фактори, които влияят на прираста на населението. Изследването показва, че различните държави в Европа не само са различно засегнати от този проблем, но и имат коренно различни начини да се справят с него. И никоя не е намерила универсално решение. Най-добре обаче се справят страните и регионите в Северна Европа, в които и раждаемостта е сравнително висока.

Първенец е иначе рядко населената Исландия

Също така и столиците Стокхолм и Осло. Добре демографски се развиват още седем региона в Швейцария. Всички тези места са демографски стабилни, имат висок БВП, добро образование на населението и ниска безработица дори и сред възрастните. Не по-зле се справят Ирландия, страните от Бенелюкс, Франция, Южна Германия, Северна Италия и Австрия.

Най-зле пък са, както вече стана ясно, България, Румъния, селските райони на Полша, Южна Италия и Гърция. Това са държави, ударени сериозно от тежки структурни реформи. Макар през такива да премина цяла Източна Европа, не цяла Източна Европа е засегната еднакво от демографската криза. Налага се изводът, че онези страни, които са започнали веднага и са провели сравнително бързо реформите си, нямат такъв демографски проблем. Както например балтийските държави. Чехия и Словения също са по-напред в развитието си, тъй като те и по време на социалистическите режими бяха по-добре поставени икономически.

Какво ще е демографското бъдеще на Европа и ще участва ли в него и България?

Според Института за политическо образование в Берлин Старият континент е изправен пред четири предизвикателства: намаляване на населението, остаряване, индивидуализиране, интернационализиране.

До 2030 г. се очаква континентът да има прираст от 4,1%, но това не важи за всички страни. Докато Ирландия ще е благословена с увеличаване на населението, в България тенденцията е обратна.

В страните от някогашния Източен блок изтеглянето на населението на Запад или към големите градове ще продължи.

Остаряването на населението ще продължи във всички региони на Европа. Причина за това обаче не е ниската раждаемост, а подобряването на медицината и удължаването на живота на хората. Днес поколенията в пенсионна възраст се увеличават за разлика от поколенията на възраст под 30 г. Това предвещава социални катастрофи навсякъде, но най-вече в силно засегнати държави като България. Пенсионната система няма да издържи на този натиск, тъй като тя е замислена за съвсем друг тип възрастови съотношения. У нас поради високата безработица твърде малко хора се осигуряват за целия си трудов период, а поради големия процент емигриращи навън млади хора, намалява и населението в трудоспособна възраст. Проблем за пенсионната система ще станат и всички онези гастарбайтери, които не се осигуряват в България, нито в страните, в които работят, но ще се приберат трайно да прекарат старостта си в родината.

Тази социална бомба е заложена отдавна и досега няма правителство, което открито да търси изход от катастрофата. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,