13 статуса във Фейсбук, които не носят лайкове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4830443 www.24chasa.bg

Как ще си значим във фейсбук, ако си никой в реалността?

Във фейсбук е много важно да имаш лайкове. Нищо, че са виртуални и мнението зад посинялата ръчичка с палеца нагоре се размива, не се знае дали си харесан заради сладката ти профилна снимка, или просто ей така, сборът накрая е важен. Той приятно замрежва реалността, зареждайки потребителя с чувство за значимост и оригиналност, подклажда искрата в гаснещото му самочувствие.

Онази инициатива за най-влиятелните хора в социалните мрежи беше посрещната със смесица от задоволство, завист и разочарование, чак на четвърти или пети план се усети осъзнаването на пълното й безсмислие. От какъв зор ще си значим във фейсбук, след като си никой в реалността? Не е ли това

най-големият

комплекс на

хейтърите,

социопатите и серийните убийци: седящи по гащи пред лаптопи, оплешивяващи мъже, застаряващи жени, пъпчиви намусени тийнейджъри и нереализирани дебелани в активна възраст, които се мъчат да потиснат поне в интернет факта, че са пълни лузъри. Ама от цъкане на постове и коментари ни коса никне, ни ум и красота разцъфтяват.

Единствените, които берат реални плодове от лайкове и имат всички основания да се борят за одобрение като пудели в цирк, са групите за натиск, защото те осребряват резултатите от дейността си чрез опорни точки и отчитане на брой харесвания. Като всяка друга работа е, даже мяза на колцентър – който иска, наема ФБ - групата да внушава нещо, дето на него му е важно, и активистите се развихрят. Колкото по-добре организирани и опитни са, толкова по-малко им личи, че пропагандират, сещат се да измислят различни варианти на една и съща теза, подпират ги със снимки, шерват разни статии от сайтове, вдигат шум, зажужава нетът. За перфектно изпълнена мисия се счита, когато вечерта в централните новини кажат, че е имало голям скандал и цитират статуси на групата в ефир. Тогава, казват, поръчителите и премии дават.

Има и нормални свободни потребители, естествено. Те спонтанно споделят разни неща, които ги вълнуват или пускат снимки на децата, за да се порадват приятелите и бабите им, показват си новата книга, пиеса или песен, пускат албум от някое интересно пътешествие, спорят мотивирано, без да стигат до псувни, абе бърборят си, както го правят и на маса. Хиляди обаче са перманентно недоволните, които

нямат нищо

особено за

споделяне,

обаче много им се иска да ги лайкват хиляди просто ей така, защото се имат за готини. Те страдат и се напъват като Сизиф. Чудят се: защо, да му се не види, такива като Сиромахов, Милков и Кошлуков събират по хиляда и кусур кликвания, а аз само по двайсет най-много, и то все от роднини и близки? Даже и наживо се цупят, ако не им лайкнеш нещо: “Тая, викат, ще взема да я блокирам, много е надута, не ми харесва.” И не схващат, че на никого не му пука, а писателят, журналистът и бившият политик са още по-интересни ви-за-ви.

Ситуацията много напомня на гледането на мачове от Шампионската лига. Повечето зяпачи са си фенове, просто се кефят, емоционално се изпразват, обаче други насериозно умират от напрежение, до бяло стискат юмруци, кръвно вдигат, понеже играят “Еврофутбол”. За тях резултатът от двубоя не е само викане, хазарт е.

Веднъж на едно шумно парти бяха опънали голям екран, за да се гледа финалът, но настъпи неочаквано драматичен обрат на терена – отборът, който уж губеше титлата, обърна резултата с дузпи. Тогава една сладка дама, съпруга на известен софийски богаташ, съобщи, че няма да се прибира тази вечер, понеже нейничкият е заложил 50 хиляди евро на тия, дето паднаха. Не че в компанията нямаше и други разочаровани от развръзката, ама на тях им пукаше по-малко.

Но ако въпреки всичко се усещате пристрастени и настроението ви повяхва от игнорирането във фейса, пробвайте да избягвате някои стратегически грешки, пък може и да ви потръгне на лайкове:

1. Помнете, че сме маломерна европейска провинция и всички се познаваме, не се мъчете да пробутвате фалшива версия за живота си. Бъдете себе си, дори да сте самотни в момента или в депресия, иначе сте очевидна лоша реклама на слабото си въображение.

2. Не давайте саркастични сприхави съвети кое е хубаво и кое не,

кой е свестен и

кой е боклук,

не сте Делфийският оракул, нито Библията. Помнете какво е казало кучето за различните вкусове, преди да се оближе под опашката.

3. Когато пускате мнение за актуални събития, гледайте да се аргументирате или да добавите нещо ново, защото няма нищо интересно в 7-хилядната констатация, че оня паметник прилича на вампир, щото му светят очите.

4. Щом ви дразни някой, кажете му го или премълчете. Статуси от типа: “Най мразя хора, които намират смисъл в парче на Камен Воденичаров, да ми дават наклон на…”, издават, че злобеете и скучаете.

5. Ако ви напъва да съобщите нещо, което другите не знаят, просто го напишете. Недомлъвките са отегчителни: “Всички сме наясно кой стои зад цялата драма”, “Нали не вярвате, че тия не са платени?”…

6. Невъзможно е да спечелите съчувствие с оплакване, внушаване на самоубийствени мисли и чувство за вина по примера на Калин Терзийски: “Опитах се да живея като писател. Пишейки. Оказа се, че не става. Ще трябва да се откажа, може би да умра. Защото не мога друго. Мога да благодаря на тия, които помагат да е така. Лека нощ.” Същият ден Диана Алексиева, жената на Захари Бахаров, беше сто пъти по-приятна за лайкване: “Е не, не може в един сезон на Game of Thrones да убият и мъжа ми, и гаджето ми!”

 7. Не бъдете сръдльовци: “Ако още някой се опита да ми обясни незнам си какво, ще го блокирам, защото такива хора не могат да бъдат мои приятели.” По-добре изкопайте дупка някъде.

8. Когато напишете в пристъп на ярост нещо безразсъдно, за което съжалявате, не продължавайте тъпо и упорито да циклите в темата. Изтрийте го, кажете, че съжалявате или просто оставете да отмине, нищо човешко не бива да ви е чуждо.

9. Когато спорите, дръжте се прилично. Демонстрациите на невъздържаност и избухливост са досадни във всичките им варианти.

10. Добрите политически пиар практики на Запад съветват да не се влиза в полемика по обществено-значими теми, които съдържат в себе си взаимно отрицание, например “за” или “против” абортите, смъртното наказание, кърменето в моловете, гейбраковете… Това са въпроси за референдум или социологическо проучване. Ако нямате формирано мнение и конкретен повод, не се опитвайте да блеснете.

11. Не мислете, че един сполучлив статус, събрал много лайкове, ви прави щатен писател. Защото още следващият може да предизвика горчиво разочарование.

Помнете, че във фейсбук се имат за най-просветената част от нацията, не четат вестници, “защото журналистите са платени и лъжат”, не гледат новини, защото са “поръчкови, тенденциозни и са на КОЙ” и съответно няма да отминат със снизхождение поредния ви опит за епистоларно величие.

12. Не се заяждайте по всички стени, ще ви излезе име на изнервен фокстериер. Приемете изконното право на хората да мислят и виждат живота различно, не влизайте в сблъсъци и непримирими задочни спорове, ако не сте пряко предизвикани или засегнати, и нямате лична кауза, която да си струва усилието. Не бъдете демони.

13. Проумейте, че вашите критерии не са валидни в планетарен мащаб и не се излагайте с разни претенциозно-назидателни глупости от типа: “Известно време няма да ме има, истинският живот е пълен с любов, отдаване и истински приятели, а тук всичко е фалш.” Ще ви се подиграват. Дълго. И в реално време.

  • Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Някой може да агитира, че дадените допълнително 50 млн. лв. за по-високи заплати на преподавателите във висшите училища са едва ли не в графата “предизборни”. Такава агитация би била глупава и късогледа. Първо, защото тези 50 милиона не се дават даром - причината е, че българските университети в последните години наблегнаха на реформите
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си