ПРЪСКИ ОТВЪД ОКЕАНА
Политически интереси понякога превръщат
исторически символи в удобни фетиши
ЛОС АНДЖЕЛИС, СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”
ПРЕЗ лятото на 2001 г. като студент докторант помагах в една консултантска фирма с допитвания за губернатора на Джорджия Рой Барнс. Той беше демократ, но заедно със законодателния орган на щата, в който републиканците бяха мнозинство, малко преди това бе взел важно политическо решение. Сега се питаше дали то няма да му струва преизбирането през 2002 г.
Лидерите на Джорджия практически единодушно бяха заключили, че е крайно време знамето на щата да бъде сменено. Дотогава основен елемент от дизайна му беше т.нар. Южен кръст,
един от няколкото
военни флага, които бунтовните защитници на робството са развявали срещу Севера по време на Гражданската война от 1861-1865 г.
Със сигурност сте виждали двете характерни сини диагонални ивици на червен фон и 13-те звезди, представляващи отцепническите робовладелски щати от Конфедерацията.
След войната той се утвърждава като символ на Юга, макар че истински популярен става чак в средата на ХХ век.
Тогава борбата за граждански права на чернокожите навлиза в решаваща фаза, с което съпротивата срещу нея се ожесточава.
Защитниците на южняшкия флаг твърдят, че той е само историческо наследство, военна традиция, избавена от съвременно звучене.
Противниците го смятат за траен символ на омразата,
за пряпорец на онези, чиито предци са защитавали робството, но най-вече го свързват с днешния расизъм, независимо скрит или агресивен.
Флагът на Джорджия изглеждаше като анахронизъм в началото на ХХI век, затова популярният губернатор бе създал консенсус сред щатските лидери за промяна на знамето. Джорджия може да е известна с прасковите и фъстъците си, но столицата ѝ Атланта е огромен център на бизнеса и търговията.
Политиците бяха загрижени да модернизират
имиджа на щата си, понеже общественото мнение в САЩ отдавна се бе обърнало срещу тази южняшка символика, която погрешно се приема от някои като израз на независим дух и свободолюбие, но за повечето хора напомня расовата нетърпимост, причинила толкова страдание и смърт.
Съседната Южна Каролина тъкмо бе решила компромисно да свали бунтовническия флаг, който дотогава се ветрееше на пилон върху щатския парламент в столицата Кълъмбия.
Вместо това го преместиха наблизо и го издигнаха пред специален монумент за Гражданската война, където се намира досега.
Консенсусната промяна в Джорждия се случи през пролетта на 2001 г., а нашите допитвания от същото лято показваха, че на гласоподавателите изобщо не им пука какво е знамето на щата им. Хората се вълнуваха от съвсем други проблеми, като икономика, образование, здравеопазване, не от спорове около символиката.
Новият флаг бе приет за седмица. Той приличаше на реклама на някое спа, но пък не обиждаше никого.
Изведнъж през 2002 година нещата се обърнаха. Карл Роув, политическото гуру на Джордж Буш младши, реши, че може да използва промяната на флага като лост, с който да разклати популярния губернатор Барнс. Републикански активисти загряха десетки хиляди домашни телефони в щата с обаждания в духа на: вие знаете ли, че
вашият губернатор насила смени знамето,
за да заличи гордата история на съпротивата на Юга срещу Севера по време на Гражданската война?
Тази практика се нарича push poll и представлява насаждане на идеи, пускане на слухове или активиране на определени нагласи под прикритието на легитимно допитване до общественото мнение. Заклеймена е официално от всички политически сили в САЩ - и много от тях я практикуват, макар и тайно.
Ефектът беше незабавен
Хора, които дотогава изобщо не се бяха интересували от знамето на щата си, изведнъж се почувстваха лично засегнати от промяната.
Общественото негодуване, подклаждано от подмолната кампания на Роув, доведе до активизиране на републиканския електорат. Барнс неочаквано загуби губернаторския пост на изборите. Това, че смяната на флага бе приета с политически консенсус, нямаше значение. Ето така символите се превръщат в удобни фетиши.
Разказвам ви всичко това покрай сегашния спор след трагедията в Чарлстън дали да се свали Южният кръст, който все още се ветрее в столицата на Южна Каролина.
Дебатът за историческата памет е дълъг, а и САЩ имат сериозна традиция на защита на свободата на изразяване, дори когато тя сее омраза.
Свастиката не е забранена тук, за разлика от много държави в Европа. Въпреки това тежестта на символиката понякога надминава границата, която обществото е склонно да понесе.
Убиецът от Чарлстън Дилън Руф, който е искал да започне расова война, развява Южния кръст на снимките си.
За твърде много хора престъплението му компрометира окончателно този флаг
Затова той просто няма място край официалните институции днес, точно както свастиката не се развява край германския Райхстаг.
150 години след края на войната дойде моментът да се свали окончателно флагът на южняците в Юга.
С малки изключения политиците вляво и вдясно вървят към консенсус по този въпрос. Губернаторът на Южна Каролина - републиканката Ники Хейли - е “за”.
Да се готви Мисисипи, където Южният кръст все още се дипли по официалните пилони.
Авторът приема читателски мнения на [email protected]