Русия няма 320 млрд. евро за Гърция, а на Китай ще му излезе скъпо

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4863577 www.24chasa.bg

Дългът е прекалено голям, за да заключи някой такъв ресурс 4 десетилетия само за политически дивиденти

Понеже гръцката драма се проточи почти безкрайно дълго, времето даде възможност за най-различни идеи за “спасяването на Гърция”. Една от тезите продължава да бъде, че Гърция, получила рефинансиране на дълговете си от МВФ и европейските данъкоплатци (а и косвено от ЕЦБ), е принудена да следва инструкциите на “институциите”, и ако те са твърде тежки и неприемливи за гърците, те може да се обърнат за помощ “навън”. По друг начин казано, някой друг ще се появи на сцената да “помогне” на Гърция, като така вкара страната в някаква друга геополитическа орбита (извън ЕС и НАТО). Спекулациите се поддържат и от срещите на Ципрас с Путин.

Това обаче са илюзии. Да почнем оттам – с бърз кредит за погасяване на предстоящите до дни падежи на гръцки задължения Гърция няма как да бъде “спасена”. Откъдето и гръцкото правителство да намери няколко милиарда за следващия месец, какво става след това? Дългът продължава да стои – а той е към въпросните институции, които поставят условия за реформи.

А може ли някой да измести сегашните кредитори на Гърция и влизайки в тази роля, да започне да диктува вътрешната и външната политика на страната? Това са икономически илюзии. Дългът на Гърция е около 320 млрд. евро. Може ли, и ако да – кой – да “сложи на масата” толкова пари, при цялата абсурдност на това действие? Да не забравяме, че Гърция, със и без реформи, скоро няма да плати главниците по тези дългове – което означава въпросният ресурс да се “заключи” в подобна авантюра за 4 и повече десетилетия, само в името на политически дивиденти. Дългът на Гърция е равен на целия размер на валутните резерви на Централната банка на Русия.

Путин трябва да “заложи” целия резерв на страната, за да получи – какво? – евентуална лоялност от една страна с 10 млн. население?

Горе-долу същите резерви имат Бразилия и Индия. А тези страни са демокрации – как да си представим народите им да подкрепят такава авантюра, при дълбоката бедност и куп други нерешени вътрешни проблеми.

Норвежкият пенсионен фонд има около 650 млрд. евро активи – но да не забравяме ключовата дума пенсионен. Дали норвежците ще си играят с бъдещите поколения? И в името на какво?

Остава Китай – страната има резерви около 10 пъти колкото гръцкия дълг. Но в момента китайската централна банка използва тези резерви за да „спасява” последиците от вътрешен кредитен и инвестиционен балон. А и ако на Китай му трябват марионетки, дали не може да си напазарува по-евтино такива в Африка, Азия, Южна Америка, а защо не и в Източна Европа? Там 10-20 млрд. долара инвестиции ще са достатъчни, да те направят ключов играч.

Накрая, нека не забравяме, че тези резерви са инвестирани предимно в правителствени облигации. За да станеш кредитор на Гърция, трябва да се освободиш от вече притежаваните активи – а това с облигации на други страни. Ако наистина да бъдеш кредитор ти дава власт над политиката на длъжника, печелейки Гърция, мистичният “спасител” губи властта си над страната, чиито облигации до този момент е притежавал. Например, в Китайската народна банка са около 30% от облигациите на САЩ, държани от външни официални кредитори.

Ето защо единствената сделка за Гърция – която да даде ресурс за покриване на стари дългове и да гарантира стабилността на банките – може да дойде единствено от същите институции, помагали досега.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,