Гърция ще плаща повече и по-дълго

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4867456 www.24chasa.bg

Mнозина се питат дали всъщност гръцкото “не” на референдума по-миналата неделя не се оказа “да”, след като гръцкото правителство прие суровите мерки за реформи, които до момента самоотвержено отхвърляше.

Няма нищо изненадващо и в променената позиция на Ципрас, защото е едно да имаш идеални представи за това, което искаш да правиш, и съвсем друго - реалността. А тя е, че няма пари.

Колкото до 61-те процента “не” в гръцкото допитване, когото и да попитате дали иска да върне по-малко пари от онези, което е взел, ще отговори: “Да, искам да върна по-малко.” Което беше въпросът на референдума.

Пируетът на Ципрас впрочем напомня този на много и по-радикални леви политически водачи. Например на този, който направи Ленин в края на живота си - възстановяването на валутата и правата на частната собственост. Временно, защото, както той казва, “властта е наша и можем да им я вземем обратно”.

Приемайки условията на кредиторите, правителството на Ципрас всъщност прави опит да остане на власт независимо от предвидимите резултати от онова, което правеше до момента: фалит на държавата, блокаж на банковата система, уплаха у данъкоплатците, липса на средства за финансиране и поддържане на бюджетни системи на държавата – от армията и полицията до пенсионното дело.

Щетите от управлението на Ципрас се виждат по онова, което предлага. А то е нов заем в размер на 53 млрд. евро и бюджетни съкращения за неизвестен период от време – от около 12-13 млрд. евро. Последното е толкова, колкото загуби икономиката на Гърция от неговото управление, т.е. поне толкова ще бъде спадът на БВП на страната.

В края на миналата година Гърция беше в икономически растеж, макар и крехък, и той вероятно щеше да продължи, ако с идването на СИРИЗА на власт след изборите през януари Ципрас беше продължил реформите. Не го направи – поради идеологията си и сега предлага всъщност увеличение на дълга (който уж беше “не по силите на икономиката”) с 25-30% от БВП. Ако в крайна сметка се окаже, че гръцките граждани и фирми ще го плащат, това ще стане за 10 години повече, при положение че СИРИЗА бе продължила политиката на предшествениците си.

Например, ако Гърция бе започнала да продава пристанища, ЕРП-та, летища от 2010 г. до момента, щеше да се справи с обслужването на дълга. Но ако предприеме тази стъпка сега при повишени данъци, проблеми в банковата система и понижен кредитен рейтинг, ще трябва да продава много евтино.

Впрочем мерките, които се предлагат в голямата си част, са опитвани преди и не са дали резултат. В Гърция има едно увеличаване на данъците през 2013 г. и по-конкретно на корпоративния данък - от 20 на 26%, което не дава резултат – хората не плащат данъци и затова правителството не може да плаща задълженията си.

Същото е и с ДДС. Гръцката система на ДДС не работи, най-сложната в Европа е и в нея има много дупки, които и най-голяма администрация не може да запуши.

Че ще премахнат ДДС облекченията за островите през 2016 г. (защото не може по средата на туристическия сезон да се променят цените, има договори), е теоретично добра идея – чужденците плащат; но системата на ДДС още повече се усложнява и ефектът е трудно предвидим.

Аналогична е ситуацията в Хърватия, когато трябваше да връща заемите към МВФ. Тогава вдигнаха ДДС на 25% с изключение на хлебните изделия и успяха да се справят с дълговите си плащания.

По-изгодно и лесно би било ДДС в Гърция да се опрости, да се въведе единна данъчна ставка като в България - примерно 20%, за да се събира лесно. Трябва да се премахнат и странните и сложни процедури по ДДС там - примерно ако внасяте през определен склад, не плащате данъка.

Но когато имате единна ставка, със сигурност ще събирате повече. Като корпоративният данък (който не може да се събере) тогава може да се остави непроменен, дори намален или премахнат за новите инвестиции. Тази философия обаче не е приемлива нито за кредиторите, нито за самите управляващи.

Не е ясно дали предложенията от петък изобщо имат смисъл и дали ще бъдат изпълнени. Най-големият разход е за администриране на пенсионните плащания – 20% от БВП според Евростат.

Тук не може да се направи нищо решително: тежестта на гласа на пенсионер в изборите е толкова, колкото и на млад избирател. Затова нищо в тази област не беше предприемано и затова обещанието е, че промяната на възрастта ще се случи окончателно през 2022 г.

За сравнение в ЕС средните разходи за пенсии спрямо БВП са 15,4%, а за нова Европа – 12,4%. Т.е. европейските пенсионерите плащат пенсии на гръцките възрастни избиратели, но политическите партии в Европа имат същия проблем като тези в Гърция – не могат да играят срещу интересите на пенсионерите.

Онова, което ще се случи в следващите няколко дни, е следното. Кредиторите трябва да направят нова преценка за устойчивостта на гръцкия дълг. Т.е. дали при предвидените условия длъжникът ще може да връща заеми, независимо дали са преструктурирани, или не.

Днес вече е ясно, че тази оценка е с много забележки, а и срещата на на европейските кредитори е отложена.

Второто нещо, което ще стане ясно в следващите няколко дни, е кога ще бъде приета тази програма. Според мен няма да е толкова скоро, колкото се очаква. А това означава, че вероятно от понеделник-вторник ЕЦБ ще продължи ликвидната помощ за изключителни обстоятелства. Това ще увеличи възможностите на разплащателната система в частния сектор, който е малък - 25%, но няма съществено да облекчи ситуацията в правителствения, който владее 75% от активите в страната.

Какво развитие може да има в политически план тази ситуация? Смятам, че правителството на Ципрас ще остане на власт, но няма да е в състояние да постигне значим напредък в обслужването на дълга при преструктурираните задължения на страната. И ще обяви това по-късно, позовавайки се на “международната” конюнктура и “непосилните за народа” разходи за обслужване на дълга, увеличени, както стана дума, по негова вина.

Гърция ще изпадне в подобна ситуация на сегашната, т.е. няма да е в състояние да изпълнява споразумението с кредиторите.

Иначе още тази седмица ще има опростени плащания. На 19 юли ще има нов падеж - става дума за 3,5 млрд. евро, които са лихвени плащания към европейски кредитори, които ще бъдат опростени. Те ще бъдат обаче сложени в новия пакет и ще са част от договорените 53 млрд. евро.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Облакът и неговите предимства

    Облакът и неговите предимства

    В обозримо бъдеще българските ученици ще разполагат с почти 10 000 урока в дигитален формат. Това ще им даде няколко предимства. Първо, така ще имат достъп до систематизирани знания. Така, вместо да търсят в интернет напосоки всякакъв вид информация, да губят време, за да я вкарат в някакви логични рамки
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър