Правителство на еврозоната? Сбогом, Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4883657 www.24chasa.bg

Френският президент притопли

идеята за общност без бедни членки

Kризата в Гърция рано или късно ще приключи, но последствията от нея тепърва ще клатят Европа. И те не са просто финансови.

Възможността една иначе незначителна за общата икономика държава да държи в плен всички останали членки години наред извади на дневен ред периодично забравяни идеи като тази на френския президент Франсоа Оланд. Преди два дни той предложи старата идея на Жак Делор за общо правителство. Според неговата концепция

това правителство

трябва да е

на страните

от еврозоната

и да разполага със свой бюджет, за да имат реална тежест решенията му.

Оланд говори за това и по-рано – още в поздравителното си слово послучай националния празник на страната си на 14 юли.

“Предлагам да се върнем към идеята на Жак Делор и да създадем общо европейско правителство със свои бюджет и парламент, за да осигурим демократичния контрол”, заяви френският президент.

Всъщност идеята му се състои повече от думи, отколкото от съдържание. Кой ще избира това правителство, как и защо то ще дублира Европейската комисия какво ще се случи с другите контролиращи финансови институции в Европа и еврозоната като Европейската централна банка и най-вече как биха приели подобно отцепване важни членки като Великобритания и Полша? На подобни въпроси Оланд не планира да отговаря.

Идеите за Европа на две скорости,

Европа с

твърдо ядро

и периферия, Европа, разделена на богатия Север и бедния Юг, отдавна гравитират из коридорите на европейската власт. Обикновено към тях прибягват във всяка членка, която е пред избори, а управляващите в момента виждат, че властта им се изплъзва.

Дали обаче един ЕС на страните от еврозоната би имал успех? Дали биха се спасили от повторения на гръцкия сценарий?

Твърде утопично

Та самата Франция е в състояние, по-лошо дори и от това на Италия, макар и не съвсем трагично като това на Гърция. Заради отказа от реформи френската държава в момента се доближава много повече до низвергнатите южни бедняци, отколкото до ядрото, към което претендира да принадлежи – Германия, Холандия, Люксембург. Безработицата в страната е по-висока от всякога – през април удари рекорда от 3,54 милиона души на борсата. Оланд превърна борбата с безработицата в основната цел на управлението си и обеща, ако не успее да обърне тенденцията, да не се кандидатира за втори мандат през 2017 г.

След като успя най-сетне отново за малко да поеме водеща роля в Европа през последните седмици на гръцката криза, Оланд реши да използва инерцията и

да не изпуска

юздите,

предлагайки старата идея на Делор с една-единствена цел – Франция отново да оглави европейската общност, коментира германският в. “Ди Велт”.

Делор прозря днешните проблеми на обединена Европа още през 1994 г., когато заяви, че без обща икономическа политика европейската интеграция няма да се случи. Твърде различно е развитието в отделните страни членки.

Общо икономическо правителство обаче е идея, която категорично отхвърля най-важният играч в общността – Германия. Германската канцлерка Ангела Меркел си дава ясна сметка, че икономиката на страната ѝ

процъфтява

именно

благодарение

на разликите

в икономическото развитие на отделните членки. Самата Германия допринася за тези различия, правейки дъмпинг с цените на труда на повечето си западни съседни държави като Белгия и Холандия. Икономиката на Берлин се гради основно на експорт и има нужда от пазари, които не успяват да произведат достатъчно за собствените си нужди, каквито са ударените от криза и безработица в Южна Европа.

Различията в икономическото развитие на членките на ЕС обаче носят, разбира се, и затруднения. Гърция е крещящият пример за това какво може да се случи с една страна, която не издържа на конкуренцията на силните си партньорки в един общ валутен съюз. Затова и Германия се опитва да развие концепцията за един среден път на развитие – общ европейски дом с

бавна интеграция

според готовността на страните членки. Всяка може да се присъедини към валутния съюз или други различни съюзи и споразумения като Шенген тогава, когато е готова за това.

Германската концепция обаче също си има критици, най-вече в лицето на Великобритания, която не желае никаква финансова интеграция.

Ако към финансовото приближаване (обща данъчна политика, общи критерии при съставянето на държавен бюджет) се добави и обща икономическа политика, то

 

 общността рязко

ще се смали

не само до членките на еврозоната, както си го представя Оланд, а ще се сведе до Германия, Холандия, вероятно Люксембург, евентуално възстановена Италия. Дори Франция към този момент не издържа сравнение с най-богатите в общността.

Може ли обаче един съюз от 4-5 богати държави да удържи на глобалната конкуренция и на създадения от разцеплението неминуем хаос вътре в Европа? Категорично не.

Така че всеки опит да се върви по паралелен път на сегашната европейска идея води към пропаст.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,