Ще бъде ли победена от етатизма революцията в Иран
СВИДЕТЕЛИ сме на политическо танго между двама партньори – САЩ и Ислямска република Иран. Всяка тяхна стъпка следва да бъде съгласувана, тъй като координацията е гаранция за успеха. Не може да се нарушат правилата на “танца”, тъй като наблюдателите дебнат и за най- малката грешка. Техеран направи своя избор, поставяйки се доброволно под “чадъра” на международната законност.
Така че сега трябва да спазва нейните условия, принципи, задължения и стандарти, с които не може повече да си играе. Въпреки мегаломанията си в рамките на виенските преговори Техеран прие твърде сурови условия, с които на практика се прости с мечтата си за “ядрен суверенитет”. Постигнатото споразумение поставя целия ядрен проект на Иран – от “иглата” до ракетите, под стриктен контрол за следващите 15 г. А след това Техеран ще трябва още десетилетие да е под контрол за спазване на клаузите на Договора за неразпространението на ядреното оръжие.
По силата на постигнатото съгласие във Виена Иран ще ликвидира около 13 хиляди центрофуги, които ще бъдат поставени в склад, чийто ключ ще е в ръцете на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ). Освен това Техеран има едномесечен срок за разрушаване на хиляда центрофуги в центъра “Натанц”, както и 2/3 от капацитета на центъра за обогатяване на уран “Фардоу”. Също ще бъде прекратено производството на “тежка вода” в центъра “Арак”, с което той на практика ще престане да бъде смятан за заплаха. А когато възникнат съмнения за тайни операции в тези центрове, МААЕ ще може с 24-часово предизвестие да извърши контрол на място, включително и във военни обекти. Така Иран последва примера на Ирак, който също се беше лишил от част от националния си суверенитет.
Шест месеца след началото на реализацията на споразумението ще бъдат деблокирани около 100 млрд. долара ирански замразени авоари. Що се отнася до ракетното оръжие на Техеран, споразумението задължава страната да спре за 8 г. изпробването на балистични ракети, способни да пренасят ядрено оръжие.
Опонентите казват, че 15 г. не е голям период в живота на народите и в хода на историята. Така е, но не бива да се забравя, че дори в Близкия изток режимите не са вечни. Отварянето на Иран за света си има своите резултати. Теократичният режим в Техеран успешно използва лозунга за борбата с международната изолация, за да сложи намордник на народното движение, което обаче не спря демократичните искания за ново съвременно развитие на страната. Затова очакваното съживяване на иранската икономика ще даде тласък на иранското гражданско общество. Предстоящите в началото на 2016 г. парламентарни избори ще покажат постигнатия напредък в това отношение.
Шефът на “Революционните гвардейци” – ген. Мохамед Али ал Джаафари отхвърли споразумението, тъй като то преминавало “червената линия”, начертана от аятолах Хаменей.
Дали Ал-Джаафари и още неколцината недоволни ще бъдат пречка в осъществяването на документа, подписан от легитимното ръководство на страната?
Иран е централизирана държава. Затова подобна съпротива ще има същия успех, както и ако някой поиска да спре бързия влак с тялото си. По-скоро изявлението на Ал Джаафари е от типа “предупредих ви и си измивам ръцете”. То вероятно ще бъде последвано от излизането в пенсия на генерала като шеф на “Революционните гвардейци”, което ще му позволи да се изяви на полето на политиката. Това сториха и негови бивши колеги като ген. Радаи и ген. Шамхани. В строго централизиран режим като иранския, в който властта принадлежи на аятолах Хаменей, генералите, останали на служба, са длъжни да изпълняват разпорежданията на Върховния вожд. Хаменей не може да каже – “прави сте”, тъй като е дал съгласието си по всяка клауза от Виенския договор. Само 48 часа преди подписването на документа външният министър Джавад Зариф се върна в Техеран, за да го съгласува с вожда. Затова сега Хаменей не може да твърди, че не е бил запознат, тъй като това би довело до отслабване на властта му.
Няма съмнение, че реализацията на споразумението ще се превърне в арена на противоборства и на свой ред ще бъде проекция на зигзазите в американско-иранските отношения. Много ще зависи от това доколко бъдещият диалог между Техеран и Вашингтон ще допринася за укрепването на доверието между тях. Дали ще надделеят твърдият тон и ултимативните условия, или двете страни ще открият по-приемливи и компромисни решения, ще зависи от приливите и отливите в политическите отношения между САЩ и Иран.
Само преди дни пред Държавния департамент на САЩ се развя кубинското знаме. В идейно отношение Иран не е по-радикален от комунистическия режим на Кастро. Наскоро Обама се срещна и с председателя на Виетнамската комунистическа партия – страната, с която САЩ водиха кръвопролитна война. В името на икономическата изгода обаче виетнамският комунистически лидер забрави раните на войната. Всичко това показва, че най-важни са интересите на народите, а не една или друга идеология. За Иран времето на риториката отминава – идва времето на реализма. Дали няколко десетилетия след обявяването на Ислямската република в Техеран етатизмът ще победи революцията? Следващите няколко месеца ще покажат в каква посока ще се развива Иран.