Може ли да се изкорени
крайната бедност
През септември 2015 г. се очаква в Ню Йорк да бъдат официално одобрени новите цели за устойчиво развитие на ООН, за които се съобщаваЫ че вече има постигнато съгласие. Новите цели са с хоризонт до 2030 г. Това са само 15 години – един нищожно малък период за глобалното развитие. Основна цел до 2030 г. ще бъде изкореняването на бедността във всичките й форми. Тя е напълно постижима и по-скоро недостатъчна, защото под “бедност във всичките й форми се разбира само крайната бедност”. Въпросът всъщност е защо тази цел не е била постигната досега?
Предишните амбиции на ООН намериха въплъщение в така наречените цели на хилядолетието, чието изпълнение по план приключва през 2015 г. и за повечето от тях включва период от четвърт век. Именно затова са необходими нови.
ООН като цяло отчита работата по целите на хилядолетието като успех. В публикуваното прессъобщение се казва, че 700 милиона души са били извадени от бедност в изпълнение на целите на хилядолетието. В официални отчети на ООН се споменава дори още по-голямо число – 1 милиард души, извадени от крайна бедност. Под това се разбира
най-ниският праг
от 1 долар
и 25 цента
на човек на ден. Между 1990 и 2015 г. бедните в развиващите се региони на света са намалели от 50% на 14%. Същевременно в отчетите се споменава, че 300 милиона работещи по света продължават да живеят с под 1,25 долара на ден.
Този подход към бедността приема, че базисните човешки нужди остават горе-долу непроменени през десетилетията, ако не и през столетията и хилядолетията. Защото нуждите, задоволими днес с приблизително 1 долар на ден, и необходимата публична инфраструктура са същите, които са се свързвали с бедността още откакто това понятие съществува, а то съществува поне от времето на първите човешки градове.
Това са вода, минимална дневна дажба от храна, приемлив подслон и дрехи, които да предпазват от климатичните условия. Сред тези нужди водата и храната играят основна роля. С 1,25 долара на ден
е немислимо
осигуряването на
каквито и да
било лекарства,
дори най-елементарните, масово произвеждани генерични лекарства.
Същевременно заетостта в глобален план не се е увеличила, дори леко е намаляла към 2015 г. вероятно и поради непреодолените ефекти от глобалната икономическа криза. Делът от населението, което страда от недохранване, е намалял, но по света продължава да има около 800 милиона недохранени, сред тях 90 милиона деца до 5-годишна възраст, които имат забавено физическо развитие за възрастта си.
На този фон трябва да си зададем въпроса доколко е ефективен днешният световен ред в намаляването на крайната бедност, глада, липсата на питейна вода, неравенството в достъпа до образование и здравеопазване и десетките други индикатори за благосъстояние. Е, не е особено ефективен. Към 2015 г. средният жител на земята разполага с почти 30 долара на ден. Ако вземем примера на Гърция – една икономически развита страна, която в момента е в тежка икономическа криза – виждаме, че там икономиката произвежда средно по 60 долара на човек на ден. В най-развитите страни по света
икономиката
произвежда от
100 до 150 долара
на човек на ден Въпреки това стотици милиони живеят с под 1 долар на ден.
Стартовата година за отчитане на резултатите от целите на хилядолетието е 1990. Тогава средният жител на планетата е имал доход от под 12 долара на ден. А линията на бедност пак е била 1 долар на ден. Колко долара на ден трябва да стане средният доход на средния жител на планетата, за да няма нито един човек с под 1 долар на ден или нито един гладуващ? А за да няма нито един жител с под 2 долара на ден? Всъщност средният доход може да стане колкото искате висок, а все още да има крайна бедност.
Една икономика би била по-ефективна в справянето с абсолютната бедност, ако можеше да постигне този резултат при по-нисък среден доход. Този критерий е особено валиден в условията на екологични ограничения, с които преди са се сблъсквали отделни цивилизации, заемащи някаква екологична ниша. Сега за пръв път в историята с тези ограничения се сблъсква целият свят.
Създаването на общ план за справяне с екологичните проблеми, които също са залегнали в целите на устойчивото развитие, всъщност е сред най-големите провали на глобалния ред.
Въглеродните емисии продължават да нарастват, като през 2015 г. те са над един и половина пъти по-големи, отколкото през 1990. Намаляването на световното биоразнообразие също продължава, а това е загуба, която е невъзстановима при днешните технологии. Не е ясно дали изобщо някакви технологии някога ще могат да възстановят видове и екосистеми, които са се развивали в продължение на стотици милиони години.
Единствено в спирането на емисиите на вещества, които унищожават озоновия слой, е постигнат успех заради технологичната възможност за относително евтини заместители. Когато имаме късмета за нещо да има бързо технологично или пазарно решение, проблемът се оказва решим за човечеството. Когато такива решения няма, а се налага да мислим за промяна в начина си на живот и в механизмите, които разпределят световното богатство, се оказваме доста безпомощни. Това не е много добър атестат за нашата способност да се адаптираме.
До днес борбата с бедността върви основно по линията на формиране на градска долна средна класа в държави с огромно население като Индия и Китай, по добре изпитания в Европа и САЩ метод на урбанизацията, индустриализацията и масовото потребление. Същият процес с по-бавни темпове протича дори в Африка, в някои от най-бедните страни в света.
Роят се гигантски
градове с
мегаломански
сгради
на бъдещето, но и с огромни гета от евтино строителство или самоделни постройки и растящ автомобилен парк. Жителите на градските гета са се увеличили с около 200 милиона от 1990 година насам. Въпреки това не може да се отрече, че градовете имат и позитивно въздействие върху много индикатори, свързани с бедността. Средно за света вероятността от преждевременна смърт при децата до 5 години е 1,7 пъти по-голяма в селските райони, отколкото в градските.
Друга чисто икономическа възможност се крие в увеличаването на международната търговия чрез премахване на мита, квоти, стандарти и други ограничения. Това би се отразило добре на бедните страни, но всъщност световната търговия е предимно търговия между развитите страни. Освен това при днешните технологии местенето на хора и продукти от едно място на друго е сред най-големите генератори на замърсяване. В икономика с екологични ограничения специализацията и свободната търговия не са непременно най-ефективните решения.
Всичко това има растящ лавинообразно екологичен отпечатък, който излиза или вече е излязъл извън контрол.
За финал – един бърз поглед към България. Средният българин живее към 2015 г. с доход от около 22 долара на ден – все още под средния за света. През 1990 икономиката е произвеждала по около 6 долара и 50 цента на ден. Това съответства на годишен ръст от около 4,5%. Гарантираният минимален доход в България по стечение на обстоятелствата в момента е малко под 1,25 долара на ден. Не мисля, че това е търсено умишлено, защото гарантираният минимален доход у нас се променя много рядко – веднъж на повече от 10 години. Все пак не намирам за нормално в страна със среден доход от 22 долара на ден гарантираният минимален доход да бъде под най-ниската глобална линия на бедност. За страни на нивото на развитие на България обичайно се ползва линия на абсолютна бедност от 2 долара или дори от 4 долара на ден.
В България
около 4%
(приблизително
280 000 души)
от населението
живеят с под
2 долара на ден,
в Румъния техният дял е повече от 2 пъти по-нисък, в Централна Европа техният дял е нулев. Въобще сред бившите социалистически страни, които днес са в ЕС, България не се справя добре с дълбоката бедност.
Наистина е важно крайната бедност по света да бъде премахната и това да бъде приоритет. Най-хубавото в целите на устойчивото развитие на ООН е, че светът като цяло успява да се споразумее за нещо, което представлява обща ценност. Днешните индикатори за дълбока бедност са неадекватни за една технологично развита цивилизация и отразяват идеи за бедността с хилядолетна давност.
До момента основните фактори, които влияят върху намаляването на бедността, имат катастрофален екологичен отпечатък, като всъщност и огромната част от днешната човешка икономическа дейност. Изгледите това да се промени през следващите 15 г. в рамките на съществуващите глобални институции и световен ред не са много добри.