Ген. Румен Миланов: НСО при президента ще бъде устойчива на политическо влияние

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4927164 www.24chasa.bg
СНИМКА: Архив

Полицейските правомощия на служителите са силно ограничени, но необходими, казва  бившият началник на НСО Румен Миланов

- Ген. Миланов, вие одобрявате приетия закон за НСО, но се чуха гласове, че изобщо няма нужда от такава служба и че нейните функции могат да бъдат поети от полицията?

- Основният въпрос е има ли необходимост да се охранява ръководството на държавата и отговорът безспорно е “да”. По въпроса за механизма на държавната охрана практиката по света е различна. В големите демократични страни

държавната

охрана е в

самостоятелни

структури

Но нейното разполагане е доста разнообразно поне за Европа. Някъде са в министерствата на вътрешните работи. Във Франция например охраната на президента се осъществява едновременно от полицията и жандармерията. Практиката е много различна.

У нас традицията е тя да е относително самостоятелна служба. Когато казваме, че тази служба е охранителна, това е една част от нейната дейност. Подобна структура има немалко информация за движението на държавното ръководство. Ние разтоварихме МВР, като извадихме оперативно-техническите операции в самостоятелна структура, а същевременно искаме да вкараме там друга структура, която е не по-малко значима от информационна гледна точка.

Мисля, че това е грешно и би предизвикало проблеми. А изтеклите досега в публичното пространство СРС-та ще ни изглеждат като приказките от Шехерезада в сравнение с това, което може да изтече като информация от НСО. Затова смятам, че НСО трябва да бъде самостоятелна служба.

- С новия закон на служители на НСО се дават чисто полицейски правомощия, като това да задържат, да обискират, да проверяват обекти, да използват СРС. Не е ли това предпоставка за произвол?

- Тези правомощия ги имат десетки хиляди полицаи. Ако към тях прибавим още 500, дали това ще е големият проблем? Не звучи сериозно. Да, това са ограничени полицейски правомощия. Те се дават на служителите на НСО, за да решат на място конкретна ситуация, която е свързана със заплаха за лицето, което се охранява. След като предприемат тези действия, разпоредбите на закона ги задължават светкавично да търсят връзка с полицията, респективно да информират прокуратурата. И пак повтарям,

тези правомощия

са силно

ограничени

Представете си, че някой нападне с оръжие охраняваното лице, тогава служителите го задържат, слагат му белезници и викат полицията. Какво необичайно има? Припомням ви случая с Ахмед Доган - има нападател, той е съборен на земята и задържан (тук не коментирам побоя, а само действията на служителите на НСО). Е, какво извънредно има в тези действия?

- Като стана дума за Доган, нападението срещу него ли е най-големият провал в историята на службата?

- Един от големите провали. Не е приятно, но е факт.

- СРС се използват при разследване, а НСО няма такива функции?

- В закона не става дума за СРС-та, а за технически средства. На НСО не се дава право да използва СРС, тяхното прилагане е регламентирано със закон. Но НСО ще има право да си филмира мероприятието, а и защо не, това е публично мероприятие. Представете си, че в даден момент се извършва или се подготвя нападение над охраняваните лица - филмът ще помогне в разследването на ситуацията.

Погледнете телевизионни предавания като “Папараците” - някой ходи след един човек, навлиза му в личното пространство и никой не казва, че това е нарушение на правата. Снимам с джиесема някого на плажа, пращам го в някоя редакция и ние това го приемаме за нормално и не коментираме, че е СРС, а НСО да си филмира публично мероприятие е СРС.

- Твърди се, че един текст от закона е създаден специално за Ахмед Доган - НСО ще може да охранява хора, свързани с националната сигурност дори когато не са на висши държавни длъжности. Как ще се определи кои са важните хора извън властта?

- Не мисля, че този текст е направен за Доган. Досегашната практика бе, когато има заплаха за определено лице, комисия от началника на НСО, главния секретар на МВР и председателя на ДАНС да реши дали да назначи охрана.

В моята практика съм се натъквал на следната ситуация. Идва у нас чужда правителствена делегация, но в нея има и група бизнесмени. Практика на НСО обикновено е да не ги охранява и това е разбираемо.

Но аз винаги

съм треперил:

ако нещо стане с някой сериозен бизнесмен, управляващ няколко милиарда евро, ако той бъде нападнат, ударен, как ще се гледа на нашата държава след такъв случай.

- Добре, но как ще определят тези хора - дали Доган, дали бивш шеф на разузнавателна служба, или голям бизнесмен?

- Давам ви пример с бившия шеф на БНБ Иван Искров, който бе охраняван от НСО, без да попада в кръга на охраняваните по закон лица, защото е преценено, че управителят на националната банка е свързан с националната сигурност.

Различни фактори влияят на тази преценка - степента на застрашеност, значимостта на лицето за държавата. В крайна сметка преценката е субективна - на ръководителите на НСО, МВР и ДАНС. Те обаче ще докладват и на държавния глава. Когато този процес е прозрачен, т.е. картите са сложени на масата, а не под нея, то тогава ще се минимализира опасността от подобни грешни и деформирани решения.

- Каква е логиката НСО да е подчинена на президента, а не на правителството. Ако тя е, че президентът е равно отдалечен от властите, тогава и полицията може да мине на негово подчинение, защото постоянно я обвиняват, че работи в услуга на управляващите.

- Въпросът би бил коректен, ако ние бяхме президентска република. Ясно е, че няма как полицията да се ръководи от президента. За НСО не изключвам да е изиграла роля и традицията, но поставянето на службата на подчинение на президента я прави по-устойчива на политическо влияние и отдалечена от другите власти, по-устойчива и в развитието на кадрите.

Освен това отново се връщам на информацията, която е свързана с движението на държавното ръководство, и това, че службата е много затворена, което е плюс, и би ни предпазило от политически интриги.

- Един политик заяви, че България е единствената страна в Европа с военизирана служба, която не е подчинена на МО. Защо е необходимо да е военизирана?

- Действително практиката е повечето подобни служби да не са военизирани. Но тук има един въпрос, който е особено актуален сега за НСО. Преди време девоенизирахме МВР. Великолепно, и аз бях един от сторонниците това да стане. И какво се получи като резултат -

по-ниска

дисциплина,

по-безотговорно

поведение

на някои от хората. Когато службата е военизирана, има друга йерархия на управление. Освен това е подсъдна на военното съдопроизводство, което е по-строго, а това има своето значение относно дисциплината. В полицията е друго - там има известна самостоятелност на разследването и на оперативната работа. В НСО трябва да изпълняваш и да действаш бързо. Казва се например “Опасност от отворен прозорец”. На пръв поглед изглежда смешно, но реално от там някой може да стреля. Казва му се: “Насочи вниманието наляво”, и той изпълнява, без да умува дали някой ще се появи на прозореца. Има много ситуации, които са императивни.

Независимо обаче от дискусият около закона приемането и прилагането му е крачка напред по отношение демократичното функциониране на службата и ефективното действие на системата за национална сигурност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,