Кога да вярваме на руския президент - когато ни ругае от Анкара или когато обещава приятелство от Крим
Oсем месеца не са много време за междудържавните отношения, та да е забравила България как руският президент безпардонно нагруби нейното правителство, и то от столицата на Турция Анкара. Тогава Владимир Путин обяви края на проекта “Южен поток”, обвини за това крайно решение властите в София, които откъде накъде слушали Брюксел, а не Москва, и ехидно изчисли милиардите загуби за българите.
Тази седмица руският президент смени тона към София с ново изявление - този път от Крим, където той бе на тържествена визита. Две ключови понятия имаше в думите на Путин за България: НАТО и “Южен поток”.
Гарнирани с
по-малко
ехидност от
офертата за
“Турския поток” пред Ердоган на 1 декември миналата година, и със закачка, закъсняла десетина години, че българите сами си знаят колко са щастливи от членството си в НАТО.
За десерт дойде обещанието отношенията с България да си останат все така приятелски и ще се развиват, защото България била “много близка в духовен и исторически план страна”.
Но хората от голямата политика си знаят - винаги трябва да внимават с десертите, сервирани им от лидери от ранга и славата на Путин. Същият този Путин, който анексира Крим преди година и половина и изправи на нокти и европейците, и американците. Изглежда, Крим му се услади, но май не му стига, защото иска диктовката над цяла Украйна да е негова. Затова и вече повече от година в Източна Украйна тлее огънят на войната, заради което само преди дни външният министър на Германия Щайнмайер предупреди извън дипломатическия тон , че положението в Източна Украйна става взривоопасно.
Така че първата ключова дума в изявлението на Путин - НАТО, е лесно обяснима. Все повече страни от Източна и Централна Европа настояват НАТО да засили присъствието си в техния регион заради звучното дрънкане на оръжие откъм Кремъл.
И ако това не може да стане (все още) с прекрояване на границите или със свалянето на едно или друго правителство в Киев, то чрез икономически лостове не е невъзможно. Нали затова руснаците искат толкова много “Южен поток”, с който просто да задраскат Украйна от картата на транзита на руски газ за Европа.
Що се отнася до “Южен поток”, и в Крим Путин пак настоя на кремълската версия, че българската страна се била отказала от проекта. Което не е вярно - официално България не е спирала проекта, просто настоява той да се реализира според регламентите на Брюксел. Заради което Москва
директно ни
обвини, че сме си
слуги на Брюксел и не
защитаваме собствения си интерес.
Впрочем, когато говорим за българския интерес към “Южен поток”, не трябва да пропускаме, че той е част от картината на енергийната независимост на страната ни. И че това включва и почти 100-процентовата ни зависимост от руски природен газ. Да припомним думите на премиера Борисов във Варна тези дни:
“Моят проблем с руснаците започна, след като пуснах концесията (за търсене на газ в Черно море - б.а.) на големия концерн от австрийска, френска и испанска фирма. На руснаците няма да им е приятно да не сме им клиенти. Всяка година плащаме за въглеводороди 6,7 млрд. долара, а нашите находища стоят неразработени. На никого не е приятно България да е независима от газа, защото сме клиенти.”
Клиенти на Русия
за няколко
милиарда долара
всяка година
А няма да бъде точно така, ако имаме някакви свои ресурси. Затова и са толкова големи очакванията към бъдещите сондажи за газ в българската част на Черно море. Случайно или не, още сега, през август, тревогата за мъртвите делфини край плажа Корал (почти идентична ситуация с тази от 2011 г. например) беше свързана директно с въпросното търсене на потенциални находища на нефт и газ, защото бебетата делфини не понасяли ултразвуковите честоти при сеизмичното картиране на дъното на Черно море. Нищо, че то е завършило преди месеци.
И в тази ситуация, както във всички подобни досега, не е задължително да се присъединяваме към теориите на конспирациите и да виждаме зад всяка подобна обществена тревога дългата ръка на Кремъл. Но няма да е излишно да имаме едно наум всеки път, когато говорим за българските опити да се измъкнем от тоталната си енергийна зависимост от Москва.
Наивно ще бъде да тълкуваме думите на Путин в Крим като своеобразно извинение към София за обидата, нанесена ни от него в турската столица. Но за тези 8-9 месеца ситуацията и за Путин доста се промени. Санкциите на Запада, горещо обругавани от руската пропаганда, меко казано, не са приятни за Москва.
Цената на петрола драматично пада и водещи експерти предричат икономически колапс на Русия, ако един барел се задържи трайно под 40 долара. Европейските страни поотделно и Евросъюзът продължават да търсят други енергийни източници освен газовите тръби от Русия.
Така че и на Путин не му е чак толкова комфортно, колкото му се иска да ни покаже. Не му е и много до археология, въпреки че се спусна зрелищно с батискаф на дълбочина 80 метра в Черно море и разгледа останките от потънал византийски кораб.
И този потънал кораб няма нищо общо със сравнението на Ян Бремер, който в списание “Тайм” посочи, че докато президентът Путин продължава опитите за налагане на руската мощ на международната сцена, става все по-ясно, че той
сега управлява
“потапящ се
пазар”
(submerging market).
Затова няма да е излишно добре да премислим, преди да се втурнем въодушевено към нови проекти с Русия. И да не забравяме арогантния тон, с който Путин ни заклеймяваше от Анкара като черни неблагодарници. Защото приятелството си е приятелство, но природният газ е с пари.